Европа все още е лидер по ВЕИ-та, но по петите й са САЩ и Китай
Зелената енергия за последните осем години е нараснала с 62%. 25% от тока, 17% от отоплението и 6% от автомобилните горива в Европа идват от възобновяеми източници.
270,2 млрд. долара инвестира светът във възобновяема енергия през миналата година. Само за проучвания са били заделени над 11 млрд. долара, почти поравно разделени между правителства и частни компании. Отново слънчевата и вятърната енергия са лидери по привлечени капитали. В първата са инвестирани 149,6 млрд. долара, или с 25% повече спрямо 2013 г., а във втората - 99,5 млрд. долара, което е нов рекорд.
Миналата година може да се запомни, първо, с наблюдаваният безпрецедентен бум на зелената енергия в две страни - Китай и Япония. Двете азиатски икономики насочиха капитали в размер на 74,9 млрд. долара в слънчева енергия, което представлява практически 50% от световните инвестиции, насочени към сектора.
Вторият удар направи Европа. Не по-малко от 7 проекта за добиване на офшорна вятърна енергия, всеки на стойност надвишаваща 1 млрд. долара, достигнаха фаза крайно инвестиционно решение. Най-големият проект, изчисляван на близо 4 млрд. долара, ще бъде финансиран от 12 банки, Европейската Инвестиционна Банка, три експортно кредитни институции и Датски пенсионен фонд. Става въпрос за най-голямата в историята централа инсталирана във вода, с капацитет за производство на зелена енергия равняващ се на 600 MW.
През 2014 г. в световен мащаб бяха направени инвестиции в проекти за офшорна вятърна енергия на обща стойност 18,6 млрд. долара, което е увеличение със 145% спрямо предишната година и с 45% над нивата на рекордната 2010 г.
В същото време обаче развиващите се страни също започват да обръщат все повече внимание на възобновяемата енергия и да наливат все повече капитали в нея. През миналата година разпределението на инвестициите е най-равностойно от когато и да е било преди между развитите и новопрохождащите икономики. Първите са вложили 139 млрд. долара, а вторите - 131,1 млрд. долара. Прогресът на новите икономики обаче не се дължи единствено на Китай. През 2014 г. Бразилия и Индия са вложили приблизително 8 млрд. долара, а Република Южна Африка - 5,5 млрд. долара. Те попадат и в Топ 10 на държавите с инвестиции в зелена енергия, докато Мексико, Чили, Турция, Индонезия и Кения се присъединиха към Клуба на страните с над 1 млрд. долара.
С внос на енергоизточници за 400 млрд. евро годишно, което прави по над 1 млрд. евро на ден, EС е най-големият вносител в света. За това не е учудващо, че обръща толкова голямо внимание на алтернативните източници на енергия, каквато е възобновяемата. Засега Европа продължава да е лидер по пазарен дял и инсталирани мощности на зелена енергия на глава от населението, но с бързи темпове напредват САЩ и Китай, които инвестират огромни капитали.
Поднебесната империя държи рекорда за най-много инвестиции в зелена енергия за миналата година. Страната е заделила 89,5 млрд. долара, или с 32% повече спрямо 2013 г. Китай е пазарен лидер при слънчевата енергия и сред най-големите производители на вятърна енергия.
Европа е втора с обем на инвестиции от 66 млрд. долара. САЩ затварят Топ 3 с 51,8 млрд. долара, което е пик от 2012 г. насам. Япония, която се превърна във вторият най-голям потребител на слънчева енергия, повиши финансирането си за възобновяемите енергийни източници с 12% до 41,3 млрд. долара.
В момента Европа има 3 пъти повече инсталирани мощности на глава от населението в сравнение с който и да е друг регион в света и износ на зелена енергия за 35 млрд. евро всяка година. Над 1 млн. са ангажирани в сектора, който пък се изчислява на 130 млрд. евро. Интересно е да се знае, че над половината от въведените нови енергийни мощности на Стария континент през 2013 г. са за зелена енергия.
Подготвят ново глобално
споразумение за климата
През 2009 г. ЕС си постави три цели. 20% от използваната енергия през 2020 г. да е от възобновяеми източници (като за всяка страна-членка бяха фиксирани индивидуални цели), 10% от горивата използвани от автомобилите през 2020 г. да са от възобновяеми източници, и енергийната ефективност да се увеличи с 20%. По време на 10-тото издание на Европейската седмица на енергийна ефективност, проведена в средата на юни в Брюксел, Европейската комисия обяви, че 5 години преди 2020 г. делът на зелената енергия вече е достигнал 15,3%. Това дава основание да се смята, че поставената цел за 2020 г. ще бъде изпълнена.
25 от държавите-членки на ЕС са на път да достигнат определените индивидуални цели. Къде сме ние? България, която трябва да гони 16% дял на възобновяемите енергийни източници в общото крайно потребление на енергия попада сред тях. Както показват изнесените данни от ЕК през 2012 г. делът на зелената енергия у нас е бил 16%, при средна стойност за 2011/2012 г. от 15,1%. През 2013 г. дори сме надвишили заложената стойност за 2020 г. с 3% и зелената енергия се е равнявала на 19% от общия обем. Брюксел все още няма потвърдени данни за 2013/2014 г., но прогнозните стойности са за 11,4%.
По отношение на транспорта обаче прогресът в ЕС е по-скромен. През миналата година възобновяемата енергия, използвана от автомобилите, е била 5,7% при заложeни 10% за 2020 г. Очаква се биогоривата да преобладават в микса от зелената енергия, която ще се използва след 5 години.
През миналата година, както показват данните на ЕК, най-много зелена енергия на Стария континент е добита от биомаса - 41%. Следват водата със 17%, вятърът с 11%, биогоривата и слънцето съответно с 9% и 7%. Благодарение на топлинни помпи е произведена 5% от зелената енергия през 2014 г., а от биогаз и геотермални източници са получени по 1% от възобновяемата енергия.
Идеята на всички тези цели и директиви на ЕС е да се постигне значително намаляване на емисиите на парникови газове, за да се предотврати опасно изменение на климата. За да стане възможно това Брюксел е заделил от своя бюджет от 960 млрд. евро за периода 2014-2020 г., приблизително 20%, които да бъдат изразходвани именно за опазване на климата на Земята.
ЕС играе водеща роля в международните преговори за ново глобално споразумение за климата, което трябва да бъде финализирано в края на тази година по време на конференция под егидата на ООН в Париж, а изпълнението му трябва да започне през 2020 г.
Основни цели на ЕС за 2020 г.
1. Намаляване с 20% на емисиите на парникови газове в сравнение с 1990 г.
2. 20% от общото потребление на енергия да е възобновяема
3. Повишаване с 20% на енергийната ефективност
Основни цели на ЕС за 2030 г.
1. Понижаване поне с 40% на емисиите на парникови газове
2. Най-малко 27% от общото потребление на енергия да е от възобновяема енергия
3. Увеличение поне с 27% на енергийната ефективност
Как да помогнем
на природата?
- Ако се премине към използване на висок енергиен клас хладилници ще спестим 40 млрд. долара от по-ниски сметки за ток
- Всеки долар инвестиран в енергийно ефективни сгради ще ви спести три за ремонти или други работи
- Отстраняването на течовете вкъщи би ни спестило приблизително 30 000 л вода всяка година
- Ако станем вегетарианци за седмица в годината ще спестим количеството въглеродни газове, отделяни от автомобила ни за цял месец
- Ако предпочетем колелото пред автомобила ще намалим количеството отделяни въглеродни емисии газове с 250 гр./км
Дял на източниците за производство
на зелена енергия в ЕС през 2014 г.
(в %, прогноза)
Биомаса 41%
Вода 17%
Вятър 11%
Биогорива 9%
Слънце 7%
Топлинни помпи 5%
Биогаз 1%
Геотермални източници 1%
Най-големите потребители на
енергия по сектори в ЕС (в %)
Индустрия 21%
Транспорт 33%
Сгради 40%
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
