Супермодерен кампус приютява студентите от Далечния изток
Проф. дин Николай Овчаров
През есента на 2014 г. съм в големия руски град Владивосток. Главната ми задача е да изнеса лекция върху наследството на древните траки в Далекоизточния федерален университет. Тя се случва на 7 ноември при огромен интерес от страна на студенти и преподаватели. Място на провеждането е модерният университетски кампус на Руския остров, открит преди две години на срещата на външните министри на Азиатско-Тихоокеанския икономически съюз. За да стигна до студентския град, пресичам двата обкръжаващи града залива по уникални мостове, представляващи връх в инженерната мисъл. А навлизайки на територията на Руския остров, виждам настръхналите дула на оръдия, насочени към Японско море.
От нашите домакини научавам, че това е една от възстановените батареи на прочутата Владивостокска крепост. За да я разгледаме, аз и моите приятели отделяме един цял ден от престоя си в града. Води ни Сергей, изцяло отдаден на нейната история. Отново преминаваме през забележителните мостове, а по пътя той ни разказва историята й.
Към края на ХIХ в. в Далечния изток се сблъскват две мощни сили. Русия води там вековна експанзия, а след т. нар. "Реставрация Мейджи" от 1867 г. срещу нея се изправя бързо модернизиращата се Япония. За няколко години в Страната на изгряващото слънце създават мощен военен флот, станал реална заплаха за руския Далечен изток. За защита от опасния съсед през 1889 г. започва изграждането на Владивостокската крепост, продължило до 1916 г. и така и не доведено докрай.
Концепцията за строителството на укрепленията принадлежи на военния инженер полковник Унтербергер. Целта е да се създаде приморска крепост, която като защитеност и функционалност да няма равна на себе си в света. По проекта фортификационните съоръжения трябва да пазят града
не само откъм океана, но и към сушата
Замислена е цяла система от отделни мощни фортове, всеки от които е изолиран и може да издържа самостоятелна отбрана. Така за да бъде овладяна цялата крепост и града, противникът трябва да превзема всеки поотделно.
Изграждането продължава цели 27 години, но пикът на строителството се пада през 1906-1914 г. Тогава империята току-що катастрофално е загубила Руско-японската война, отнета е изключително важната крепост "Порт Артур" и Владивосток става главно и единствено препятствие пред японците. А на всички е ясно, че голямата война между световните империалистически държави предстои.
Затова имперското правителство не жали нито пари, нито сили за строежа на крепостта. Отчитайки особеностите на релефа, архитекти, инженери и сапьори максимално приспособяват отбранителните линии към гористата хълмиста местност. Това значително засилва отбранителните възможности на съоръженията. При изграждането са отчетени допуснатите при строителството на "Порт Артур" грешки и са използвани най-новите достижения на фортификационната наука. За по-голяма ефективност работата е максимално механизирана за епохата, използват се електрогенератори и бетонобъркачки, а за прехвърлянето на строителни материали е прокопана цяла мрежа от черни пътища.
През 1914 г. крепостта почти притежава този вид, в който я заварваме и ние. Тогава в нея влизат 16 форта по морските и сухоземните граници на Владивосток, повече от 50 батареи за защита откъм морето, десет барутни погреби и складове с боеприпаси, телеграф, летище и цяла верига от помещения с храна и хладилници. Отделните съоръжения са съединени с пътища и тунели, снабдени са с електричество и кабели за връзка. Общо в крепостта има 1500 артилерийски дула и гарнизон от 80 000 души. Цифри, които са невероятни дори за съвременната военна практика. При обсада Владивосток би могъл да издържи цели години благодарение на запасите си.
По ирония на съдбата
най-мощната фортификационна структура в света така и не произвежда нито един изстрел
По условията на мира с Япония след Първата световна война крепостта е изоставена. През 20-30-те години на ХХ в. са възстановени няколко батареи, което спомага за сдържането на японците от атака по време на Втората световна война. Батареите са закрити окончателно през 1997 г. и сега на Руския остров има само радиолокационна база. А много от старинните съоръжения са разграбени, докато се появяват любителите на историята. Сега те ги обгрижват и превръщат в обект на културно-историческия туризъм.
Буквално цял ден се провираме през тунели, подземия и тайни стълбища. Серьожа иска да ни покаже всичко, а това за такова време не е възможно. Напоследък са започнали да монтират отлично направени макети на отдавна изнесените оръдия и батареите изглеждат съвсем истински в своите бетонни укрития. Особено интересен е музеят във форт "Безимений", запазил значителна част от своята автентичност. Тук се пазят фортификационните оръдия и образци на строителните технологии, с които е изграждана Владивостокската крепост.
В края на краищата все пак трябва да си тръгнем. Видяното е наистина внушително, но поражда и въпроса за безумието на войната. Как в бедната и глобално изоставаща от света Руска империя са хвърлени огромни средства за крепост, която не дава и един изстрел по противника. Затова не е чудно, че накрая избухва Октомврийската революция.
И болшевиките строят тук мощен форт
При обхода на Руския остров Сергей ни води до т. нар. "Ворошиловска батарея". Това е уникално съоръжение, създадено от Съветска Русия през 1934 г. и наречено на наркома на отбраната Климент Ворошилов. Става дума за две бетонни кули с дълбочина 15 м и на 5 подземни етажа, в които са монтирани оръдия, снети от линейния кораб "Полтава". Те са могли да стрелят на далечина до 35 км.
Японците обстрелват града само веднъж
По време на Руско-японската война през февруари 1904 г. за пръв и последен път градът е обстрелван от ескадрата на адмирал Камимура. Щетите са минимални, но атаката налага създаването на допълнителни батареи на Руския остров, които го правят съвършено защитен.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
