София. Европейският съюз трябва тясно да работи с Русия за решаването на кризата в Украйна, смята външният министър Кристиан Вигенин. След извънредната среща на външните министри от ЕС, която продължи до късно снощи в Брюксел, той посочи, че освен решението за санкции за власта в Киев трябва да има такива и за радикалните групи в столицата, които също носят отговорност за насилието.
„Създаде се впечатлението, че ЕС не успя да защити политиката си към Украйна, това е факт и той носи известно разочарование. ЕС обаче трябва да работи по-тясно с Русия по отношение на тези съседи", коментира Вигенин в сутрешния блок на БНТ.
По думите му въпросът за геополитическата ориентация на размирната страна не е на дневен ред и Москва може да помогне за успокояването на обстановката.
„Важно е да бъде ангажирана Русия в търсене на изхода, защото в момента не става въпрос какъв път ще поеме Украйна - дали ще се сближи с ЕС или с Русия. Основна задача е да се предотврати гражданска война и разпадането на държавата. От там – нататък да дадем на гражданите да избират", каза още външният министър.
Той не очаква случващото се да има отражение върху предстоящите евроизбори през май, каквито опасения вече съществуват.
Вигенин отбеляза, че съветът на външните министри е взел решение за санкции, които първоначално са насочени срещу ограничен кръг лица, които са отговорни за насилието. Мащабът на санкциите обаче зависи от развитието на ситуацията.
„Започваме с ограничен списък, който може да се разширява. Според нашето разбиране, разбира се, в него трябва да влязат хора от властта. Но трябва да се търсят и санкции за радикалните групи, които носят отговорност за насилието и които видяхме вчера в Киев. Тези радикални групи далеч не са мирните проевропейски граждани. Вината за случилото се няма как да не е във властта, защото тя разполага с механизмите, но тези групи допринасят за напрежението и разбира се носят отговорност за част от убитите", допълни минисърът.
Кристиан Вигенин посочи още, че България може да помогне с медицинска техника и медицинска помощ.
Важното е Украйна да не се разпадне
Видя се до какво води моделът на твърдата ръка, каза Кристиан Вигенин, външен министър
- Г-н министър, следите ситуацията в Украйна. Как бихте я коментирали?
- Работи се на място за постигане на съгласие между властта и опозицията. Очакваме да бъдат обявени някакви резултати в посока създаване на широко правителство, подготовка на промени в конституцията на базата на тази от 2004 г. със засилване ролята на парламента и правителството и намаляване правомощията на президента и евентуално президентски избори по-рано от предвидения срок. Това е един пакет, който според мен може да получи одобрението и на опозицията. Друг е въпросът доколко протестиращите граждани биха имали доверие в мерки, които се предвижда да се реализират след месеци. Аз се надявам това да е така, защото при всички случаи привържениците на умерените опозиционни сили биха се вслушали в съветите на своите лидери и биха се изтеглили, давайки шанс на нормализиране на обстановката. Що се отнася до радикалите, които носят не малка отговорност за това, което се случва, те не биха имали възможността да продължат действия от такъв характер, когато голямата част от протестиращите не е по площадите. ЕС е готов да продължи да подпомага този процес не толкова като посредник, а като структура, която ще създава среда, в която да продължат преговорите. Много сме загрижени от това, което се случва, от факта, че на практика част от страната е в хаос, държавната власт няма контрол върху част от страната. Има реален риск при задълбочаване на проблемите да се стигне буквално до гражданска война. Другият сценарий, който се споменава вече неведнъж, е евентуално разделяне на страната. Това е нещо, което при всички случаи трябва да предотвратим. В случая нормално е да се търси съдействие и на Русия, доколкото Украйна е наш съсед, но съсед и на Русия. Тук искам да направя още едно уточнение. За пръв път на предишния Съвет на външните министри от ЕС съюзът заявява, че споразумението за асоцииране не е крайната цел в нашите отношения. Това е отваряне на възможността да бъде дадена и европейска перспектива, т.е. възможност за Украйна един ден да бъде член на ЕС. Това би било наистина мотивиращо за реформите в Украйна и за проевропейските сили там, които ще имат повече аргументи за подкрепа на този курс.
- Смятате ли, че има разминавания в българската позиция за Украйна и съгласен ли сте, че Русия трябва също да участва в решаването на този конфликт?
- Няма разминавания в българската позиция. Ние сме в контакт и с премиера, тази сутрин разговарях и с президента, нямаме различия по тези въпроси. Естествено има различни политически сили, в чиито позиции има някои нюанси, но в своята същност те не се различават, така че нямаме някакви разминавания. И това е добре, защото имаме доста ясна българска позиция, това помага и на премиера, на президента и на мен като външен министър. По отношение ролята на Русия - в случая всяко съдействие, което ще доведе до успокояване на ситуацията, според мен не бива да се отказва, то е важно.
- Колко голяма е българската общност в Украйна и имате ли данни за пострадали българи?
- Няма данни за пострадали българи. Има около 250 000 хора с български произход. По-голямата част от тях са концентрирани в района на Одеса, където на практика няма размирици. Но колкото повече се влошава ситуацията, толкова повече се създават предпоставки за проблеми и за българите в Украйна. От тази гледна точка и активната ни позиция е важна, но тя трябва да бъде и достатъчно коректна и умерена. Защото всяко влизане в крайности би могло да навреди на българите в тази страна.
- Какви са изводите от украинската криза?
- Основното е колко е важна демокрацията и контролът между властите. Ако имаше един по-балансиран контрол между различните власти в Украйна, нямаше да бъде възможно президентът еднолично за една нощ да реши да отложи подписването на споразумението за асоцииране с ЕС, което провокира всичко, което се случи след това. При една добре функционираща демокрация това решение щеше да бъде обсъждано и дори да се стигне до него, хората щяха да са подготвени. Важните решения трябва да бъдат добре обсъдени и с широко съгласие, а не по този начин. България не е заплашена от нещо подобно, защото при нас ситуацията е много по-различна. Но има немалко хора, които считат, че трябва да има една силна ръка, някой, който да взима бързо решенията - това понякога помага, но потенциално създава огромни рискове, Украйна е пример. И неслучайно една от основните задачи на страната е да се върне към една конституция, която да намали правомощията на президента.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
