Всеселенският събор преминава без руската, българската и грузинската църква
В неделя православните църкви от целия свят се срещнаха в Гърция за първата такава среща от хиляда години насам. Религиозните лидери празнуват Петдесетница в град Ираклио на остров Крит, където „божествената литургия" беше обслужена като част от срещата, която ще продължи до 27 юни, съобщи АФП
Дълбокото разделение и отсъствието на ключови фигури обаче заплашва да помрачи събирането. Всъщност на Великия и Свят събор в Православната академия в Колимвари, който започва на големия празник Петдесетница, присъстват архиереи от десет от 14-те поместни православни църкви. Освен Руската православна църква, Българската и Грузинската също отсъстват.
Инициатор на форума е Константинополският патриарх Вартоломей I, който носи титлата „първи сред равни", глава на Вселенската патриаршия и на близо 300 милиона православни християни. Само дни преди историческата среща обаче Руската православна църква, която представлява около 130 млн. вярващи, обяви, че няма да участва. Българската, Грузинската и Антиохийската, сирийската църкви също отсъстват поради несъгласия с регламента. Сръбската склони да присъства, но само като наблюдател, напомня „Блиц".
Руската църква обяви, че имало риск съборът да разцепи Православието вместо да го обедини. Няколко патриаршии обявиха, че важни за вярващите теми са останали извън дневния ред от шест теми - православната диаспора, автономията, как се провъзгласява тайнството брак и препятствията пред него, мисията на православната църква в съвременния свят, отношенията с останалия християнски свят, важността на поста и неговото спазване днес.
Сред липсващите теми са посочени тези за автокефалията, автономията, диптихите и календарния въпрос - теоест, приемането от всички поместни православни църкви на един календарен стил, вместо съществуващите понастоящем два - стар (Юлиански) и нов (Грегориански). Тези теми отпаднаха от програмата под давлението на Московската патриаршия.
Обект на недоволство е и фактът, че не всичките 700 православни архиереи ще могат да участват в Събора, а само 14 делегации с максимално 25 делегати. При това всяка делегация ще има право само на един глас, а решенията ще се взимат с пълно единодушие. По този начин по-малките православни църкви обаче получават по-голяма тежест от по-големите, една от които е Руската, обединяваща над 130 милиона православни християни.
За неучастието си Светият синод на БПЦ изложи аргументи, сред които липсата в дневния ред на важни за православието въпроси, нарушеният принцип на равнопоставенност при разположението в залата на представителите на автокефалните православни църкви, невъзможността да бъдат редактирани текстове по време на работата на събора, както и необосновано големите финансови разходи за участие. (ПОВЕЧЕ ТУК)
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
