В клопката на Арабската пролет

4 г. след революцията Египет отново е в ръцете на военните

Чуждестранните журналисти бяха трън в очите на фараоните в зората на бунта

Вдъхновени от примера на Тунис, на 25 януари 2011 г. няколко хиляди египетски младежи излязоха на протест в Кайро с искания за политически и социални реформи. Бунтове обхванаха цялата страна след призиви в социалните мрежи, като улицата поиска оставката на президента Хосни Мубарак. След 18-дневни протести, които парализираха цял Египет, лидерът се оттегли след 30-годишно управление, като предаде властта на армията. 4 г. по-късно военните отново управляват страната. Какво точно се случи и какви са перспективите пред Египет? "Стандарт" потърси отговорите.

------------------------
За да посрещнем Арабската пролет в Египет, с оператора Огнян Кръстев от ТВ7 пристигнахме в Кайро на 2 февруари 2011 г., седмица след като протестите превзеха цялата държава. Евакуацията на българите беше приключила на 31 януари, комендантският час беше удължен, а пътуването до Кайро се считаше за абсолютно безумие. Пристигнахме в 18 ч, при положение че забраната за движение по улиците влизаше в сила в 16 ч и продължаваше до 8 ч сутринта. Минахме границата с туристически визи, макар че сезонът не беше за туристи, но визи ни дадоха на летището без проблем. Проблемите дойдоха след това. След щателен обиск ни конфискуваха камерата, но, за щастие, пощадиха лаптопа, мобилните и сателитния телефон. Пристигнахме във време, когато в Египет възприемаха чуждестранните журналисти като врагове на народа и виновници за положението в държавата, каквато в момента нямаше.

Банките не работеха от няколко дни

полицията се беше саморазпуснала, а функцията й беше взета от самозвани банди по улиците, претендиращи, че гарантират сигурността.

Въпреки комендантския час таксиметров шофьор ни взе на драго сърце. След това съжаляваше, но беше късно. 17-те километра до хотела таксито взе за 6 часа заради постоянните проверки по пътя. "Проверка! Къде отивате?" - на тези въпроси, последвали от тотален обиск, бяхме подлагани на всеки 10 минути, като проверяващите приличаха на главорези, въоръжени с какво ли не. Страх. Безпомощност и обреченост. Такива бяха усещанията, които, за съжаление, не спряха и в хотела, където напразно мислехме, че ще намерим покой. Вместо с "Добре дошли" ни посрещнаха с думите "Проверка!".

На следващия ден се обадихме на българския посланик в Кайро. "Момчета, бъдете много внимателни. Звънете ми на всеки час, опасно е. Зная, че ако ви предупредя да не ходите някъде, вие ще отидете", каза ни загрижено посланик Иван Гайтанджиев. Не го послушахме, но само след час съжалявахме. Недалеч от площад "Тахрир", чиито подстъпи бяха блокирани с военни машини,

бяхме арестувани от самозвани органи на реда

които ни взеха паспортите и "хвърлиха" в импровизиран арест под открито небе, охраняван от мъже с брадви и ножове. Хората около нас също бяха чужденци, макар и араби. Мъж, облечен в черно кожено палто, започна да ни разпитва, но не ни пусна. Наоколо минаваха египтяни, които плюеха по т.нар. арестанти. Така минаха два часа. Господ ни помогна и ни пуснаха. Отново хотелът не се оказа убежище. Разпитът продължи и там, но от собственика му. Интересен беше фактът, че хотелът бе празен, но в стаите до нас бяха настанени мъже със сериозен израз, които излизаха и се прибираха /уж случайно/ заедно с нас.

Два часа по-късно решихме да се "разходим" наоколо и да направим снимки и клипове с фотоапарат, защото една от банките бе отворила. В небето летяха хеликоптери. Миришеше на изгоряло. Чуваха се изстрели. Напрежението беше във въздуха. Последва вторият арест, но този път от истински полицаи, които се нахвърлиха върху нас като лешояди върху мърша. Причината - снимали сме били. Арестът беше зрелищен. Показаха на събралата се тълпа, че задържат врагове на народа, което предизвика викове и ръкопляскания. Хвърлиха ни на пода в камионетка, а

войник насочи автомат срещу нас

Решиха да покажат плячката си и спряха в средата на митинг на привърженици на Мубарак. Спряха. Полетяха камъни, жени кълняха и плюеха. Краят изглеждаше близо, но очевидно им трябвахме живи, защото бяха нужни само няколко минути да станем жертва на побеснялата тълпа. Заведоха ни в полицейски участък, където ни взеха документи и телефони и ни поставиха с белезници на пода. За военните си бяхме атракция и чудесни обекти за унижение в продължение на няколко часа. Не вярвах, че ще излезем оттам, като от акъла ми не излизаха българските медицински сестри в Либия.

Този път посланик Иван Гайтанджиев изпревари Господ и ни спаси той. Откри ни, след като някой от участъка вдигнал телефона ми. Благодарение на неговата намеса ни пуснаха следобед, но за да стигнем, от хотела ни провериха поне 5 пъти. Вечерта стана ясно, че нападат хотелите, в които са отседнали чужди журналисти. Имахме късмет, пропуснаха ни. В последвалите няколко дни, когато предавахме по телефон или скайп, опасността дебнеше отвсякъде. Гледката на струпващите се хора на едно място ни докарваше паника, която

караше тялото да губи контрол от треперене

Отпътувахме от Кайро 5 дни по-късно, като до летището стигнахме с дипломатическия автомобил на посланика, а дни по-късно Хосни Мубарак предаде властта на военните. Така дойде т.нар. Арабска пролет в Египет, като ние станахме част от няколко нейни, запомнящи се мигове. Година по-късно управлението на страната поеха ислямистите, като президентските избори бяха спечелени от кандидата им Мохамед Морси. Управлението на Мюсюлмански братя обаче продължи едва година и то бе прогонено с военен преврат. По ирония на съдбата, днес, 4 г. по-късно, властта в Египет отново е в ръцете на военните, на които я предаде Мубарак.

Посланикът: Демокрация не може да се внася в тази част на света

Преди 4 г. не бе свален режимът, а беше отстранена личност, казва Иван Гайтанджиев

Иван Гайтанджиев е български публицист и дипломат, който бе посланик в Египет от 2006 г. до драматичните събития през 2011 г. Завършил е международни икономически отношения във ВИИ "Карл Маркс" в София. Специализирал в центъра "Маршал" в Гармиш-Партенкирхен (Германия) и във Вашингтон (САЩ). Бил е политически коментатор и наблюдател в БНТ, кореспондент на БТА в Пекин, Токио и Вашингтон. Бил е депутат в 36-ото и 37-ото НС.

 

- Г-н Гайтанджиев, бяхте в Египет по време на събитията преди 4 г. Какво предшестваше падането на режима на Хосни Мубарак?

- 11 февруари 2011 г., петък, беше предшестван от много събития. Обстановката беше невероятно сложна и наподобяваше лавина. Цялата държава беше обхваната от напрежение. Безспорно в Кайро беше най-напрегнато, но не по-спокойно беше в Суец и Александрия, както и в цялата страна. Тогава трябваше да се организира и евакуацията на българските граждани, което си беше сложен въпрос. Министерството на външните работи на Египет изпадна в известна безтегловност и чуждестранните мисии трябваше сами да търсят решение. Свалена беше охраната от посолствата, включително и на нашето, както и резиденцията на посланика. Трябваше да организираме по някакъв начин със свои сили собствената си защита. Споменът ми от това време е свързан с еуфория, обхванала много египтяни, която фактически се оказа безпричинна радост. 

След сложни и драматични събития, особено на пл. "Тахрир", който се превърна в своебразно бойно поле със стълкновения, проливане на кръв, смъртни случаи, се стигна до този драматичен момент, в който не бе свален режимът на Мубарак, а бе отстранена неговата личност. Самият той беше принуден да слезе от властта. Споменът ми от този ден завършва с това, че много хора си въобразяваха, че едва ли не Египет отваря нова страница. Истината е, че след този ден Египет вече не беше същият и няма да бъде същият.

- Какво си спомняте от самия ден?

- Бях в резиденция, която се намираше на неколкостотин метра от пл. "Тахрир". Буквално покрай нея в навечерието минаваха и хората, и тълпите, и линейките. На самия ден на площада се беше събрало колосално множество. Във въздуха витаеше огромно очакване, защото очевидно беше изтекла информация. Декларацията на Мубарак за оттегляне на властта беше очаквана, не беше изненада. В Кайро по това време имаше много чужди наблюдатели, защото Египет има огромно регионално значение и процесите в тази държава се следяха с интерес от целия свят.

- Нарекоха явлението "Арабска пролет". Точно ли бе наименованието, което му дадоха?

- По-скоро мисля, че това е едно журналистическо клише. Много красиво и страшно романтично, за да бъде арабска пролет. Детайлните анализи на събитията не дават основание да се говори, че това е пролет. Сложните събития продължават. За каква пролет можем да говорим, когато се избиваха хора и продължават да се избиват? По-скоро бих нарекъл събитията есен на реванша на един радикален ислямизъм.

Не може да се говори за арабска пролет в никакъв случай. Това не беше революция, а едни големи протести, бунт, много недоволство, много неправди имаше в тази държава.

- От позицията на времето накъде върви Египет?

- Смятам, че това е един процес, който не бива да изненадва света. Фактът, че армията е отново на власт, не може да се определи като нещо негативно, защото тя се явява като гарант на светския характер на държавата. Египет е изключително важен и от позицията му зависят много въпроси за решаване в арабския свят. Не трябва да се забравя едно. В никакъв случай в този край на света - и особено в държава като Египет - не може да се внася друг модел и форма на демокрация. Това е един народ, който очевидно ще намери сам формулите на своя демокрация, не на западна, не на арабска. Безусловно има принципи на демокрация, но това е една държава, един народ, едни традиции, които не могат да бъдат пречупени през клишета на други управления. Трябва да се отчита тази особеност. Тази държава има огромно минало, но и огромно бъдеще, защото тук не може да се говори за демографска криза, като се има предвид че 70 на сто от египтяните са под 30 г. А самата държава има голям потенциал и ще играе много важна роля като фактор от регионално значение.

Страната е на ръба на гражданска война

Терористите вече са цяла армия, която трудно ще бъде ликвидирана

Ислямистите са господарите на улиците, твърди Мохд Абуаси

Мохд Абуаси е директор на Центъра за близкоизточни изследвания в София. Професионалните му интереси са свързани с ислямския фундаментализъм. Роден е през 1960 г. в палестинския град Рамала. Идва в България през 1984 г., като в края на 90-те става български гражданин. Завършва журналистика в СУ "Св. Климент Охридски" и защитава докторат по политология.

- Г-н Абуаси, в сряда се отбелязва годишнина от падането на режима на Хосни Мубарак. Напред ли върви Египет през тези 4 г., или отстъпва назад?

- В момента Египет е доста по-изостанал от времето на Арабската пролет, като няма да е пресилено да се каже, че страната е зле в икономическо отношение. Що се отнася до положението на правата на човека, положението е още по-зле. Обществото е разделено между привържениците на Мюсюлманските братя, които продължават да имат подкрепата на голяма част от народа, колкото и това да се отрича. В международен, а и в регионален план, влиянието на Египет е много по-слабо. Затова в момента не може да се каже, че ситуацията в Египет е много по-добра от ерата на Мубарак.

- Каква е причината за това положение?

- Първо, винаги съм смятал тази революция или "Арабска пролет" за Ислямистка пролет, макар че в нея участваха много светски сили. Светските сили в Египет, както и в много арабски държави, не са тези, които владеят улиците. Ислямистите са господарите на улиците. В най-добрия случай присъствието на светските сили се свежда до 20%. Второ, хората се бунтуваха за по-добър живот, демокрация и човешки права. В началото имаше един преходен период с управлението на армията, след което на власт дойдоха Мюсюлманските братя. Те обаче не успяха да решат проблемите и не съумяха да координират действията си към светските сили, колкото и да са слаби. Да не забравяме, че в Египет живеят и 8 млн. християни. Така дойде недоволството от начина на управление на Мюсюлманските братя. От друга страна, армията и службите, които останаха лоялни на Мубарак, също се противопоставиха на това управление. Така резултатът беше пълен провал на Мюсюлманските братя и се стигна до военен преврат с подкрепата на голяма част на египтяните, и обществото се раздели. От друга страна, тероризмът започна да набира сила. След военния преврат атентатите ставаха през няколко месеца, в момента са ежедневие. Като всеки ден стават по няколко, което показва, че терористите не са отделни хора, а цяла армия вече, която трудно би могла да бъде ликвидирана скоро.

- Докъде може да стигне Египет при това положение?

- Докато в египетското общество съществува това разделение, не вярвам страната да тръгне напред. Трябва да има консенсус, някакво примирие между Мюсюлманските братя и властта. Мюсюлманските братя засега твърдят, че са против тероризма. Дали е така? Не зная дали са против атентатите, които се извършват. Според мен обаче много разочаровани от Мюсюлманските братя участват в тези атентати. За съжаление, скоро не виждам изход от кризата в Египет. Страната е на ръба на гражданската война. Дали армията и военните ще успеят да овладеят ситуацията? Честно казано, съмнявам се, а и страната икономически няма да издържи. В момента египетската икономика се поддържа благодарение на помощите от Саудитска Арабия и ОАЕ. Чуждите инвестиции са много малко. Нестабилната ситуация и мерките за сигурност, блокадите, пречат на турзима, който носи голяма част от националния доход.

- Мрачна е прогнозата ви за бъдещето на Египет...

- В дългосрочен и средносрочен период, ако в Египет не се намери политическо решение на разделението в египетското общество, картината ще бъде още по-черна. От друга страна, случващото се в Либия подпомага много терористите в Египет. Голяма част от оръжията идват от ислямистите в Либия, където има две провинции, лоялни на Ислямска държава. Границата между двете държава трудно може да се контролира, защото е няколко хиляди километра.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com