Десен завой в Германия - така може да се обобщи изходът от предсрочните избори, проведени в страната на 23 февруари. Консервативният блок ХДС/ХСС си осигури категорична победа на вота, а крайнодясната "Алтернатива за Германия" (АзГ)отбеляза най-доброто си представяне на избори до момента. Абсолютно мнозинство няма нито една партия, а това означава, че ще се търсят коалиции, които както стана традиция в Германия през последните години, най-вероятно ще бъдат съставени от различни по идеология и възгледи политически сили.
- Победа за ХДС
Изборите проправят пътя на лидера на консерваторите Фридрих Мерц да стане следващият германски канцлер, наследявайки социалдемократа Олаф Шолц, след предизборна кампания, засенчена от редица прояви на насилие и доминирана от силно натоварен дебат относно миграционната политика.
Дясноцентристкият алианс на Мерц - съставен от Християндемократическия съюз (ХДС) и Християнсоциалния съюз (ХСС) от Бавария печели (по все още неоофициално обявени резултати) около 28,6% от гласовете, спрямо 24,1% през 2021 година. "Ще се постарая да съставя федерално правителство, което да представлява цялото германско население. Ще се постарая да сформирам федерално правителство, което да реши проблемите на нашата страна", заяви Мерц веднага след победата, като допълни, че ще направи всичко възможно до Великден Германия да има нов кабинет.
Предполагаемият следващ канцлер обаче е изправен пред предизвикателството да сформира коалиция на фона на възхода на АзГ, която се изкачи до второ място с рекордните 20,8% от гласовете според първоначалните резултати. Антиимиграционната партия, която се наблюдава от вътрешното разузнаване като предполагаема крайнодясна екстремистка група, удвои гласовете в сравнение с 2021 г., след като беше подсилена в кампанията от подкрепата на милиардера Илон Мъск от екипа на новия американски президент Доналд Тръмп.
Докато партийната съпредседателка Алис Вайдел каза, че ръката й е "протегната за участие в правителството", партията ще остане в опозиция, тъй като Мерц повтори дългогодишното си обещание да не работи с партията - позиция, известна в Германия като "защитна стена".
Най-вероятният коалиционен партньор на Мерц е лявоцентристката Социалдемократическа партия (ГСДП) на Шолц, която се срина до трето място с 16,4% от гласовете, изпреварвайки "Зелените" на вицеканцлера Робърт Хабек, получили 11,6 на сто. Шолц призна "изборното поражение" и описа най-лошото представяне на своята партия в следвоенната история на страната като "горчив изборен резултат".
Избирателната активност скочи от 76,4% на предишните парламентарни избори през 2021 г. до 82,5% - най-високата от обединението на Германия през 1990 година.
- Ключов момент
Изборите се проведоха в ключов момент за най-мощната икономика в Европейския съюз, която в момента е в рецесия. Домакинствата все още усещат последиците от високата инфлация, която удари тежко Германия след пълномащабната инвазия на Русия в Украйна през 2022 г., докато нарастващ брой големи компании в ключовите автомобилни и индустриални сектори на страната планират съкращения. Предизвикателната вътрешна ситуация се изостри от очевидната промяна в глобалния ред след завръщането на президента на САЩ Доналд Тръмп на власт във Вашингтон, което може да има огромни последици за Берлин.
Намеренията на Тръмп за налагане на мита за ЕС, шумните му искания за по-големи разходи за отбрана от европейските съюзници в НАТО и натискът му да сключи сделка с Русия за Украйна ще изискват сериозни усилия от Мерц като предполагаем канцлер. Мерц изясни позицията си относно новата администрация на САЩ веднага след като научи резултата от вота. "За мен абсолютен приоритет ще бъде укрепването на Европа възможно най-бързо, така че стъпка по стъпка да можем да постигнем истинска независимост от САЩ", каза лидерът на ХДС/ХСС.
Социологическо проучване сочи, че коалиция между консервативния блок ХДС/ХСС и лявоцентристката ГСДП е най-предпочитаният вариант за избирателите. Анкета, проведена от института за изследване на общественото мнение "ЮГов", показа, че 44% от респондентите подкрепят "голяма коалиция", състояща се от ХДС/ХСС и ГСДП. Междувременно 25% предпочитат тройна коалиция, включваща "Зелените", докато 30% подкрепят коалиция, включваща крайнодясната "Алтернатива за Германия", въпреки че ХДС/ХСС изключва всякакво сътрудничество с партията.
- Нова ера, стари спирачки
В Германия започва нова политическа ера. Така германските медии коментираха изхода от неделното гласуване. Формирането на коалиция няма да е толкова трудно, но в следващия Бундестаг ще е налице усложняващ фактор, който може да създаде значителни проблеми на следващото правителство, предупреждават наблюдатели. Изключително успешната крайнодясна AзГ и възкръсналата партия "Левите" ще разполагат общо с 216 депутати - повече от една трета от местата в Бундестага.
Всеки, който има една трета от гласовете плюс един, получава ролята на т. нар. блокиращо малцинство, което може да се използва, за да попречи на определени решения на долната камара на германския парламент, като например изменения на конституцията или избор на конституционни съдии (въпреки че това вече е гарантирано от механизъм за устойчивост). Тъй като "Левите" и AзГ не са в един и същи политически лагер, а по-скоро в противоположните краища на спектъра, това всъщност не би било проблем - ако не беше един политически значим фактор, в който дясно-левият блокиращ потенциал все пак може да играе роля: парите.
Следващото правителство ще има нужда от пари. Ето защо дори водещият кандидат за канцлер Фридрих Мерц, който обича да си изгражда образа на пестелив бюджетен мениджър, така популярен в неговата партия, не изключи категорично предпазливо разхлабване на дълговата спирачка. Тъй като тя е залегнала в германската конституция, черно-червената коалиция ще се нуждае не само от подкрепата на Зелените за реформа, но и от друга партия - защото черно-червено-зелените биха получили само 413 от необходимите общо 420 гласа. AзГ вероятно няма да участва в този проект, тъй като в предизборния си манифест се е обявила за запазване на настоящите правила - тя категорично отхвърля всяко смекчаване на дълговата спирачка.
"Левите" са на съвсем различно мнение, заявявайки, че поемането на дълг е нещо добро и че искат да се "инвестира в образование, мостове, автобуси и влакове и в икономиката". Ако парите бъдат похарчени за нещата, които тя смята за правилни, лявата партия едва ли би могла да се откаже от исканията си от предизборната кампания - ето защо всъщност би могла да бъде спечелена в полза на реформата.
През следващия законодателен период обаче ще има един много скъп проект, който не е сред приоритетите на "Левите". Разходите за отбрана ще трябва да се увеличат. Според средносрочното финансово планиране вече може да се предвиди, че след 2027 г. бюджетът ще трябва да бъде драстично увеличен, тъй като тогава специалният фонд на Бундесвера в размер на 100 млрд. евро ще бъде изчерпан. Към това се добавя и развитието на ситуацията в САЩ. Президентът Доналд Тръмп хвърли в дебата цифрата от 5% от БВП, които според него трябва да се влеят в отбраната - вместо определените от НАТО 2 на сто. Цифрата може да бъде гъвкава. Но няма съмнение, че Германия трябва да инвестира значително повече средства в армията си, отколкото досега.
И е малко вероятно партията "Левите" да се съгласи с това. Тя пропагандира "обрат към мирна политика", иска да трансформира Бундесвера в армия, която действа за отбрана и не е в състояние да атакува, и да "намали драстично разходите за въоръжаване", както обеща в предизборния си манифест. Следователно реформа на дълговата спирачка, мотивирана от политиката в областта на отбраната, едва ли ще бъде приета от нея.
Друг кризисен момент за евентуално коалиране на лявата партия с ХДС/ХСС е , че "Левите" бяха единствената голяма партия, която се обяви за "основано на солидарност имиграционно общество, в което всички хора имат еднакви права и възможности, независимо от паспорт, произход, цвят на кожата, културна или религиозна принадлежност". "Няма да мръднем и сантиметър надясно!", категорична е партията, която отхвърля депортациите, точно както е отхвърляла всички предишни затягания на законите за предоставяне на убежище.
- Брак по сметка
Фридрих Мерц побърза да разсее следизборната мъгла като предложи брак по сметка на социалдемократите на Олаф Шолц, управлявали досега страната. "Решен съм да проведа конструктивни, добри и бързи разговори със социалдемократите", заяви Мерц, който повтори, че си дава срок от два месеца, за да преодолее различията със социалдемократите, по-специално по бюджетните теми, и така страната да има ефикасно правителство.
Мерц отбеляза, че времето за Германия напредва, а страната е изправена пред големи сътресения - икономически модел, който не функционира повече; риск от търговски войни със САЩ; обрат в съюза с историческия американски съюзник, изкушен сега от сближаване с Русия. "Светът не ни чака, нещата продължават да се променят бързо", каза Мерц.
Но тъй като ХДС/ХСС спечелиха едва 28,6% сега кандидат-канцлерът трябва да се справи с тежки задачи. "Германия трябва да бъде бързо в състояние да действа, за да не бъде зрителка в момента, в който Тръмп и Путин оформят бъдещето", заяви Мерц. И добави, че абсолютен приоритет ще бъде подкрепата на европейските усилия за укрепване на общия отбранителен капацитет. Констатирайки, че администрацията на Тръмп отвръща внимание от Европа, той каза, че Старият континент трябва да се подготви за най-лош сценарий в трансатлантическите отношения.
Мерц увери, че неговата партия няма да се съюзи с крайнодесните и следователно не й остава друго, освен протягане на ръка към социалдемократите. Така страната се очертава да се сдобие с голяма коалиция - нещо, което предпочете консервативната канцлерка Ангела Меркел през три от общо четирите си мандата.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
