- Отношенията с Китай и Русия ще бъдат лакмус доколко ЕС е готов да играе роля в "обединения Запад"
- Връщането на посланиците в Москва и Вашингтон е крачка към по-нормален диалог, казва Валентин Радомирски в специално интервю за вестник СТАНДАРТ
Валентин Радомирски е дипломат от кариерата, изпълнителен директор на Института за икономика и международни отношения
- Визитата на US президента в Европа е знакова, целта й бе да покаже, че той остава основният световен лидер
- Преподписването на "Атлантическата харта" може да стане основа за създаването на "Лига на демокрациите"
- Лаконичността на Ердоган не дава основания да се предполага затопляне на отношенията с Турция
- Администрацията на Байдън очевидно не залага на Полша
- Господин Радомирски, как ще обобщите визитата на Джо Байдън в Европа?
- Като знакова. Байдън събра всички американски съюзници във всички възможни формати. Това бе първото задгранично пътуване на американския президент след встъпването му в длъжност в началото на годината. А същевременно през този период във Вашингтон бяха поканени само двама чужди държавни ръководители. Т.е. началото на мандата на Байдън бе почти изцяло посветено на решаване на сложните вътрешнополитически проблеми, пред които се изправи новата администрация. Поради това и посещението в Европа бе организирано по начин, който да има вътрешнополитически ефект и да покаже преди всичко на американското общество, че президентът на САЩ продължава да бъде основният световен лидер. По време на сегашното пътуване до Европа Байдън участва в срещите на Г-7, на НАТО, разговаря с лидерите на ЕС, бе приет от английската кралица и белгийския монарх, проведе отделни срещи с лидерите на проблемните за САЩ Русия и Турция. Тази сгъстена програма доведе до времево ограничаване на форматите. Така например срещите на НАТО, които се провеждат веднъж на 2 години, обикновено имат няколко пленарни заседания и едно само за лидерите на алианса и са съпътствани от различни тематични конференции и кръгли маси. Този път заседанието беше само едно и то сравнително кратко спрямо проблемите, които предварително се планираше да бъдат дискутирани. Т.е. остана впечатлението, че визитата на Байдън в Европа беше планирана с основен акцент на информационно-пропагандните резултати, а не на политическата й ефективност. Като успех в това отношение може да се отчете, че в западното медийно пространство като цяло се наложи тезата, че Байдън е успял да върне лидерството на САЩ на "обединения Запад".
- Какво ще се промени в отношенията между ЕС и САЩ след визитата?
- Основната цел - да бъдат туширани ясно проявилите се при управлението на Доналд Тръмп противоречия между САЩ и ЕС - беше постигната. Бившият американски президент управляваше страната като голяма "бизнес организация", чийто основни интереси се свеждаха до извличане на максимална изгода за САЩ. Това засегна основни икономически интереси на ЕС и доведе до сериозни разногласия по важни въпроси - климатичните промени, икономическите връзки с Китай и т.н. Прекратени бяха преговорите за сключване на всеобхватно търговско споразумение между САЩ и ЕС, почти открито бе започната война между ЕС и американските технологични гиганти. Сега в Брюксел Байдън даде знак, че е готов да преговаря по повечето от тези трудни въпроси. Какви резултати ще бъдат постигнати, предстои да видим - интересите по част от тях продължават да бъдат, ако не диаметрално противоположни, то достатъчно различни за намирането на взаимоприемливи компромиси.
- Какво бе най-важното послание по отношение на НАТО?
- Пред широката публика бе демонстрирано единство на алианса. И това беше посланието, което новата американска администрация искаше да бъде чуто. За специалистите обаче остава загадка защо концепцията за развитието на алианса до 2030 г. не бе приета. Беше планирано тя да бъде представена още през март, т.е. няколко месеца преди сегашната среща на върха на НАТО, но генералният секретар Столтенберг тогава заяви, че ще бъде приета през юни. След срещата на НАТО обаче беше обявено ново отлагане - до края на 2022 г. Официални обяснения няма, но това подсказва за наличието на сериозни разногласия между държавите-членки.
- Какво показа Байдън на Великобритания и Великобритания - на американския президент?
- Англо-американските отношения вече 80 г. се определят от подписаната през 1941 г. "Атлантическа харта". Този документ официализира съюза между двете държави по време на Втората световна война и в периода след нея и послужи по-късно като основа за създаването на НАТО. Но "Атлантическата харта" всъщност обоснова преминаването от Англия към САЩ на контрола върху световното морско пространство и по този начин и на ролята на световен хегемон. Сега този документ беше преподписан, което утвърждава специалното стратегическо партньорство между двете англо-саксонски държави. Според някои наблюдатели това събитие обаче има далеч по-сериозни перспективи - то може да стане идеологизираната основа на прокарваната от новата американска администрация идея за създаването на "Лига на демокрациите". Това би било предпоставка за ново разделение на света по линията "либерална демокрация - нелиберални режими" и създаване под крилото на англосаксонския модел на широка коалиция на "свободния свят" срещу "авторитарните режими". Ролята на Англия за тази цел е да съдейства на САЩ, като чрез своето историческо влияние привлича към това начинание бившите английски колонии като Австралия и Индия.
- Да очакваме ли затопляне между САЩ и Турция, след като Ердоган каза на Байдън, че няма да се откаже от руските ракети?
- След срещата на 14 юни в Брюксел между Байдън и Ердоган турският президент заяви: "Позицията на Турция по отношение на доставките на С-400 остава непроменена - каквато беше, такава и остава. Същото се отнася и за програмата F-35." Според него той се е съгласил с Байдън, както "подобава на двама съюзници и стратегически партньори", да използват редовно "каналите за директен диалог". Тази лаконичност не дава основания да се предполага затопляне на отношенията. Остават сериозни различия по жизнено важни за нашата съседка въпроси като американското отношение към кюрдския въпрос, бъдещото решение на конфликта в Сирия, отношенията с Иран и т.н. Срещата е продължила час и половина и в историята са известни много случаи, когато за истинския характер на проведените разговори се разбира понякога след десетилетия. Не изключвам и този вариант, въпреки че за това няма никакви признаци.
- Какъв знак даде Байдън на Полша, след като нямаше специална среща с Анджей Дуда?
- Полша, след срещата на върха на НАТО във Варшава през юли 2016 г., се възприемаше като лидер на т. нар. източен фланг на Северноатлантическия алианс. По това време се предполагаше, че Полша ще координира ограничаването на Москва след нейното "нахлуване" в Украйна, защитавайки себе си и балтийските републики от "руската агресия". Администрацията на Барак Обама се съгласи с тази концепция или поне не възрази. А първото посещение на Доналд Тръмп не бе в Брюксел, Берлин, Лондон или Париж, а във Варшава. Там американският президент почти открито им връчи лидерството на инициативата "Три морета". 5 г. по-късно това започва да се променя. Администрацията на Байдън вече очевидно не залага на Полша. Много полски анализатори и политици са смутени от последните изявления на Вашингтон, в които виждат желание за постигне на споразумение с Москва за сметка на полските интереси. Вниманието им беше привлечено от факта, че срещата с балтийските лидери на срещата на върха на НАТО в Брюксел бе специално посочена в календара на президента на САЩ, докато срещата с Дуда беше пред вратите на асансьора за около 4 минути. Още по-голямо бе огорчението им, когато беше решено, че срещата на върха на НАТО през 2023 г. ще се проведе в съседна Литва.
- Какви са основните послания от разговора с Путин?
- Едва ли ще узнаем скоро подробностите от продължилите почти 4 часа разговори. Това, което до момента на разговора ни с Вас е известно, показва, че тази среща може да бъде призната за успешна най-малкото поради това, че се състоя. Трябва да се има предвид, че американско-руските отношения през последната година се свлякоха далеч в "мразовитите градуси". Преди един месец струпването на войски от двете страни на руско-натовската линия на съприкосновение подложи на изпитание нервите на редица представители от руското и натовското ръководства. Именно ескалацията тогава показа, че тази среща е абсолютно необходима, въпреки възраженията срещу нея на радикалните кръгове както в Русия, така и на Запад. Връщането на посланиците означава, че има съгласие да се преговаря за връщане към по-нормални дипломатически отношения. Без тях няма възможности за нормален диалог, в който страните да изясняват позициите си и да търсят евентуални компромиси. А това ще създаде предпоставки за платформа по важните въпроси за стратегическата стабилност. Следващите 5 г. след продължаването за този срок на договора за ограничаване на стратегическите въоръжения трябва да бъдат използвани за актуализирането му с предизвикателствата на новата съвременност и технологичните постижения.
- Защо киберсигурността бе коментирана като акцент на срещата?
- Кибератаките срещу жизненоважни за обществото системи придобиват все по-опасен характер. Пример бе неотдавнашното блокиране от хакерите на жизненоважен американски петролопровод. В пресконференцията след срещата в Женева Путин спомена за кибератака срещу здравната система на цяла руска област, като изрично посочи, че не вярва зад това да стоят официални институции на други държави. Очевидно, че недържавният кибертероризъм се превръща в сериозно предизвикателство за мира в света. Руският президент посочи и други интересни данни. Според него от началото на 2020 г. Вашингтон е поискал от Русия информация за 12 атаки срещу САЩ, генерирани от руското киберпространство и Москва е предоставила "изчерпателни отговори" за всички тези случаи. В обратния случай Москва за същия период е изпратила 80 запитвания за атаки, генерирани от американското киберпространство, но не е получила отговор на нито едно от тях.
- Имаме ли стъпка към отпадане на санкциите срещу Русия или все още е много рано да се говори за това?
- Според мен - не! Огромната инерция, която придоби този инструмент на американската и въобще на западната външна политика, не дава възможност за други хипотези освен продължаването им до момента, в който вредите от тях не станат прекалено големи за самите им проводници. Трябва да се има предвид, че сред най-яростните привърженици на този инструмент са парламентите и преди всичко американския Конгрес. Поради това върху този въпрос огромно влияние оказват чисто вътрешнополитически идеологизирани съображения.
- След тази визита на Байдън в Европа очаквате ли промяна в отношението към Китай - на ЕС, на Русия?
- За отношенията Русия-Китай огромно значение ще има предстоящата среща Си Дзинпин - Путин, на която ще бъде подновен договорът за сътрудничество между двете държави. Има сериозни анонси, че той ще бъде актуализиран с основна тежест на въпросите за осигуряване на съвместната им сигурност. А това би означавало разширено военно-политическо и военно-техническо сътрудничество между Пекин и Москва. Подобно развитие ще ни изправи пред нова геополитическа картина. ЕС в политическо отношение ще се придържа към американската политика спрямо Китай, като едновременно с това ще се опита да запази икономическите си отношения, които са от особена важност за съюза. Показателен в това отношение е фактът, че ЕС не показва готовност да се откаже от сключеното през миналата година с Китай търговско-икономическо споразумение. Според някои наблюдатели, промени в това отношение могат да настъпят след слизането на Меркел от политическата сцена. Отношенията на ЕС с Китай и донякъде с Русия ще бъдат лакмус доколко ЕС е готов и съгласен да играе роля, далеч не съответстваща на неговата икономическа мощ в рамките на т.н. "обединен Запад" и още повече в евентуалния глобален съюз "Лига на демокрациите". Предстоят интересни месеци!
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
