US Конгресът стана републикански (ОБЗОР)

US Конгресът стана републикански (ОБЗОР) | StandartNews.com

Предричат рокади в Белия дом след загубата на демократите

Републиканската партия, която доминираше Камарата на представителите в Конгреса, спечели и контрола над Сената в междинните избори в САЩ. Така те засилиха властовите си позиции, което вероятно ще ограничи законодателните планове на президента Барак Обама и може да го принуди да коригира политиката си в оставащите 2 г. от мандата му.
Републиканците печелят в щатите Арканзас, Колорадо, Айова, Монтана, Северна Каролина, Южна Дакота и Западна Вирджиния. Те също така увеличиха мнозинството си в долната палата на парламента - Камара на представителите. Освен местата, които спечели от демократите, Републиканската партия запази позициите си в Алабама, Джорджия, Канзас, Мейн, Мисисипи, Небраска, Оклахома, Южна Каролина и Тенеси. Един от ключовите първи резултати дойде в Кентъки, където лидерът на досегашното малцинство в Сената Мич Макконъл спечели срещу демократката Алисън Граймс. Сега Макконъл става лидер на мнозинството в Сената, което му дава

контрол над законодателните инициативи

до края на мандата на президента Обама. Републиканците също така увеличават мнозинството си в Камарата на представителите, където бяха избирани всички 435 членове. След като съставът на новия Конгрес встъпи в длъжност през януари, републиканците ще имат контрола и в двете камари за пръв път от 2006 г. насам.

Републиканското мнозинство в Сената ще накара Обама да ограничи амбициите си до управленски действия, които не изискват законодателно одобрение или до теми, по които може да получи подкрепата на двете партии като търговски споразумения или данъчна реформа. По време на кампанията партията съсредоточи вниманието си върху недоволството от Обама и окачестви вота като референдум за управлението му, което в продължение на година влиза от една криза в друга.

Непопулярността на Обама

попречи на кандидатите на неговата Демократическа партия в много от оспорваните щати, предаде Ройтерс. Може да се стигне и до рокади в Белия дом, тъй като редица "ветерани" в администрацията на Обама планират да отстъпят мястото си на нови лица, отбелязва агенцията.

Обама ще свика лидерите на демократите и на републиканците в Конгреса в Белия дом в петък, за да проведе консултации в контекста на новия политически пейзаж. Преди обявяването на резултатите Белият дом каза, че не предвижда големи промени. Представители на администрацията споделиха, че Обама ще търси допирни точки с Конгреса в сфери като търговията и инфраструктурата. "Президентът ще продължи да търси партньори в лицето на демократите и републиканците в Капитолия, които са готови да работят заедно с него по политики в името на средната класа", каза говорителят на Белия дом Джош Ърнест във вторник. Обама, който беше сенатор, преди да стане президент, често беше критикуван, че не създава по-близки отношения със законодателите.

След като изборната еуфория отмине, републиканците може да се окажат под натиск да покажат на населението, че са способни да управляват. Консервативната партия си навлече

гнева на американците

преди около година, когато заради политическото им упорство държавата на практика спря работа заради спора за бюджета. Това със сигурност ще бъде фактор, който ще повлияе на амбициите им да си върнат Белия дом през 2016 г. Републиканският сенатор Тед Круз, който е потенциален кандидат за президент през 2016 г., заяви, че хората са разгневени заради безизходицата във Вашингтон. "Сега обаче на нас се пада отговорността да водим", отбеляза той. И въпреки че се говори за помирение, скоро във Вашингтон не се очаква голям пробив. Вероятно ще избухнат междупартийни битки за имиграционната реформа и за енергийната политика, прогнозира Ройтерс. Във всеки случай обаче изглежда президентът ще трябва да направи промени в Белия дом. Според проучване на Ройтерс и Ipsos 75% от американците смятат, че администрацията трябва да преосмисли подхода си към ключови проблеми. 64% са на мнение, че Обама трябва да смени някои от високопоставените си служители след изборите.

Според в. "Уолстрийт джърнъл" изборите са били "референдум за отношението на американците към политиката и резултатите от управлението на Обама. Избирателите отидоха към урните дълбоко разочаровани от политическата система и дадоха решителна победа на републиканците. Обама бе ключова фигура в отделните съревнования по места, в които републиканците успяха да спечелят, критикувайки неговата политика. Това разби надеждите му да преодолее политическата безизходица във Вашингтон", пише вестникът.

Точно обратната позиция застъпва анализатор на британския в. "Гардиън". Според Гари Янг тези избори не са били референдум за Обама. Или ако са били такива, то резултатът от него не е ясен, а е по-скоро отражение на неговото президентство. Вторият мандат на Обама се оказа лишен от ясни цели и посока. Имаше

люшкане от криза към криза

като редица от тези кризи - с Агенцията за национална сигурност, с Националната данъчна служба, със сигурността на Белия дом - бяха самопредизвикани. Там, където той зае ясна позиция, като например по въпроса за контрола над огнестрелните оръжия в САЩ след кървавите стрелби в редица американски щати, той не успя да наложи законодателни промени (поради обструкциите на републиканците в Конгреса). Там, където той не зае твърда позиция, например по въпроса за имиграционната реформа, сега избирателите го наказват. Допитванията сочат, че електоратът фактически подкрепя Обама, а не републиканците, по ключови въпроси, включително внасянето на поправки, но не и отхвърляне на закона за всеобщото здравно осигуряване, известен като Обамакеър, по имиграционната реформа, по вдигането на минималното почасово заплащане, по еднополовите бракове и по редица други въпроси. Проблемът е в това, че малцина вярват, че Обама ще успее да прокара тези мерки, отбелязва авторът на "Гардиън". Не може да се говори за републиканска вълна. Несъмнено, републиканците спечелиха изборите, но това не бе разгромяваща победа. В този изборен цикъл се гласуваше главно в консервативно настроени щати, както и най-вече в такива, в които досегашните конгресмени демократи се оттегляха. Тези освободени от тях места се оказаха лесни за обиране плодове, за откъсването на които републиканците се хвърлиха с особено настървение и с още повече пари, пише в. "Гардиън".

30-годишна е най-младата

Републиканка на 30 г. стана най-младата жена, избрана в американския Конгрес. Елиз Стефаник е работила в Белия дом по време на управлението на президента Джордж У. Буш (2001 - 2009 г.). Тя победи кандидата на демократите, филмов продуцент, на междинните избори. Младата жена ще представлява окръг в северната част на щата Ню Йорк в Камарата на представителите. Предишният рекорд се държеше от бившата законодателка от Демократическата партия Елизабет Холцман, избрана в Камарата на представителите през 1972 г. на 31-годишна възраст.

За първи път чернокож сенатор от Юга

За първи път след Гражданската война в САЩ за сенатор беше избран чернокож американец от южните щати. 49-годишният републиканец Тим Скот спечели историческа победа в Южна Каролина - щатът, от който е започнала през 1861 г. Гражданската война. Всъщност, той стана сенатор от януари 2013 г., когато замести своя предшественик, подал оставка. Досега обаче не бе утвърден с избори. Според телевизиите в САЩ той е първият чернокож сенатор, избран в Юга след т. нар. Реконструкция, приключила през 1877 г. с изтеглянето на федералните войски от южните щати. 38-годишната Мая Лав пък стана първата чернокожа републиканка в Конгреса. Тя е бивш кмет на град Саратога Спрингс в Юта.

Москва: Лична загуба за Барак

Поражението на демократите на междинните избори за американски Конгрес е лична загуба на президента Барак Обама. Това заяви шефът на комисията по международните дела към руската Държавна дума Алексей Пушков. "Кандидатите на демократите се бояха дори да споменават името на Обама - толкова е непопулярен той", написа Пушков в профила си в Twitter.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай