Вашингтон. Димитър Пешев, известен с ролята си за спасяването на българските евреи, стана повод за спор в САЩ. Молба от българското посолство пресечка във Вашингтон да бъде кръстена на негово име се превърна в тема за широк дебат дали българите представят реално действията на техните лидери по време на Холокоста, се казва в материал на АП. Напрегната размяна на реплики между посолството и американския Музей мемориал на Холокоста се разиграва задкулисно, докато градският съвет на Вашингтон се готви да вземе по-късно този месец решение дали да уважи Димитър Пешев.
Въпросът е повдигнат през декември, когато посолството ни се обръща към градския съвет в писмо, което представя в положителна светлина българското отношение към евреите по време на Втората световна война. Музеят на Холокоста, поканен от градския съвет да се произнесе за точността на фактите в писмото, заявява, че формулировката на искането на мисията - заедно с наскоро приетата декларация на Народното събрание, говорят за по-различна история. Музеят заявява, че не оспорва историческия принос на Пешев, а това, че всяко оказване на чест трябва да се поставя в по-широк контекст. Той се противопоставя преди всичко на характеризирането на България в писмото като "окупирана от нацистите страна" и твърдението, че нито един български евреин не е бил изпратен в лагерите на смъртта. Музеят и други историци твърдят, че писмото на посолството прикрива истината, че България е била съюзник на Германия и че 11 343 евреи са били депортирани от Македония и Северна Гърция - по това време територии под български контрол, коментира АП.
"Грубият и подъл опит да се промени историята на българското еврейство е обидна за жертвите на Холокоста и накърнява имиджа на България, която до скоро беше смятана за страна, която подхожда правилно към тъмните сенки от миналото си", пише в писмо, изпратено през април до председателя на Народното събрание и до българския посланик в САЩ Елена Поптодорова, от директора на международните архиви на музея във Вашингтон Раду Йоанид. Самата Поптодорова заявява, че е била обидена от "изключително грубия" отговор на писмото, което е било подписано, но не и написано от нея. Тя допълва, че винаги е признавала болезнената страна на историята на България и се чувства дълбоко засегната от Холокоста. Журналистите от АП изтъкват, че по време на разговора тя дори се е просълзила, докато е разказвала историята за малки деца, натоварвани в товарни вагони и изпращани на сигурна смърт. "Чувствам се еврейка", обяснява тя, "всеки път когато говоря по този въпрос." Нийл Глик, предприемач от Вашингтон, който първи лансирал пред българското посолство идеята за почитане на личността на Пешев, след пътуване до България през 1990-те, когато се запознава с историята, заявява, че той е изготвил основната част от молбата до градския съвет и поема отговорността за възможните неточности в нея. Според него обаче музеят допуска грешка, като оставя съдържанието на писмото да хвърля сянка върху делата на Пешев. Градският съвет на Окръг Колумбия ще разгледа молбата на 28 май.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
