Историческа победа спечели Доналд Тръмп срещу Камала Харис на президентските избори на 5 ноември, помитайки всички колебаещи се щати, подобрявайки дела си от гласовете почти навсякъде и, за разлика от победата си през 2016 г., спечелвайки пълно мнозинство от народния вот. Освен това той доведе Републиканската партия до по-голямо от очакваното мнозинство в Сената и въпреки че надпреварата за Камарата на представителите все още не е приключила, твърде вероятно е републиканците да овладеят и нея. Всичко това дава сигнал за началото на нова ера в американската политика.
- 4+4 години
Когато Доналд Тръмп спечели президентския пост преди осем години, беше лесно да се определи победата му като "на косъм". Но не и този път. Въпреки недоволството от щурма на Капитолия от 6 януари 2021 г. и произнесените срещу него присъди, Тръмп спечели чиста победа. Негови са всички седем колебаещи се щата, той постигна победа във всяко кътче на страната и сред почти всяка демографска група. Червената вълна (по цвета на Републиканската партия) се стовари с пълна сила върху демократите.
Дори на хартия демократите не бяха в добра позиция да спечелят тези избори. Никоя партия не е задържала Белия дом, когато рейтингът на одобрение на президента, в случая Джо Байдън, е толкова нисък, колкото е днес и когато толкова много американци смятат, че страната е на грешен път.
- Недоволство от демократите
Знаците, че гласоподавателите са недоволни от демократите бяха навсякъде. Най-очевидна беше неуспешната кампания за преизбиране на президента Байдън.
Признаците за възраждане на републиканската сила бяха навсякъде. Не само че Тръмп водеше на Байдън в социологическите проучвания, въпреки обвиненията за престъпления, но анкетите също показаха, че републиканците изпреварват демократите по партийна линия за пръв път от две десетилетия. Броят на регистрираните републикански гласоподаватели скочи. Тръмп привличаше все повече гласове сред младите, чернокожите и испаноговорящите хора - групи, за които исторически се приема, че са против Тръмп.
- Срив в сините крепости
Може би най-неудобното порицание за Харис дойде от синята (по цвета на Демократическата партия) Америка. Макар да не спечели окончателно там, Тръмп отбеляза сериозно постижение в Ню Йорк, където подобри резултата си с 10% в сравнение са 2020 година. Харис пък едва измъква твърдо синята крепост Ню Джърси. В Калифорния - родния щат на Камала - ранните резултати показаха, че тя има преднина от 18%, в сравнение с победата с 29 на Байдън преди 4 години. Тръмп печели дори в либерални бастиони като самия град Сан Франциско.
Първите резултати в Диърборн, Мичиган - дом на най-голямото арабско-американско малцинство в държавата (и място, което Байдън спечели с разлика от 39 процентни пункта) - показаха, че Тръмп е доста напред, като Харис води само с малко пред кандидата на зелените - крайнолявата Джил Стайн - в борбата за второто място.
Тръмп изглежда постигна най-големия си напредък сред испаноговорящите гласоподаватели. Окръг Маями-Дейд във Флорида например гласува за Доналд Тръмп с 11% повече, в сравнение с победата на Джо Байдън със 7% през 2020 г. и победата с 29% на Хилари Клинтън през 2016 г.. Някогашните надеждни бастиони на Демократическата партия по Рио Гранде в Тексас до един се оказаха червени - удивителна промяна от преди осем години, когато Клинтън спечели между 70% и 80% от гласовете.
- Успешната тактика на Тръмп
Изборът на тактика, който направиха Доналд Тръмп и сътрудниците му в кампанията се отплати. Убедени, че интензивната лична връзка на Тръмп с неговите поддръжници ще свърши по-голямата част от мобилизиращата работа, кампанията му реши да не залага много на традиционното организиране на гласуването и вместо това го възложи на поддържащи организации. Оказа се, че освен самия Тръмп много групи от хора работят в полза на Републиканската партия и разбира се на кандидатурата му, за разлика от Харис, която разчиташе предимно на вътрешнопартийни сили.
Доналд Тръмп избра да направи умерена позицията си относно абортите, като обяви в началото, че всеки щат трябва да реши този въпрос сам за себе си и след това бе още по-категоричен по въпроса, като обеща да наложи вето на национална забрана на абортите. Много дългогодишни противници на абортите бяха разочаровани, а някои бяха възмутени. Въпреки това Тръмп не плати никаква цена, а си докара 81% от гласовете на белите евангелисти - почти без промяна спрямо преди четири години.
Призивът: "Икономиката, глупако!" този път проработи в полза на републиканците (а не на своите автори демократи). Около две трети от избирателите смятат, че икономиката на САЩ е в лошо състояние, в сравнение с около половината от избирателите през 2020 г. Около 46% са заявили, че финансовото състояние на семейството им е по-лошо отколкото преди четири години, в сравнение с 20%, които са казали същото през 2020 г.
Тръмп се възползва от това и превърна вота в референдум за икономиката, което постоянно е било на първо, второ и трето място по важност, особено за предпочелите го испаноговорящи гласоподаватели.
- Провалът на Харис
Освен че имаше по-добър усет за икономическите проблеми, Доналд Тръмп по време на кампанията постоянно осъждаше незаконната имиграция на милиони "престъпници", които обещаваше да депортира масово. Тези послания, предизвикаха възторг в неговата електоралната база, която той дори успя да разшири. Това е въпрос, на който той набляга още от кампанията си през 2016 г. с речите си за стената по границата с Мексико, "инвазията на мигранти и заплахите за американските работни места". Още повече че кандидатът на републиканците побърза да изтъкне "провала" на Камала Харис, която отговаряше за миграционната политика в САЩ като вицепрезидент. Тръмп я обвини за това, че води политика на "отворени граници" с Мексико.
Когато трябваше да смени Джо Байдън набързо, през юли 2024 г. на Камала Харис й оставаха само три месеца да стане разпознаваема за избирателите, както и да разсее впечатлението, че всъщност не е имала време да подготви своя управленска програма. Този аспект от провала до голяма степен се дължи на Джо Байдън, който остави Харис да води краткосрочна кампания, която се оказа неадекватна.
Американците с огромно мнозинство отхвърлиха управлението на Байдън, а Камала Харис се дистанцира твърде късно от президента, който беше особено непопулярен по отношение на своите политики, свързани с икономиката и имиграцията, и бе критикуван заради подкрепата си за Израел. Вицепрезидентката попадна в капан в ефира на телевизия Ей Би Си на 8 октомври, когато беше попитана какво би променила и какво би направила по различен начин от Джо Байдън през последните четири години. След кратко колебание тя отговори: "Нищо конкретно не ми идва на ум." Тази позиция се оказа катастрофална за кандидатката на Демократическата партия. Доналд Тръмп обаче не сбърка - на всеки от предизборните си митинги той прожектираше този решаващ за Харис момент на голям екран. Използваше го пълноценно и в предизборните си клипове.
Решението на Харис да избягва медийни интервюта през първата половина на кампанията създаде впечатлението, че зависи от сценаристи и предварително подготвени отговори, и се страхува да мисли "на крак". Крахът на демократите вероятно ще предизвика първо взаимни обвинения и след това продължителен период на самоанализ. Партията ще бъде принудена да се включи в дебат относно причините за поражението си и това ще определи пътя й занапред.
За президента Доналд Тръмп пък остава предизвикателството да спази мащабните обещания, които даде по време на кампанията си.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com