Тръмп чака три подаръка за ЧНГ

Поиска си Панамския канал и Гренландия. Битка за Арктика и надмощие над Китай

Тръмп чака три подаръка за ЧНГ | StandartNews.com

Ще стане ли Канада 51-ви щат на Америка? Трюдо става все по-самотен

 

Новоизбраният президент Доналд Тръмп получи от американците големия си коледен подарък още в края на ноември. А навръх Коледа се обърна към панамци, гренланди и канадци, за да им честити светлите празници и да им поиска армагани за ЧНГ или поне за инаугурацията му в края на януари.

"Весела Коледа на канадския губернатор Джъстин Трюдо. Данъците на неговите граждани са твърде високи, но ако Канада стане 51-вият щат, техните данъци ще бъдат намалени с над 60%,  бизнесът им ще се удвои по размер и те ще бъдат защитени както никоя друга страна в света", написа Тръмп на страницата си в социалната мрежа Truth Social.

Освен това той пожела Весела Коледа на "прекрасните китайски войници, които внимателно, но незаконно управляват Панамския канал". А накрая пожела весли празници на Гренландия, която "е необходима на Съединените щати за целите на националната сигурност и иска американско присъствие на нейна земя". "Ние ще бъдем там", добави коледно Тръмп.

С аргумента, че 38 хиляди американци са загинали при изграждането на Панамския канал преди 110 години и всяка година за ремонт и поддръжка на канала се изразходват милиони долари но САЩ нямат дума в ръководството  на канала, Тръмп заяви, че е време това да се промени.

Тръмп също повтори предишните си изявления, че Канада трябва да стане 51-вият щат на Съединените щати и отново използва термина "губернатор" за канадския премиер Джъстин Трюдо.

Панамците реагираха най-бурно на поздравленията, като водени от президентът Хосе Раул Мулино, излязоха на улицата,за да протестират. 

Гренландия застина в очакване на нареждане от Дания, а канадската опозиция на Джъстин Трюдо протри доволно ръце. 

Изказването на Тръмп нанася поредния удар срещу премиера, който  продължава да губи подкрепа в собствената си Либерална партия, все повече водещи фигури го изоставят,  а столът му се клати още преди федералните избори, които ще са идната есен.

Откакто Тръмп спечели изборите в САЩ не спира да нарича Джъстин Трюдо губернатор на "великия щат Канада". Новият владетел на света обаче наля масло в отъня на Коледа като разкри, че се е чул с канадския хокеист Уейн Грецки и му е предложил да се кандидатира за поста министър-председател на Канада.

"Току-що говорих с Уейн Грецки, който е известен в хокейните среди като "великия". Казах му, "Уейн, защо не се кандидатираш за министър-председател на Канада, който скоро ще бъде известен като губернатор на Канада. Освен това на тебе няма да ти се наложи да правиш и предизборна кампания", написа Тръмп без да уточнява какъв е бил отговора на 63-годишния четирикратен носител на Купа Стенли и голмайстор на Националната хокейна лига за всички времена.

  • Защо Тръмп иска Канада за 51-ви щат?

Причината е прозаична. Според него  търговският дефицит между Вашингтон и Отава е стигнал 100 милиарда долара. И независимо от лобералите, които побързаха да го оборят, че ако се пресметнат всички стоки и услуги, става дума всъщност за търговски излишък, Тръмп със сигурност знае много добре да смята. 

И докато мнозина възприемат твърденията на Тръмп по отношение на Канада като ехо от минали негови изказвания, то случаят с Панама и Гренландия звучи много по-сериозно.

Още по време на първия мандат на Тръмп източници от Белия дом разказаха, че той е питал съветниците си дали САЩ не могат да купят най-големия остров в света, който де юре е самоуправляваща се датска провинция.

Всеизвестно е, че Тръмп не вярва, че климатичните промени са резултат от човешката дейност. Но това не означава, че не вижда значението на Гренландия при скоростното  топенето на ледовете. Зад островът е разположена Арктика - един от малкото все още неусвоени от човека региони в света, при това с огромен икономически потенциал.

Нещо повече - природните богатства на Гренландия са уникални и стават все по-достъпни заради топящите се ледове. Преминаването им в ръцете на САЩ това осигури на Тръмп 

  • геополитическо надмощие в битката за Арктика 

Претенции към Арктика отдавна предявяват не само граничещите с нея САЩ, Норвегия и Дания, но и Русия, та дори и Китай. Пекин не разполага с арктическа територия, но предявява претенциите си към полярната област недвусмислено, като нарича себе си "близка до Арктика" държава.

Ясно е, че в случая става дума не просто за закупуване на земя. А за надпревара за полезни изкопаеми и морски пътища. За битка между стари и нови хегемонии при пренареждането на световния ред. Доналд Тръмп се бори за лидерска позиция и се опитва да елиминира съперниците Русия и Китай.

Всъщност, това не е за първи път идея на американски президент. Още през 1946 година президентът Хари Труман прави опит да купи Гренландия. Дания тогава отказва. Днес обаче отговорът е много по-сложен, не само защото са минали седем десетилетия. А и заради членството в НАТО, което обвързва западните държави със САЩ - в това число и Дания. 

Тръмп дава заявка, че за Америка купуването на най-големия остров върви ръка за ръка с връщане на собствеността върху един от най-важните морски пътища в света - Панамския канал. Той предупреди още, че няма да позволи каналът да попадне в "лоши ръце", визирайки увеличаващото се китайско влияние там. 

  • За значението на един воден път

Заканата на Тръмп, отправена през социалните мрежи, представлява нещо, което се случва много рядко на лидер на САЩ - да каже, че може да накара една суверенна държава да предаде територия. Обявеното от Тръмп също така подчертава очаквана промяна в дипломацията на САЩ по време на мандата му, коментират анализатори. От друга страна Тръмп не си е спестявал заплахи към съюзници и е използвал войнствена реторика, когато общува с партньори.

САЩ до голяма степен построява канала (след като Франция се проваля в това) в началото на ХХ в. и управлява територията около него в продължение на десетилетия. Но през 1999 г. американското правителство предаде изцяло контрола над канала на Панама, след период на съвместно администриране.

"Таксите, начислявани от Панама, са нелепи особено като се има предвид изключителната щедрост, проявена от САЩ към Панама", казва Тръмп. 

"Не е даден в полза на други, а просто като знак за сътрудничество между нас и Панама. Ако принципите, както морални, така и правни, на този великодушен жест не са съблюдавани, ще поискаме връщането на Панамския канал, изцяло и без въпроси", категоричен е бъдещият обитател на Белия дом.

  • Ролята на Китай

"Обещанието" на Тръмп имаше за цел да изясни, че "десетилетията на американска търговия, финансираща растежа и стратегическия отпечатък на Китай в Америка, са приключили", коментира високопоставен служител на Доналд Тръмп.

Последователните администрации позволиха "вакуум на контрол и влияние" в Западното полукълбо, обясни Маурисио Клавер-Кароне, посочен от Тръмп като специален пратеник на бъдещата администрация за Латинска Америка.

Но тези сигнали идват още от първия мандат на Тръмп, когато политиката му в Западното полукълбо се съсредоточи основно върху миграцията и санкциите срещу Венецуела. 

Панама го ядоса още тогава след като скъса дипломатическите отношения с Тайван и установи връзки с Китай през 2017 година. Това отвори вратата за китайски инвестиции и компании които вече печелеха оферти за големи инфраструктурни проекти на други места в региона.

Сегашните изказвания на Тръмп отразяват нова демонстрация на сила като част от неговата политика "Америка на първо място" на фона на нарастващата тревога за това, което командирът на американските военни сили в региона тази година нарече значителното присъствие на Китай в "линията от 20 ярда" на Америка. 

В същото време бъдещата администрация може би вижда Латинска Америка като по-лесно място за оказване на външнополитически натиск отколкото други части на света.

  • Панамският канал като национален актив 

След декларациите, че каналът е "жизненоважен" и "национален актив" на САЩ, Тръмп направи подобно твърдение по отношение на друга част от света, близка до територията на Съединените щати. В публикация в социалните медии той каза, че "собствеността и контролът над Гренландия от САЩ са абсолютна необходимост" за американската национална сигурност и за "свободата в целия свят".

Нито едно твърдение на бъдещия президент не е ново. През 2019 г. Тръмп за първи път предложи да закупи Гренландия, автономна територия на Дания, която отказа предложението. Миналата година в интервю с Тъкър Карлсън за X, социалния медиен сайт, собственост на Илон Мъск, Тръмп неточно каза, че Китай "контролира" и управлява Панамския канал.

"Ако стана президент, те ще се махнат, защото имах много добри отношения със Си", каза Тръмп в интервюто от август 2023 г., имайки предвид китайския президент Си Цзинпин. "Той уважаваше тази страна. Той ме уважаваше и ще се махне. Не можем да им позволим да управляват Панамския канал. Построихме Панамския канал. Никога не трябваше да се дава на Панама", категоричен бе Доналд Тръмп.

  • Доктрината "Монро"

Той отдавна е почитател на доктрината "Монро" - предупреждението от началото на ХтХ в. към европейските сили, че Съединените щати ще се противопоставят насила на европейския колониализъм и намеса в Западното полукълбо. По-късните администрации отхвърлят политиката като собствено оправдание на Америка за историята на американски намеси в региона. Но доктрината е "официалната политика на нашата страна", каза Тръмп в обръщение към ООН през 2018 година.

И Панама, и Китай отхвърлиха най-новата заплаха на Тръмп. В телевизионно обръщение към нацията панамският президент Хосе Раул Мулино реагира като каза, че "всеки квадратен метър от Панамския канал и прилежащата му зона принадлежат на Панама и ще остане така".

Вдигайки в ръце подвързано с червена кожа копие на договорите за Панамския канал от 1977 г., Мулино каза, че "суверенитетът и независимостта на нашата страна не подлежат на преговори".

Говорителят на китайското външно министерство Мао Нин, позовавайки се на изявлението на Мулино, каза, че няма "никакъв контрол, пряк или косвен, от която и да е страна" над канала. "Китай както винаги ще уважава суверенитета на Панама над канала и ще го признае като постоянно неутрален международен воден път", каза Мао в Пекин.

Уан Юмин от Китайския институт за международни изследвания в Пекин изказа пък различно мнение за обосновката на Тръмп. "Крайната цел на Тръмп изглежда е да договори по-добри пристанищни такси за американските кораби с панамското правителство. Това е просто тактика за пазарене", каза той, цитиран от Global Times - издание на Комунистическата партия на Китай, публикувано на английски.

  • Ролята на Китай

Повече от половината корабен трафик през Панамския канал е към или от американски пристанища, като се избягва дългото пътуване около нос Хорн в южния край на Южна Америка. Таксите за преминаване могат да достигнат стотици хиляди долари за най-големите търговски и пътнически круизни кораби. 

От 2017 г. насам китайски компании са спечелили оферти за редица големи инфраструктурни проекти, от електроцентрали и железопътна линия до разширения на шлюзове и други подобрения на частите на канала. През 2018 г. Си Цзинпин направи държавно посещение в Панама, след като латиноамериканската държава се присъедини към инициативата "Един пояс, един път".

"Нашият флот и търговия са третирани по много несправедлив и неразумен начин", смята Тръмп. Всъщност цените, които се определят от независима панамска комисия, се увеличиха наскоро за всички транзити, първо поради сушата в региона, която понижи нивата на водата и доведе до намаляване на броя на корабите, които могат да преминат, а тази година и заради нова система за резервации, която налага глоби за кораби, непристигнали за преминаването в определения им срок. "Тарифите не са определени по прищявка", каза и президентът Мулино. 

Панама е широко хвалена за управлението на канала, откакто собствеността бе прехвърлена от САЩ на латиноамериканската страна преди четвърт век. Всеки опит на САЩ сега да си върне водния път вероятно ще се сблъска с огромна правна и международна съпротива.

Въпреки че има малко доказателства, че Китай се стреми към каквото и да е военно присъствие в Америка, Южното военно командване на САЩ бие аларма относно китайските инвестиции в критична инфраструктура, включително дълбоководни пристанища и кибер и космически съоръжения , които "може да имат потенциална двойна употреба за злонамерени военни цели."

Многогодишните предупреждения на САЩ за рисковете от дълга и зависимостта от Китай до голяма степен останаха незабелязани, тъй като страните от Латинска Америка намериха в Пекин по-охотно настроен и по-малко взискателен икономически партньор от Съединените щати.

  • Минало незабравимо

Панама става независима държава през 1903 г., след като се отделя от Колумбия с помощта на Съединените щати под президентството на Теодор Рузвелт, който отдавна е предвиждал изграждането на канал през тесния провлак, разделящ Южна и Централна Америка. 

Водният път е построен от американски инженери, използващи до голяма степен работна ръка, наета от карибските острови. 

Тръмп твърди, че 38 000 американци са изгубили живота си от тропически болести по време на строителството, но различни изследователи и официални документи посочват общо около 5600 смъртни случая по време на периода на строителство.

Първоначалният договор между САЩ и Панама даде на Съединените щати завинаги права както върху самия канал, така и върху зона, състояща се от пет мили от двете страни на центъра на водния път. Зоната беше почти изцяло населена с американци, предимно военнослужещи и техните семейства в американска военна база там.

В края на 60-те и началото на 70-те години на миналия век, когато колониализмът все повече се отхвърляше и САЩ беше в надпревара със Съветския съюз за постигане на високо морално отношение към това, което тогава беше наречено Трети свят, антиамериканските демонстрации разбуниха панамските градове.
Администрацията на президента Ричард Никсън започва в началото на 70-те преговори с панамската диктатура на Омар Торихос за отказ от канала и зоната.

При обсъждане на споразумения, в крайна сметка постигнати между Торихос и следващия президент Джими Картър , опонентите в Сената на САЩ поискаха втори договор в допълнение към този, който се съгласява да прехвърли канала до 2000 г. Съгласно отделния Договор за постоянен неутралитет, Съединените щати и Панама се съгласиха, че водният път ще остане "постоянно неутрален" под панамска собственост, без дискриминация спрямо която и да е страна по отношение на пътни такси или достъп.

Ключова поправка, за която настояваха критиците на споразумението преди ратификацията през 1977 г. и цитирана от някои несъгласни и днес с договорите, гласи, че ако има "намеса" в операциите по канала, Съединените щати и Панама "всяка независимо" имат правото да предприемат стъпки за възстановяване на своите права, "включително с използването на военна сила в Република Панама".

Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай