Посланикът на САЩ в България, Ерик Сет Рубин изнесе реч по време на бизнес обяд, организиран от Американската търговска камара в София (AmCham Bulgaria,б.р.) по теми, засягащи международната търговия и Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ). Той направи анализ на икономическото и търговско сътрудничество между страната му и България, но и засегна и отношенията между САЩ и Европа въобще и общите предизвикателства пред тях.
Ето какво каза Ерик Сет Рубин пред форума:
Промотирането на икономическия растеж е един от моите водещи приоритети като посланик на САЩ в България. Всъщност, в писмото си с инструкции към мен Президентът Обама посочва следното: „Нашата сигурност и нашият просперитет са неразривно свързани със сигурността и просперитета на другите държави и нации по целия свят. За да укрепим както националната, така и глобалната икономика, трябва да разгърнем и разширим както търговията, така и финансовото и научно сътрудничество..." Ще направя всичко по силите си, за да реализирам тази цел и бих искал да работя с всички вас за постигането й.
Разгръщането на нашето търговско партньорство е важно за бизнеса ни, но то е важно и за народа на България. Заедно с икономическия растеж вървят увеличаването на доходите и просперитетът на всички слоеве на обществото. А и този растеж би могъл да спомогне за преодоляването на демографския срив в България. Искаме да бъдем свидетели как младите хора остават в страната ви, а тези, които са я напуснали, се изпълват с оптимизъм за бъдещето й и изявяват желание да се върнат, да започнат нов бизнес и да бъдат фактор в оформянето на това бъдеще.
Всеки от вас (членове на Американската търговска камара в България, AmCham Bulgaria - б.р.) е пример за постигнатата Американска мечта. Бизнесът на всеки един от вас е градивен елемент от нашето търговско партньорство и от просперитета на двете ни държави. През трите месеца, откакто съм в България, съм имал удоволствието да се присъединя към някои от вас в отпразнуването на ключови достижения – откриване на нови съоръжения, разгръщане на оперативните дейности или профилиране на технологични иновации. Всеки път се впечатлявах от успеха ви и всеки път се убеждавах отново и отново, че основите на нашето търговско и инвестиционно партньорство са стабилни.
В хода на намирането на решение на дългогодишния спор за нашите две американски топлоцентрали, на правителството му се наложи да вземе някои трудни и непопулярни решения. Но при вземането на тези решения правителството изпрати мощно послание на инвеститорите, както вътре, така и извън страната: България зачита договореностите си и е ангажирана да реформира своя бизнес климат. българското правителство съвсем наскоро прие закон, съгласно който всеки проектозакон първо трябва да бъде подложен на оценка на въздействието, за да бъдат установени възможните икономически последици от него, преди мярката да бъде разгледана от парламента. Това е огромен напредък.
А сега, нека се обърна към по-широкия контекст на тези успехи и на партньорството между САЩ и България. Въпреки че САЩ и Европа са изправени пред многобройни предизвикателства, нека си послужа с думите на Президента Обама, за да подчертая колко важно и успешно е нашето трансатлантическо партньорство. В своето „Обръщение към нациите от Европа" в Хановер миналия месец Президентът Обама заяви:
"Нека вземем предвид какво сме постигнали през последните години: издърпахме глобалната икономика обратно от ръба на депресията и изведохме света на пътя на възстановяването. Постигнахме всеобхватна сделка, чрез която отрязахме всички възможни пътища на Иран към ядрената бомба - част от нашата споделена визия за свят без ядрени оръжия. В Париж постигнахме най-амбициозното споразумение в историята за борба с климатичните промени. Спряхме разпространението на вируса „Ебола" в Западна Африка и спасихме безброй човешки животи. Обединихме света около новото устойчиво развитие, включително около целта ни за окончателно елиминиране на крайната бедност. Нито едно от тези неща нямаше да се случи, ако САЩ не бяха в партньорство със силна и обединена Европа. Това е възможно, когато Европа, Америка и светът отстояват общи ценности".
От глобалните предизвикателства до тези, които са по-близо до Европа, Съединените щати и техните европейски партньори стоят рамо до рамо. Даваме си сметка, че Европа е изправена пред множество заплахи и предизвикателства и имаме ангажираността да се присъединим към Европа в разрешаването им. Пред лицето на тези предизвикателства някои кръгове в Европа започнаха да поставят под въпрос жизнеспособността на институциите, изградени след Втората световна война, които постигнаха такива огромни успехи в консолидирането на напредъка, мира и сигурността на континента.
Още веднъж ще цитирам казаното от Президента Обама в Хановер:
"Вашето постижение – над 500 милиона души, които говорят на 24 езика в 28 държави, 19 държави с обща валута, в единен европейски съюз – си остава едно от най-великите политически и икономически постижения на съвремието."
И именно поради това Президентът Обама има толкова недвусмислена позиция относно „Брекзит". По време на неотдавнашното си посещение в Лондон Президентът Обама заяви: "Съединените щати искат силна Великобритания за свой партньор. Великобритания е най-могъща, когато участва в ръководството на една силна Европа.
Нашето партньорство с Европейския съюз е силно. То е и незаменимо. България е жизненоважен партньор в това Трансатлантическо партньорство. Поради това, ние наскоро посрещнахме в София заместник държавния секретар Тони Блинкен. Както подчерта публично и в лично качество при срещите си с правителството, целта на визитата му беше да препотвърди нашето двустранно партньорство и укрепването на нашето сътрудничество в целия спектър от ключови области, които са в основата на това партньорство. Сътрудничеството в областта на икономиката и енергетиката бяха първостепенните приоритети в програмата му по време на всички негови срещи и той призова лидерите на България да продължат с напредъка в областта на реформите.
ТПТИ е най-добрата възможност в рамките на цяло поколение за надграждане на икономическите взаимоотношения между САЩ и ЕС. Вече търгуваме изключително интензивно и взаимно правим солидни инвестиции в икономиките си. Но можем да въведем улеснения в това отношение. Можем да направим така, че дребните бизнесмени от София, Западна Вирджиния, до София, България, да могат да контактуват помежду си през Атлантическия океан, за да намират нови клиенти и да продават повече.
Можем да намалим броя на формулярите, които се изискват по границите. Можем да намалим ненужните спънки. И можем да дадем пример на младите икономики за това, че съвременната търговия изисква високи трудови стандарти и стандарти за опазване на околната среда и че не е нужно да се правят жертви по отношение на стандартите, за да се постигне това.
Но какво означава това конкретно за България? Стоки на стойност почти 2 милиарда долара и услуги на стойност почти 1 милиард долара понастоящем са предмет на търговия през Атлантическия океан между САЩ и Европа, и то ежедневно. Ясно е, че търговията между САЩ и България е значително по-малка, но в някои области отбелязваме огромен растеж: наблюдаваме 400-процентен ръст на износа на продукти на химическата индустрия от САЩ за България през последните две години, както и 100% ръст в продажбите на медицинско оборудване.
Също така наблюдаваме растеж на преките чуждестранни инвестиции, а американските компании са водещи в такива сектори като информационните технологии, енергетиката, електрониката и автомобилостроенето. През последните няколко години се увеличава акцентът върху разработването на софтуер, аутсорсинга на бизнес процесите и изграждането на услуги за техническа поддръжка.
Целта на ТПТИ е да улесни работата ви и трябва, в частност, да има положително въздействие върху нашите малки и средни предприятия. Според проучване, публикувано от Европейската комисия, малките и средни предприятия са в позиция да се облагодетелстват най-много от ТПТИ.
В България 87% от всички износители за САЩ са малки и средни предприятия, на които се падат почти 40% от стоките и услугите, предназначени за Съединените щати.
А Българската академия на науките направи някои проучвания, според които, благодарение на ТПТИ българският износ ще се увеличи с 7,7%, и по подобен начин, производителността на труда в страната (измервана в БВП на глава от населението) ще се увеличи с 6,8%.
ТПТИ ще осигури тези ползи по редица начини. Например, благодарение на споразумението, процесът на износ може да се улесни дори още повече. Имам предвид, че в крайна сметка, малките и средни предприятия по дефиниция не разполагат с достатъчно потенциал от работна ръка, за могат да възложат на някои свои служители да се занимават само и единствено с цялата сложна документация, да се занимават с митата, разпоредбите за ДДС, различните и дублиращи се стандарти за безопасност, както и с множество други въпроси, които трябва да се вземат под внимание, за да бъде изнасян даден продукт.
Тук, в България се смята, че стойността на митническите тарифи и бездруго е относително ниска и поради това, намаляването или премахването им би имало малък ефект върху търговията между САЩ и България. Въпреки това, според проучване, публикувано от Института за пазарна икономика, 50 процента от износа на България за САЩ се облага с мита и от тях 40 процента се таксуват над средната стойност. Поради това, Институтът за пазарна икономика е стигнал до извода, че директният положителен ефект от очакваното премахване на митата ще бъде особено отчетлив по отношение на 40% от българския износ в САЩ.
А защо е важно това? Елиминирането на митата ще доведе до спестявания за потребителите, които трябва да плащат, и до допълнителни ресурси за инвестиции, за да се разрастват бизнес начинанията, да се строят нови предприятия, да се наемат нови работници, да се инвестира в модерно оборудване, да се купува най-съвременният софтуер – и всичко това ще е от полза за икономиката в нашите две държави.
Нека също така накратко се спра на нещо, което е важно за всички нас – защитата на потребителите. Всички ние искаме да гарантираме достъпа на потребителите до най-високото качество, до най-безопасните и най-ефективни продукти, които могат да се намерят.
Но искаме и да гарантираме, че тези продукти са доставени на цена, която потребителят може да си позволи. Нашите съответни регулаторни органи са въвели стандарти, изисквания за етикетите, прагове на критериите за безопасност и други, за да се гарантира, че защищаваме нашите потребители, нашите работници и околната среда. Но често подходът, който възприемат нашите регулаторни органи, се различава в известна степен, така че от бизнеса се изисква да произведе два различни продукта или да се откаже от даден пазар и да предпочете друг.
Когато това е възможно, трябва да се стремим да хармонизираме съществуващите разпоредби и да си сътрудничим, докато вървим напред и разработваме нови разпоредби. Трябва да избягваме онези различия, които не водят до по-добра защита, а просто до прибавяне на повече разходи. Нека да дам един пример. Нашите регулаторни органи в областта на фармацията имат сложната задача да гарантират, че лекарствата, които купуват нашите потребители, независимо със или без рецепта, са безопасни за употреба. Това очевидно е добро нещо. Независимо от това, наистина ли се налага да караме нашите инспектори да провеждат безброй, често излишни проверки на заводите и предприятията, които произвеждат такива продукти за пазарите в нашите две общности, когато и двете страни вече имат строги системи, чрез които се гарантира, че лекарствата се произвеждат по такъв начин, че да не са опасни?
Няма ли да бъде по-добре нашите недостатъчни човешки ресурси, инспекторите ни, да фокусират усилията си върху държави, където знаем, че има проблеми? Така че защо да не се споразумеем, посредством ТПТИ, инспекциите да бъдат взаимно признати?
Има и друга област, в която тази концепция за хармонизация също играе роля и това е в областта на поддръжката на свободен и достъпен интернет, като в същото време се защищават правата на интелектуалната собственост и се гарантира защитата на личната неприкосновеност и поверителност. А това, на свой ред, касае самата същност на иновациите.
Защото къде се случват най-големите иновации, не само в Европа и САЩ, но и по целия свят? Разбира се, онлайн. Дигиталната търговия със стоки и услуги представлява огромна част от нашите икономически взаимоотношения. Според едно проучване, направено от „Cisco", през 2014 година в Западна Европа е имало 1,9 милиарда устройства, свързани в Интернет, а през 2019 година те ще станат 3,5 милиарда. Поради това, ние работим в тясно сътрудничество с ЕК по редица въпроси, които са от решаващо значение за устойчивия растеж на търговията онлайн, в това число единния дигитален пазар. Знам, че това представлява особен интерес за мнозина в тази зала, като се има предвид броят на компаниите, които разчитат на аутсорсинг на така наречените поддържащи звена и други важни функции, извършвани от много способни български дъщерни фирми. Ние трябва на всяка цена да се стремим да избягваме изискванията за локализация, според които би се наложило да се поставят сървъри и друга инфраструктура (както и служители, които да ги поддържат) на всеки пазар, където се работи. Тази идея просто не се вписва в нашата ера на облачни технологии и дигитална търговия.
Нека също така се спра накратко на една от темите, предизвикващи повече противоречия – земеделието. Има фактори в Европа, както и тук, в България, които всяват страхове, че американският земеделски износ ще залее европейските пазари. Или че САЩ ще принудят Европа да занижи стандартите си по отношение на безопасността на храните. Или че ние ще принудим потребителите в ЕС да купуват храни, съдържащи биотехнологични продукти. Всичко това е твърде далеч от истината. Нека опровергая някои от тези митове.
Първо, според данните на митниците, през 2015 година износът на земеделска продукция от САЩ по целия свят е достигнал стойност над 169 милиарда долара, но земеделският износ от САЩ за Европа е бил на стойност едва 16 милиарда долара. Междувременно, износът на земеделска продукция от ЕС за САЩ е нараснал значително – през 1995 година е бил на стойност едва около 6 милиарда долара, а през 2014 година е бил на стойност над $ 21,6 милиарда. Това показва, че има истински проблеми с достъпа на американска земеделска продукция до пазарите в Европа.
Второ, мнозина тук, в Европа, имат грешното убеждение, че американското земеделие се доминира от „ферми-фабрики". Това просто не е истина. 96 процента от земеделските стопанства в САЩ, са семейни. А семейните стопанства осигуряват 87 процента от нашата земеделска продукция. Размерът на фермите в САЩ едва ли се е променил през последните 30 години.
Трето, нито САЩ, нито ЕС имат някакъв интерес от снижаване на стандартите в областта на безопасността на храните. Това, което ние споделяме, е убеждението, че потребителите имат полза от наличието на по-голям избор от продукти на рафтовете в магазините за хранителни стоки и имат нужда от гаранция, че това, което купуват, е безопасно. Предпочитанията на потребителите към безопасни, здравословни храни с висока хранителна стойност вече са стимул за оживена конкуренция на пазарите за хранителни стоки в САЩ и ЕС.
Всъщност, нарастването на търговията в областта на земеделието между САЩ и ЕС ще бъде от полза не само за нашите два региона, но и когато поставяме стандартите за храните на научна основа, ние можем да поставим стандарти за безопасност и здравословна хранителна стойност, които ще следват и другите страни. Това би трябвало не само да служи за модел за безопасност на храните в трети страни, но и би трябвало да улесни бизнеса както в ЕС, така и в САЩ, за да се конкурира на тези пазари, а съответните трети страни да се конкурират на нашите пазари. Когато вдигнем летвата, независимо дали се касае за безопасност на храните, опазване на околната среда или защита на потребителите, печелят не само САЩ и ЕС, но и целият свят.
ТПТИ е най-добрата възможност, която имаме, за да укрепим икономическия фундамент на най-важните в света политически взаимоотношения и взаимоотношения в сферата на сигурността– тези, от които зависят глобалният просперитет и стабилност. Ние можем да гарантираме, че САЩ и ЕС ще продължат да служат като първокласен икономически модел за световната общност.
Записа Владислав ПУНЧЕВ
*със съкращения. Заглавието е на редакцията
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
