Президентът на САЩ на младини участва в гонки в Дивия Запад
Белия дом във Вашингтон досега е имал 43 стопани, ако не броим настоящият президент Барак Обама. Но само четирима са увековечени в планината Ръшмор - Джордж Вашингтон, Томас Джеферсън, Ейбрахам Линкълн и Теодор Рузвелт. И ако първите трима са достатъчно известни със заслугите си към създаването на САЩ, то за четвъртия българското общество знае сравнително малко. Може би и защото фамилията му някак го "смесва" с неговия пети братовчед - Франклин Рузвелт. А Теодор навярно е най-колоритният политик и човек, сядал в креслото в Овалния кабинет.
Рузвелт е роден в Ню Йорк на 27 октомври 1858 година в семейство на търговец на стъкло. Болнав и астматик като дете, той е трябвало да спи седнал в леглото или на стол, като през по-голямата част от детството си е страдал от диария и настинки. Но намира сили да се пребори със заболяванията с помощта на спорта. Започва да тренира бокс и режимът го калява. Впечатлителен и любознателен, Теди се запалва по зоология - хобито му го съпътства до края на живота му. В Харвард обаче постепенно се насочва към политическите науки. Завършва колежа на 21-во място от общо 177 ученици и продължава обучението в Колумбийския университет, където написва първата си книга - "Морската война от 1812 година". През 1881-ва става член на законодателната институция на Ню Йорк. През 1884-а в един и същи ден и в една къща умират майка му и жена му. Обезумял от мъка, Рузвелт напуска Асамблеята и се преселва в Северна Дакота, за да води живот на фермер. Там той се учи да язди, да хвърля ласо и да ловува. Често си има неприятности, тъй като с удоволствие се включва в схватките от последните години на Дивия Запад.
През 1886-а се връща в Ню Йорк, а после заминава за Лондон, където се жени за своята детска любов Едит Кароу. По време на медения си месец изкачва връх Мон Блан начело на една третата успешна експедиция.
В президентските избори през 1888 г. Рузвелт участва в кампанията на Бенджамин Харисън. След като печели, Харисън го назначава в Комисията за реформи на държавната администрация - пост, който той заема до 1895 г. През мандата Рузвелт безкомпромисно прилага законодателството, уреждащо режима на държавната служба и удвоява списъка с постове, за които трябва да се полага изпит. Въпреки че поддържа Харисън за нов мандат през 1892 г., новият президент демократ Гроувър Кливланд го оставя на поста му.
През 1895-а Рузвелт става президент на борда на полицейските комисари на Ню Йорк. За две години той радикално променя начина на управление на полицейската служба - задължава ченгетата задължително да се регистрират и да минават през тест за физическа подготовка.
Изисква и налага във всички полицейски участъци да бъдат поставени телефони
През 1897 г. следващият президент Уилям Маккинли го назначава за заместник-секретар по флота. А когато през 1898 г. избухва Испано-американската война, Рузвелт напуска поста и създава Първа доброволческа кавалерия - разнородна част, в която рамо до рамо се бият каубои, индианци, хора извън закона и университетски възпитаници. Вестниците по това време ги наричат Твърдите ездачи. И под командата на полковник Рузвелт се отличават в знаменитата битка за стратегическия хълм Сан Хуан край Хавана.
Американците обичат своите герои. След войната Рузвелт е избран за губернатор на Ню Йорк. Той полага изключителни усилия да изкорени корупцията и системата за раздаване на постове. Дори се смята, че лидерите на Републиканската партия в Ню Йорк го лансират за вицепрезидентското място в двойка с Маккинли само и само да се отърват от него - тогава се е смятало, че този пост слага край на политическата кариера.
И тук вече се намесва сляпата съдба. Маккинли и Рузвелт печелят президентската надпревара през 1900 г. И само след по-малко от година, на 14 септември 1901 г., президентът Маккинли е застрелян от анархиста Леон Чолгош. Същия ден Теодор Рузвелт полага клетва като 26-ия президент на САЩ. И една от първите му запомнящи се речи е тази пред Камарата на представителите, в която иска от Конгреса да обуздае силата на тръстовете в приемливи граници. Заради това си искане е наречен Разбивача на тръстове.
През 1904-а Рузвелт се кандидатира за втори самостоятелен мандат и печели национална победа. През 1905-а той става първият президент, който посещава Япония и Русия с цел да установи по-добри отношения с тях и да посредничи за постигане на мир между двете страни. Така Рузвелт печели Нобелова награда за мир през 1906 г.
Решен да постигне това, което той нарича "кръстосана сделка" между бизнеса и профсъюзите, Рузвелт вкарва няколко радикални закона в Конгреса. Той направо
заплашва бизнеса, че ще прибегне до национализация
и така принуждава двете страни да приемат назначена от него комисия. Тя ще решава споровете по задължителен за страните начин. Така Конгресът приема закони, които дават повече власт на Междущатската търговска комисия. Под неговото ръководство федералното правителство завежда 44 иска срещу корпоративните монополи, като най-известният от тях е "Нортън секюритис" на Джон Пирпонт Морган, контролираща по-голямата част от железниците в страната.
Като президент Теодор Рузвелт не забравя своя интерес към природата. Той заделя повече земя за федерални паркове и защитени територии от всички свои предшественици взети заедно. Поставя под закрила на федералното правителство 930 000 кв. км.
Рузвелт се бори с расизма и дискриминацията и назначава много негри на ниски длъжности във федералното правителство. Името му е свързано с изключително важен за САЩ геостратегически успех. През 1903 г. той подкрепя сепаратизма на Панама, която иска да се отдели от Колумбия. Причината за подкрепата е отказът на колумбийските власти да приемат американското предложение за построяване на канал. Новата панамска държава продава зоната на канала на САЩ за 10 милиона долара.
Рузвелт отказва да се кандидатира за нов мандат през 1908 г., за което по-късно ще съжалява до края на живота си. Вместо това дава подкрепата си на своя дългогодишен приятел и военен министър Уилям Тафт, за когото смята, че ще продължи неговата политика. Тафт обаче не оправдава тези надежди и Рузвелт отново се явява на изборите за президент през 1912-а. Но се отказва от републиканската подкрепа и се кандидатира от името на Прогресивната партия на САЩ. Така той подкопава успеха на Тафт и косвено допринася за успеха на кандидата на демократите Уудро Уилсън. По време на кампанията си в Милуоки Уисконсин, Рузвелт е прострелян от съдържателя на бар Джон Шранк. Но въпреки това успява да произнесе замислената реч.
Рузвелт умира в съня си на 6 януари 1919 г. Синът му Арчи праща телеграма на неговите близки само с четири думи "Старият лъв е мъртъв" .
"Българите са непоколебими патриоти"
В епохата на Рузвелт САЩ далеч не са световен лидер. И нямат никакви интереси в Европа. Ето защо наистина е любопитен интересът на Теодор Рузвелт към България и възхищението, с което той говори за нас като нация. Възхищение, което поради гореспоменатите причини е искрено, а не протоколно.
"Тези пет века са послужили като пещ, която създава от българите човеци от най-забележителен и най-силен тип. Те са били известни като търпеливи волове в човешки образ, предмет по-скоро на презрително съжаление, а не на уважение и страх; роби ту на една, ту на друга тирания и господари. Никой не е мислил, че те могат да се издигнат. Страшните опасности, които преживели българите през повече от 20 поколения, като че бяха пречистили пяната на техните натури и бяха оставили само здравата стомана на техния състав. С трезвост и постоянство в характера и в една злощастна война със Сърбия, още от самото начало показаха, че бяха проникнати от рядък военен гений. Патриотизмът на българина е не само едно вълнение, което е резултат на някаква реч, държана от всенародно ликуване, което прави добрите мъже и жени да изпълняват по-ревностно гражданския си дълг.
За българина той означава непоколебима твърдост в убеждението, една страстна привързаност към независимостта и народния успех като единствена алтернатива за предотвратяване на ужасното робство.... Дори и подемът на Япония не е бил така поразителен като засилването и напредъка на България."
Той е:
Първият американец, удостоен с Нобелова награда за мир през 1906-а.
Първият американски президент, който прави посещение извън САЩ - в Панама, за да инспектира построяването на канала.
Първият президент, който плава с подводница и първият бивш президент, който лети със самолет.
Първият президент, който кара автомобил.
Първият президент, който притежава собствена кола.
Първият президент, който кани чернокож на вечеря в Белия дом.
Първият президент, който назначава евреин в президентския кабинет.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
