37-годишната Шетамия Тейлър вече е изписана от болницата, след като по време на стрелбата в Далас беше улучена в крака. Тя била на протеста срещу полицейското насилие над чернокожи в четвъртък вечерта с тримата си сина. Когато избухнала престрелката, eдин от куршумите попаднал в прасеца ѝ. Въпреки това и с риск за живота си, Шетамия се хвърлила върху най-малкия си син и в продължение на пет минути го прикривала с тялото си, докато стрелбата утихне.
Припомняме, че при престрелката пострадаха двама цивилни, а още седем униформени бяха ранени. Единият нападател беше ликвидиран.
В първото си изявление пред медиите след инцидента жената разказва в детайли за преживяното и за храбростта на полицията в Далас. „Чухме изстрел и всички започнахме да се оглеждаме. Не знаехме какво се случва. След това последва втори изстрел и видях как един полицай – висок, мускулест, бял мъж, плешив – падна на земята и каза: „Той има оръжие, бягайте".
Усетих куршума. Не знам дали първо рикошира в земята, но усетих как ме прободе в крака. Синът ми Андрю се обърна, за да види къде съм и да ме хване, но аз вече бях простреляна. Затова го сграбчих, свалих го на земята и го блъснах към паркираните коли. Така се озовахме между два автомобила и аз легнах върху него.
Един полицай дойде и попита: „Има ли ранени?" Синът ми каза, че няма, защото не знаеше, че съм простреляна. Аз казах: „Да", но полицаят не ме разбра, защото го казах тихо, така че синът ми да не ме чуе...
Същият този полицай се хвърли върху мен и сина ми, за да ни пази. Друг лежеше в краката ни, а трети криеше главите ни. Още няколко полицаи се бяха наредили до стената до нас. Тогава видях как един от тях го прострелват, пред очите ми", спомня си жената.
„Заболя ме. Бях благодарна, че децата ми са добре, но нечий баща, нечий съпруг не е. Тази мисъл ме вбесява. Що за човек би направил това?
Не всички полицаи са лоши. Не всички са навън, за да ни хванат. Това е моето мнение. Спрете и се замислете. Моля ви. Спрете и помислете. Това казвам на децата си постоянно: „Затворена уста и отворено съзнание ще ви помагат дълго време в живота."
„Искам моята общност да е обединена. Искам моите хора да са обединени. Искам всички да сме единни. Това започва вкъщи с начина, по които говорим с децата си. Не бива да се ядосваме вкъщи, не бива да им позволяваме да виждат, че сме разстроени и да казваме пред тях негативни неща", споделя Шетамия.
Друг свидетел също е смаян от реакцията на полицията в Далас: „Един полицай дойде и каза: „Бягайте, ще ви прикривам". Това е невероятно, предвид ситуацията, в която бяхме, и хаоса. Цареше паника, никой не знаеше какво се случва, но полицаят беше толкова самоотвержен, изложи себе си на риск, за да ни защити. Разбираме, че има няколко гнили ябълки, но те не представляват цялата полиция", разказа той.
Семейството на Шетамия Тейлър е благодарно на властите и се надява кървавата атака да не нагнети допълнително напрежението в страната между цветнокожите общности и органите на реда, съобщава bTV.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
