Светозар Христов казва, че е агностик, луд, технократ - и знае марсиански. Така се е описал в социалната мрежа. Твърди още, че е учил в университети в Зимбабве, Конго и Танзания. Голям оригинал! А хората отдавна го харесват - още когато се появи в "Шоуто на Слави" и по-късно във "Файв старс". След много изяви, кастинги, риалитита, той си опита късмета в Америка. Върна се, за да учи опера, а сега е част от "Белканто" в X factor.
- Светльо, защо си с брада - лъмбърсексуален ли си?
- Не, постоянно меня външния си вид. Е, не съм се изрусявал скоро, но ако го направя, ще приличам на сгоден циганин. Ще я обръсна за Коледа. Преди бях с дълга коса, после доста време бях с гола глава. То тази мода мина по света, през 2010-а излезе някъде, а у нас все още явно върви.
- Свикнали сме да те гледаме соло, а сега пееш в комплект с още трима в "Белканто" за X фактор - как ти се отразява това?
- Изпълнявам си задачите. Няма да спра със соловата си дейност, ще продължавам да правя авторска музика. В "Белканто" сме малко по-ограничени в жанра, не мога да изпея "Шоуто трябва да продължи" на Фреди Меркюри. Но пък защо не?
- Ще продължите ли с "Белканто" и след шоуто?
- Вероятно. Това е ниша в България, която
не е запълнена. Но паралелно си правя модерна музика.
- Маги Халваджиян каза, че това ти е едва ли не последният влак...
- След като свършат влаковете - или горивото им, почват самолетите. Но ако тях ги няма, все ще има каруци. Маги може би намекваше за възрастта ми - но музиката няма възраст.
- Участвал си в много в музикалните риалитита. Това е истински маратон - защо го правиш?
- Ами то в България иначе има ли къде да се пее?! Това си е сцена. Публиката е жури. Всъщност журито е публика с право на мнение.
- Като най-опитен участник в подобни формати, какви обобщения можеш да направиш за този тип забавления - и за типажите, които се явяват в тях, за средата, в която се попада?
- Всякакви луди идват. Включително и аз - но аз съм готин луд. Има такива, които не осъзнават как изглеждат. Но без луди X фактор няма да е това.
- Ти си от малкото бунтари, които изгряха на иначе конформистката ни музикална сцена. Успяваш ли да запазиш хулиганския си дух през годините?
- Е, аз какво хулиганско съм направил?! А това да носиш непримиримост към простотията, не е бунтарство. Нормална реакция.
- От кога се бунтуваш?
- От дете. Ходех на училище с панталони, изрисувани с маркер от мой приятел, Ендо, прекрасен художник. Носех си пуловера наопаки. Бях създал такова движение - скейнджърс. Знакът ни беше "Край на ограничението". Бяхме двама-трима. Абе, бях сам, но нали съм зодия Близнаци. Имаше и някакви момиченца всъщност.
Главният лозунг беше Society is a shit. Социопати. Скейнджърите бяхме против всякакви установени порядки, но не бяхме анархисти. Кротки, само бойкотирахме.
Против изкуствения морал се обявявахме
Но дънките, които ми нарисува Ендо, с надпис "скейндж" отзад, ми ги скъсаха съучениците - не можеха да се примирят, че те нямат същите. Ходех и на плитки, като Кулио. Момичета ми ги плетяха. А Ендо, с когото съм отраснал, стана рапър. Първите студийни записи сме правили през 1993-а.
И лудости съм правил. Влюбих се в момиче и сложих в кутийка от крем гущер и муха-майка в синьо. Живи. И я пъхнах под чина й. Но не знам какво е станало след това. Не я познавах, само й пишех писма.
- Хората те научиха с онзи прословут "Торбалан кючек". Говорят се всякакви неща за раздялата ти със Слави - кажи най-сетне каква бе истината? След 10 години ще ти е по-лесно.
- Слави трябваше да ми издаде албум - чаках две години. И накрая дори не напуснах. Но казах на Евгени - защото достъпът до Слави е труден - че отивам друг да свърши тази работа. И после никой не ми се обади оттам - до ден-днешен. Явно някой като не им играе по свирката, не си контактуват с него. Има хора, които не си признават грешките, но аз не съм от тях. Трябва да се замислим дали Слави като пълни стадион, ще напълни така и площада с протестиращи? И защо не го прави, след като казва, че е патриот?!
- Разкажи за онзи момент, в който реши да заминеш в Америка като уличен музикант. Как живееше тогава, как се издържаше?
- Спечелих зелена карта и заминах. Бях забравил даже, че съм подал документи. Бях в Гърция и ми се обади приятел, че съм получил някакъв пакет. Така разбрах. Кацнах в Ню Йорк и дадох 50-60 долара за такси, защото не знаех къде е метрото. Винаги трябва да се проверява, но тогава Гугъл не беше достъпен. Бях шашардисан - чудех се къде да спя. Таксито ме остави в Манхатън. Влязох в компютърна зала, за да намеря хостел, където да нощувам. След това заминах за Сан Франциско. По едно време отскочих до Полша, където записвах с един "рапер". Постоях малко в България и пак отидох в Америка. Живях и в Лос Анджелис. Накрая пак бях в Ню Йорк. Живеех в латино квартала. Работех във фирма за почистване на къщи. И в ресторант "Чиприани"
бях нещо като сервитьор
Имаха само три ястия. Там са ходели Бионсе, Клинтън, все известни хора, но не съм ги засичал.
Участвахме и по клубове с приятели, но там не се изкарваха много пари. Пробвах да пея на улицата, но в Ню Йорк има голяма конкуренция. Затова и по-малко пари дават. Но виж, в Сан Франциско пеех арии от опери и канцонети. Бях единствен в това - и се е случвало за няколко часа да спечеля 400 долара. Заговаряха ме различни хора - тъмнокож се представи за директор на операта. Чудех се дали е вярно. Рускиня като чу, че съм българин, пък ме покани на купон. Направих им участие, на частно парти, пях без микрофон. Но да учиш там, в тяхната музикална академия, беше много скъпо. 36 000 хиляди на година.
Правих записи в радио. После ме въртяха. И на конкурс със соул музика се класирах трети.
Имам и снимки в youtube.
- Защо спря да пееш по улицата?
- Защото обикалях, ходил съм къде ли не. 25 щата прекосих. Първо мислех да е на стоп, но по магистралите е забранено, а не знаех дали е добра идея да се движа по второстепенните пътища. Дори имах идея да пътувам с колело - от град до град, та до Ню Йорк, но не успях. Знае ли човек на какво време ще попадне. Не стигнах и Лас Вегас - имаше билети за по долар. Два пъти купувах, но до там. Защото си казвах, че ще пукна от жега, само докато си намеря хотел.
- Гадже имаше ли?
- Там - не.
- Какви ги видя ти американците?
- Бачкат много, а в събота и неделя са по пикници в парковете. Хубаво е, стига да имаш пари да обикаляш.
- Защо се върна в България?
- Заради операта. За да уча в Консерваторията. У нас е по-достъпно, а и не знаех как там да кандидатствам за стипендия. Повика ме моята учителка Иванка Нинова. Имаше момент, когато пак мислех да се върна в Америка, но останах заради едно момиче, което обичах. Е, неправилен избор.
- Ще поемеш ли пак по белия свят?
- Много е възможно, но този път надали ще се върна.
- Най-известният музикант в България в момента вероятно е Криско - ако съдим по броя гледания на неговите песни в youtube. Какво мислиш за това?
- Е, да. Най-слушан е този жанр - хип хопът. Може би поради липсата на други в предлагането. У нас има поп музика, но явно не се произвеждат достатъчно хитове, а за рок музиката да не говорим.
Няма предлагане, няма много творци
Ако ги има - не ги въртят.
- По-късната равносметка на финалистите в риалити форматите е незавидна. Невена Цонева се върна омерзена от участието си в Русия, а в България кариерата й сякаш не потръгна. Тома от "Мюзик айдъл" също сякаш позалезе. Рафи не прависъщото впечатление, както когато бе Х факторът на България...Защо, според, теб се случва този срив след голямата победа?
- България е малка държава, какво да се случва?! Трябва да има готини песни и добри изпълнители. Едното без другото е абсурд. У нас повече се копира, малко се прави авторска музика. На Запад всеки гледа да е индивидуалист, да се отличава мигновено. Веднага се разбира кой пее, като го чуеш - докато тук гледаме все по калъп да е.
- Очевидно нещо липсва в българската музика. Със сигурност не е талантът - вижда се от кастингите. Къде обаче е счупена системата - няма кой да пише хубави песни, няма кой да ги продуцира, или нещо друго?
- Липсва експериментаторски дух. Не смеят да правят нови неща. Може би се страхуват, че ако пуснат по-различно парче, няма да върви.
- Загубена битка ли е, или имаш светли надежди?
- Би трябвало да се променят нещата, не може така да стоят. Сигурен съм, че има жажда за хубава музика. Другото е, че българинът е лош фен. Като направиш нещо, в повечето случаи хейтва. И лош в смисъл, че дори да харесва дадена музика, не прави никакви гледания и не я търси. Защото тя може да не е в телевизията, но в интернет пространството съществува. Освен това забравя много бързо тези, които са го просълзявали до вчера.
- В размирни времена ли живеем - полицейски протести, проблемни местни избори...
- Аз за полицейските протести съм контра отвсякъде. Да ги уволнят и да ги съдят за държавна измяна. Това е незаконно. Полицай ще протестира - той е въоръжен. Това се нарича пуч. Защото знам ли ги какво могат да направят с тези оръжия?! Освен това кой ще ги разгонва оттам? Едни ченгета да протестират, други да ги бият и да си пускат снимки из Фейсбук: "Виж, колегата какво ми направи". Но това не са размирни времена. Ако бяха, нещо щеше да се променя. А то не се променя. В застояли, спрели времена живеем. У нас на две години строят кръстовище и се бият в гърдите. Правят ремонтите некачествено, за да крадат материалите. Това е целта.
Повече няма да гласувам
Призовавам всички хора да не гласуват. Няма смисъл. Оплетени са като свински черва - скоро няма да се оправи нищо. Бойкот на политиката. Бойкот и на всички закони, които са против гражданите. Движа се без билет в градския транспорт, освен в метрото - там няма как. А на ромите никой не смее нищо да им каже - те са навсякъде без билети. Е, нали сме равни. Скоро контрольор ми чете конско, а аз му казах: "Ама какъв си ти, че ще ме определяш?! Ти можеш само да ми напишеш акт". Късам ги след това. Кой ще им ги плаща! И да ме търсят, не могат да ме намерят. Логиката на бойкота е, че така или иначе държавата е откраднала и продължава да краде от нас предостатъчно - така че където можем, ние трябва да си го връщаме. А тук се плащат понякога по-големи данъци от белите държави - а бяла държава нямаме. Така че не плащам данъци освен ДДС.
- Кой си отвъд музиката?
- Готвя - не знам дали е добре. Домашни любимци са ми трите кучета на мой приятел. Едно време пишех нонсенс романи. Измислил съм комиксов герой - Гарлик мен. Но не съм толкова добър да го нарисувам. Все едно Човека Чесън. Има вампири и той избавя хората от тях, като изпива 5-6 бири, тъпче се с чесън и се оригва.
- Спортуваш ли?
- По едно време ходех редовно на фитнес, сега съм спрял, но скоро отново ще се върна в залата.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
