Киев. Вторият опит за събарянето на паметника на Ленин в Киев успя в неделя следобед. На Бесарабския площад десетки маскирани младежи с факли и знамена на националистическата партия "Свобода" докараха автомобили и стълби до пиедестала. После сръчно вързаха главата на Илич с метално въже, другия край на което обвиха около голямо дърво. Използвайки дънера като макара, тълпата дръпна и събори седемтонния монумент на вожда на болшевишката революция. Високият 3,45 м паметник на Ленин проби асфалта, а главата му отхвърча настрани. Ликуващите демонстранти набързо раздробиха с помощта на огромни чукове останките. На снимките се вижда, че сред най-яростно блъскащите е православен свещеник. Статуята на скулптора Сергей Меркулов е изваяна от карелски кварцит - рядък минерал, от който е построен и Мавзолеят на Ленин на Червения площад. Тя е поставена в центъра на Киев през 1946 г. на мястото на стара обществена тоалетна.
Броени часове след похищението частите бяха обявени за продажба в интернет. Дланта се търгува за 1000 гривни или $123, а парченце от ръката върви по 750 или $92. Неизвестният продавач предлага желаещите да притежават "безценната глава" сами да предложат цена. За линчуването на паметника бяха арестувани петима националисти, които впоследствие са освободени.
Депутатът от опозиционната партия "Баткивщина" Андрей Шевченко се разграничи с уточнението, че лидерите на Евромайдана не стоят зад унищожаването на кварцовия Илич, но се съобразяват с "волеизявлението на народа". Друг от бунтарите - Арсений Яценюк, коментира, че Ленин е паднал от завист към украинския президент Виктор Янукович. "Ленин успя да направи само една революция, докато Янукович успя за 9 г. да предизвика две революции срещу себе си обясни той.
Изненадващо падането на Ленин предизвика бурни международни реакции. Външният министър на Полша Радослав Сикорски заяви, че бутането е част от "десъветизацията на Украйна". "Ленин беше един от най-кървавите тирани на ХХ век и аз лично се радвам, че поредна европейска столица остава без негов паметник", допълни Сикорски. "Ленин ненавиждаше демокрацията и подлагаше на жестоки репресии своите политически противници", изтъкна и първият дипломат на Швеция Карл Билд. Очаквано комунистите в Киев и Москва заклеймиха вандалския акт. Депутатът от Компартията на Украйна Александр Голуб призова да бъде потърсена отговорност от хулиганите и да бъдат забранени профашистките организации в страната. Червените, които са част от управляващата коалиция, обещаха скоро със собствени средства да възстановят статуята на Бесарабския площад. Секретарят на руската Комунистическа партия Сергей Обухов пък поиска международната общност да осъди бутането на Илич. "Този паметник е предмет на опазване от ЮНЕСКО, унищожаването му всъщност е вторият по мащаб случай на вандализъм след тези на талибаните (взривили гигантските статуи на Буда в провинция Бамиян през 2001 г. - б.р.)", допълни Обухов.
Събарянето на паметника предизвика и ожесточени спорове в социалните мрежи. "На отеца основател на Украйна от благодарните потомци. Идиоти!", възразяваха едни и напомняха, че преди Ленин Украйна не е съществувала като държава. Освен това през 1922 г. Илич дава на Киев областите Донбас, Новорусия и Таврия, след това през 1939 г. Сталин им подарява Галиция и Буковина, а през 1954 г. Хрушчов присъединява Крим към Украйна.
Опонентите им припомниха, че Ленин и комунизмът са донесли големи нещастия на страната - червен терор, избиването на класата на кулаците, Гладомор и Чернобил. "Не е ли време да помислим за премахването на мумията от Червения площад и погребването й по християнски", настояваха руснаци в социалните мрежи.
Бутането на паметниците на ненавиждани тирани отново се превърна в мода след прословутия линч над Саддам Хюсеин в Багдад през 2003 г. Преди 2 г. в разгара на Арабската пролет бунтовниците сваляха и чупеха монументите на диктаторите Муамар Кадафи в Либия и Башар Асад в Сирия.
Георги Анархията взривява Сталин
На 3 март 1953 г. по време на манифестация в София е взривен паметникът на Сталин в Борисовата градина. Настъпва суматоха, стотици милиционери и агенти тръгват на лов в тълпата, пускат специално обучени кучета да душат и издигат 8-метрова ограда около рухналия бюст на "бащата на народите". Арестувани е група студенти медици, които след съответните усилия на милиционерите "правят пълни самопризнания". Малко по-късно са разкрити истинските атентатори - група от 7 анархисти начело с 19-годишния тогава Георги Константинов. Часове след рухването на истукана, на 5 март, умира Йосиф Висарионович. По време на разпитите Георги Анархията твърди, че съвпадението е случайно. Седмината са осъдени на смърт, но после присъдите им са заменени с доживотни.
У нас не се церемоним с паметниците на вождове, особено след като те са низвергнати официално. През 1956 г. статуите, бюстовете и барелефите на Сталин изчезват със скоростта на светлината от улиците, площадите и парковете на българските градове. Най-оригинални са варненци, които товарят статуята на "бащата на народите" от входа на Морската градина на катер и я хвърлят в морето. Има защо - древният град в продължение 7 г. е носил ни в клин, ни в ръкав името на градския наемател на Кремъл. След 10 ноември за секунди изчезнаха и ликовете на Ленин.
Кризата на тоталитарната доктрина започна да се чувства още през 80-те години на миналия век. Радой Ралин отрази в епиграма несъответствието между "зрелия социализъм" и необходимостта от западните инвестиции, когато паметникът на Илич в центъра на София трябваше да гледа трансформацията на хотел "Балкан": "За бъдем с модата във тон, срещу Ленин - "Шератон"!" Нашият червен вожд Георги Димитров се задържа доста дълго - и досега може да се види негов бюст в центъра на някое "червено село". А Тодор Живков "възкръсна" в пълния си ръст в Правец.
Крал Стефан донесе безредици в Скопие
Крал Стефан Душан, чиято статуя в Скопие првокира рязко етническо напрежение, е безспорно най-ярката фигура от сръбската средновековна история. Неговият паметник в Скопие бе нападнат преди дни от демонстранти от албанската партия "Демократичен съюз за интеграция". Майката на краля - Теодора, е дъщеря на нашия цар Смилец, а самият той е женен за Елена, сестра на Иван Александър. Той царува от 1331 г. до смъртта си през 1355 г. По негово време Сърбия се разширява и се превръща в най-силната балканска държава. Управнициte в Скопие изглежда направиха гаф от гледна точка на на македонизма с поставянето на статуя на владетел, който и по кръв, и по провеждана политика, е повече българин, отколкото сърбин. Нашият иначе оспорван публицист и историк от миналия век Кръстьо Мисирков го определя като "западнобългарски цар". Сигурно затова е единственият владетел от династията на Неманичите, който не е канонизиран за светец.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
