Кацнах в Хартум след пауза от 30 години. Бях точно на 20, когато за последно помирисах бриза от Нил. Стъпвайки на суданска земя, сълзите ми неволно потекоха от двете страни на лицето ми, също както неволно от векове текат Синият и Бял Нил. Судан за мен не е просто туристическа дестинация, а моето Отечество. Баща ми беше чистокръвен нубиец, роден в град Шенди, намиращ се само на 10 минути път от Нубийските пирамиди в Мерое. В Судан остана голямата част от моето семейство – 7 лели, 4 чичовци и 33 първи братовчеди.
В уикипедия има ужасяваща информация: „Името на страната идва от арабското Билад-ал-Судан, буквално „Земя на черните". Днес Судан е от най-нестабилните държави в света най-вече поради военната диктатура и все още незавършилата война в Дарфур. Дълги години се води гражданска война поради политически и икономически неравенства. Повечето хора в севера, където е и Хартум, са арабски мюсюлмани, а в южната част преобладават африканците-неараби, които изповядват традиционни африкански религии и християнство"
По-голяма измислица, граничеща с брутална лъжа не бях чела за тази невероятно красива и спокойна страна, в която на площ от 1 886 068 квадраттни километра в мир и разбирателство съжителстват 40 187 486 мюсюлмани, християни копти, християни католици, нубийци и суданци, черни и бели, многобройни племена, етиопци и чужденци. Суданците са изключително миролюбиви, добри, спокойни и много гостоприемни, което до някъде се дължи именно на догмите на суфизма. Поведението и манталитета на местните довеждат до пълен релакс и най-нервния и сприхав индивид.
Тук никой не вика, не се кара
Всички са усмихнати и много цветни. Судан е пъстра палитра, в която художникът се е постарал така безобразно да разлърка багрите, че да получи най-хубавата комбинация от съвместимост на ярките, крещящи и същевременно пастелни и спокойни тонове в бита, във визията на хората и в тяхната култура.
Страната е богата на полезни изкопаеми - нефт, природен газ, злато, сребро, хром... Нил е реката на династии и фараони, на древна Нубия и на още много племена, за които малко се знае. Започнахме пътешествието с посрещане на изгрева по Нил, по-точно – от Мугрен ал Нилейн: мястото, където Сини и Бели Нил се събират, за да продължат като една велика река. От двете страни се виждаха красивите къщи на богаташите. На фона на изгрева паралелно с нас се движеше дървено кану с беден рибар, който плаваше незнайно на къде, следвайки новородената слънчева пътека. Улицата покрай Нил в четвъртък и петък вечер гъмжи от хора. Няма къде да паркираш! В многобройните заведения по крайбрежието и в самата река местните се забавляват и се радват на живота. Жива музика има почти във всеки ресторант. Най са на мода партита на лодки. В парковете и градинките около реката семейства и компании си правят пикник и барбекю. Купонът тече!
В Судан сутрините започват с чаша хубаво етиопско кафе, закуска "фул" - специално сготвена суданска бакла, студено каркаде и вестник. Не знам дали се дължи на цензура или на стремежа към истината, но не прочетох нито една негативна новина. Нямаше дописки за отчаяни, скочили от моста в Нил и изядени от крокодилите, нито пък "внук закла дядо си и му взе пенсията",
Пълна скука. Може би защото всеки чужденец, наричан „Ал-Хауаджа" има невероятната привилегия да се зареди с полезна и качествена храна и позитивни, ведри мисли.
Излитаме за град Порт Судан. Качвайки се в огромния и луксозен Боинг, капитанът започна да чете предпазна молитва от Корана - дълго, бавно и спокойно. След молбата към Всевишния да ни пази по време на път, се появиха красивите стюардеси, които едва ли някой слушаше. След два часа кацнахме в най-красивият град на Червено море. В света има доста пленяващи с красотата си места, които ви омайват и остават дълбоко кодирани в зрителната памет и съзнанието. Едно от тези уникални кътчета е крайбрежието на Червено море в Судан. Петзвезден хотeл, великолепно посрещане, превъзходна храна и невероятна красота. Тишината и спокойствието се нарушаваха само от добродушните търговци, наргилетата и цветните дрехи на местните. Времето беше прекрасно – между 22 и 26 градуса. Административно - териториалната област "Червено море" е една от 18-те провинции на Судан. Тя е важна за икономиката не само заради столицата Порт Судан, която е главно пристанище, но и поради факта, че е от водещите туристически дестинации в страната. Поради уникалната си флора и фауна провинцията на Червено море в Судан става все по-предпочитана от любителите на подводното плуване и дълбокото гмуркане - или т.н. "дайвинг туризъм". Климатът е изключително благоприятен - полупустинен. Относително висока влажност през цялата година. Понякога се наблюдават пясъчните бури, известни като "хабууб". Лятото продължава от май до септември и е доста горещо. Крайбрежието на Червено море се радва на много заливи и коралови рифове, тъй като районът не е замърсен. Шааб Руми е от най-живописните места за гмуркане в Червено море.
Рифът се намира на 48 километра от Порт Судан
и опасва красива лагуна, до която може да се стигне през изкуствен пролив. Хората казват, че това е най-доброто място за наблюдаване на акули. Около рифовете, разкриващи отнемащата дъха гледка, ставаме свидетели на широк спектър от морски живот. Флората и фауната тук са неописуемо красиви и многообразни. Но най-голямата забележителност в судански води е националният резерват Шанганеб. Той е вписан в списъка на ЮНЕСКО за световното културно и историческо наследство. Под водите около Шанганеб годишно се потапят над 4000 гмуркачи от цял свят. Мястото е прекалено известно и много предпочитано от чужденците. Водата там е между 24 и 26 градуса през зимата и 30 през лятото. Резерватът разполага със 750 километра коралови рифове, което го прави единствен в света по брой рифове на едно място. Експертите по гмуркане са убедени, че това е най-красивият район за дайвинг в света. В самия Порт Судан витае истинска купонджийска атмосфера - като във всеки крайбрежен град. По крайбрежната улица се конкурират стотици сергии със сувенири от истински корали и мидички, безброй кафенета, в които се предлага традиционният чай с мента и суданското ароматно кафе с джинджифил и канела „ джабана". Наргилето в наши пари е само 1, 60.
Най-значимият природен феномен в Източен Судан са Червеноморските възвишения, които се издигат от 400 до 800 фута над морското равнище и се разпростират успоредно на морския бряг на дължина от 650 километра. Тази пленяваща местност е с население 1 396 000 души - предимно представители на племето "Биджа", които обитават планинските райони. Те си имат свой език - "биджауия", който коренно се отличава както от официалния арабски, така и от суданския диалект. Всички те обаче говорят английски заради многобройните туристи, които ги обсипват с подаръци и им дават по някоя и друга лира, за да се снимат с тях. Мъжете от племето имат огромни и буйни коси и винаги ходят с един забучен гребен в тях По това ще ги познаете – голяма мода е. Тези симпатяги са много весели. Жените им са изключително красиви - като газели и по-скоро приличат на африканки, отколкото на суданки. Сплитат косите си на множество тънки плитчици, обличат се прекалено ярко и се гримират във всичките цветове на дъгата, ако изобщо са я виждали някога. Племето "биджа" е известно с привързаността си към земята и добитъка. Но на неговите членове напоследък им се услаждат бакшишите на туристите, които все повече зачестяват в региона заради прелестите на Червено море в Судан.
Колоритът на Судан е неизчерпаем. Дамският стайлинг, който няма нищо общо с бурките, тук се нарича судански "топ" - така се казва националната дреха на жените. Те не покриват лицата си и се обличат изключително цветно и весело. Колкото е по-шарен и ярък "топа", толкова по-добре. Няма да видите по улицата жена с тъмна или черна дреха. Има "топ" за официални поводи, сватби и коктейли. Мъжете в Судан ходят облечени в бели "джалабии" с бели чалми. Облеклото в тази страна е наложено не от религията, а от времето - горещина, жега, пясъчни бури. Няма как да не ви е покрита главата с нещо светло, защото иначе просто ще колабирате.
Тук няма забулени
За целия си престой видях само две жени в бурки на летището и те бяха от Саудитска Арабия. А суданките се носят грациозно и бавно в техните красиви шарени дрехи.
На следващия ден потеглихме за местността "Аркауит" на два часа път от Порт Судан. Минахме през планините, наречени "Веригата на Червено море", които започват от Асуан в Египет и завършват в Еритрея. Изкачихме се на 1200 метра надморска височина и стигнахме до божествено място над "Аркаит" - планината Джабал Ал-Сит, образувана от вулкани. Въздухът ни пронизваше с кристалната си чистота. Имах усещането, че съм на друга планета. Тази местност е открита от англичанин, който по времето на британската окупация е бил губернатор на областта. Той построил първото модерно селище в района. Но през лятото и тук ставало горещо. Съпругата на този местен английски управител непрекъснато гледала към планината, която се виждала от прозорецът на вилата й. Един ден тя се качила там с прислугата си и разбрала, че тук са вечните 26 градуса! От тогава прекарвала цялото лято там, на върха на планината. И така местните я кръстили на нейно име - Джабел Ас-Сит, което в превод от арабски означава "Планината на Госпожата". Гледката е наистина неописуема, а красотата и тишината пленяват. На върха на Джабел Ас – Сит видях много странен старец. Кльощав и нещо ръкомахаше. Пазачът на туристическия обект. Живееше в колиба. Наричаше себе си Властелинът на облаците – щастливец, който не брои годините си, защото покривът на колибата и бобът в чинията са му достатъчни. Това е философията на местните.
В Судан никой не бърза за никъде - сякаш времето е спряло. Даже камилите спят спокойно по средата на улицата. И през ум не им минава, че някой би могъл да ги сгази. Ако искате да поуспокоите нервите и да се научите на търпение, Судан е вашето място. Оазисите в пустинята са уникално красиви - и, естествено, вече превърнати в бизнес. От Аркаит се отправихме към един от тях на брега на Червено море - Red See Resort. Няма арабска пустиня без кервани с камили. Но тук те са буквално на всяка крачка. Няколко пъти се опитахме да се доближим до тях, но напразно. Не се дават на непознати, бягат и то много бързо. Затова пък срещу съответната сума бедуинът се съгласи да ни доведе една от тях за снимка. И в пустинята всичко се решава с пари. По пътя спряхме за почивка в местен мотел, който изглеждаше по странен начин. Уютните шатри със сламени покриви в битов стил напомнят приказни къщички. Оборудвани са с всичко необходимо и най-важното – с баня и вентилатор. Бяхме свидетели на уникално явление – сняг в пустинята. Оказа се сол. Червено море е може би най-соленото след Мъртво. Тялото не потъва и е като шамандурка над водата. Плуването е много по-лесно и приятно. Желателно е да плувате винаги с очила. Затова пък раните зарастват на секундата.
Собственик на Red see resort е изключително модерна и бъбрива суданка - госпожа Иман. Когато тя се връща от Холандия с малко спестени пари, решава да ги инвестира в почивен комплекс в битов стил. Започва с палатки, нещо като къмпинг и постепенно изгражда вълшебно вилно селище, в което не можете да попаднете без предварителна резервация. Иман сама ни сготви великолепната храна, с която ни нагости. Персоналът на вилното селище се състои предимно от семейството й и родата. Тук работят и децата й, които са на половин холандчета, наполовин суданчета - добре обучени в чужбина младежи.
Въпреки че се смрачаваше, на път към хотела ни в Порт Судан решихме да се отбием в най-призрачния град на света - Саукин. Колкото и да е страшен този опустял град, той има своя принос в историята на Судан и свидетелства за велик период от нея. Остров Суакин се намира на 58 километра южно от Порт Судан и през XIX век е бил голям търговски център. Преди хиляди години е използван от фараон Рамзес III като основно търговско пристанище. Днес е от местата, които са придобили градски облик в новата си част с уникални архитектурни стилове и с невероятните мистериозни инциденти, които до ден днешен се случват в старата част на града. Местните ни придружители са категорично против да ходим там, тъй като се смрачавало, а
никой не смее да влезе по тъмно
в опустялата стара градска част. Портата се заключва точно в 18, 30 часа. Суданците са толкова притеснени от желанието ни, че започват да спорят помежду си на неразбираемия им диалект. Дълго се чудят как да ни разубедят, но в крайно сметка не успяват и специално за нас отварят портите на опустелия призрачен град. Влизаме само обаче чужденците, тъй като суданците твърдо отказват да прекрачат прага и остават да ни чакат отвън. Всички се питаме защо ли е толкова страшен Сауакин. Поверието гласи, че е обитаван от джинове. Сауакин е построен преди векове не от камъни и тухли, а от мъртви корали. Имал и своите славни дни. Изграден е от Османската империя, но полуостровът е известен хилядолетия преди това. Сауакин на арабски означава жители, но всъщност в този град ги няма. Той мистериозно е изоставен от всички. А някога е бил от най-важните пристанища на Червено море, откъдето преминавали търговците на коприна, слонова кост, необработени скъпоценни камъни и злато. Местна легенда разказва, че градчето първоначално се е казвало Суаджин, от думата джин - дух, призрак. Цар Соломон, който умеел да общува с духовете, успешно затварял джиновете на този полуостров. И така мястото било наречено Сауаджин - Затвор на духовете. И сега тук нощем се чуват странни звуци. Единствените обитатели са черните котки с очи, светещи в червено, и козите, които ядат риба. Местните твърдят, че котките не мяукат, а лаят. Други са убедени, че животните говорят на странен диалект. Призраците се появяват само нощем. Това призрачно място е наистина смразяващо. От опустелите сгради се чуват странни звуци и скърцания. Там, в града на призраците и духовете, някога е била построена първата банка в Судан.
След като се насладихме на прелестите на Порт Судан и района на Червено море, потеглихме обратно към столицата на най-голямата по площ арабска държава. Хартум се дели на три части – Омдурман, Бахри и Хартум. В Омдурман се намира най-известния пазар за дрехи, сувенири и подправки – Сук Омдурман . В Бахри е промишлената част - банки, министерства и административни сгради. В Хартум е седалището на правителството. По-старата му част се намира до Бели Нил, който се слива със Сини Нил и образуват река Нил, която тече на север през Египет към Средиземно море. По-големи притоци на Сини Нил, дължината на която в границите на Судан е почти 800 километра са Диндер и Рахад, а Бели Нил няма големи притоци. На Сини и Бели Нил са разположени няколко язовира, а на Нил на границата с Египет — голямото изкуствено езеро Нубия. Хартум е много привлекателна столица, в която успешно се съчетават колоритът на суданския бит и модерното нашествие на моловете, прекрасно скривалище от жегата. Тук идеално съжителстват прашните улични сергии с продавачите по джапанки и джалабии и модерният град. За разлика от нашите молове, цените в тукашните са същите като на пазара, на места и по-евтино. Като забележителност броят огромният стъклен хотел във вид на яйце, построен с парите на някогашния либийски лидер Кадафи. На времето там имаше великолепна зоологическа градина, която обаче е премахната заради новият петзвезден хотел. В Судан
няма пътни знаци
Ако има, то те са рядкост и едва ли някой ги спазва. Никой не глобява за превишена скорост, защото тя просто не съществува. Движението по улиците си има свои правила и само местните си ги разбират. Когато откажат светофарите, става пълна лудница и е с предимство този, който се уреди. На пръв поглед изглежда пълен хаос. Но за целият престой не видях нито една катастрофа. Има няколко моста, които минават над Нил. Централните улици са чисти и спретнати. Малките преки са объркващо еднакви. Улиците в Судан нямат имена. Най-модерните таксита се наричат "тук-тук", вероятно заради звукът, който издават. Това са триколки, рикши на принципа на мотоциклет с покрив. Сладки и без брояч. Цената е по договорка. Ако нямате пари - скачате в движение. Пазарите в Хартум са отделна и безкрайна приказка от три части – сукове за национални дрехи, за подправки и зеленчуци, за крокодилска и змийска кожа. Судан е номер едно в тяхната обработка. Сувенирите от влечугите са в изобилие - чанти, обувки, сандали, портмонета, портфейли, пепелници, свещници и ключодържатели с крокодилски глави и дори цели крокодили за стена. Всичко това се допълва от невероятните скулптури от истински абанос и махагон.
Толкова много подправки имат в Судан, че местните казват "Повече от зъбите на милион крокодили". Те правят храната умопомрачително вкусна. Най-важната купчинка на пазара е тази с листата от каркаде. Каркадето за някои е здравословен чай, а за народа на Судан е начин на живот. В африканската държава хората не си представят ежедневието без любимата си студена напитка. Качествата на каркадето са били признати още от древните египетски фараони. За родина на червените магически листа се смята Судан, въпреки че те вече растат и в много други страни. Тук го пият с много лед. Истинското каркаде трябва да се продава на твърди сухи листа. Те могат да се ядат като хрупкави семки и са невероятно вкусни с кисел привкус. Занимание, което може да замести всички вредни навици като пушене и ядене на безумно калоричните ядки. Гризкайте каркаде и не мислете за калориите! В природата не съществува растение, което да е толкова полезно за човека, колкото каркадето.
Суданците не сядат на масата без безумно лютата шатта - стрит лют пипер, поднесен с лимон и малко тахан. Топят с хлебец и се отваря апетита. Задължително е присъствието на черния кимьон, канелата, кузбара, бахар, куркума и още какво ли не! Купих си черен кимион , който баща ми слагаше в ястието "миш" - изцедено кисело мляко с натрошено сирене, зехтин, чесън и черен ким. Пазара за подправки наистина зашеметява с изобилието и ухание, чувствате се като в приказките на "1001 нощ".
В Националния исторически музей в столицата пазят древните нубийски фрески и икони от християнския период на Нубия, която е приела християнството през 550 – 1504. Християнството започнало постепенно да настъпва в Судан на сравнително ранен етап. То става официална религия в Царство Нубия в средата на VI век, след като император Юстиниан и императрица Теодора пратили мисионери от Египет . Ерата на мамелюците /1250 – 1517/ е била решаваща повратна точка в отношенията на Нубия с вече мюсюлмански Египет. Тя води до разпадането на християнската държава в Стара Донгола в 1323 г. и отваря широко вратата на арбските нашественици. Преди XII-XIV век голяма част от нубийците са християни от Коптската православна църква, но след това стават мюсюлмани. Ислямът започнал да се разпространява бързо в целия район, а падането на северната държава Макурия под мюсюлманска власт поставя началото на ислямския преход във властта в цял Судан, което постепенно води до изчезването на Нубия. Факт е, че
нубийците се славели с голяма сила
и власт. Историята разказва за най-силния период на Нубия, когато "черните фараони от 25-та династия, управлявали Древен Египет през VII век преди новата ера". Музеят ежедневно е пълен с ученици от всички краища на страната. Дълбокото познаване на националната история е заложено като приоритет в учебната програма на всички училища в Судан.
Би било грях да се намирате в Хартум и да не отскочите само на 280 километра, за да видите величествените Нубийски пирамиди в местността Мерое. Нубийците се отличават от всички други африкански етноси. Заради високия им ръст дори се ражда легендата, че са пришълци от други планети. Затова и с такава лекота вдигнали пирамидите. Иначе нубийците са народ, обитаващ историческата област Нубия в южната част на Египет и Северен Судан. Те наброяват от 500 000 до 2 милиона души. Макар да говорят нубийски езици, всички владеят арабски. Когато баба ми Фатима искаше да каже нещо тайно на дядо ми Садик, те си говориха на нубийски. Никой от нас, следващите поколения, така и не научи този език.
И така, след два часа и половина пътуване, вече сме в средата на пустинята – пред триъгълните върхове на изрядно подредените 80 миниатюрни пирамиди. Гледката е зашеметяваща. Наложи се да яхнем най-сигурния транспорт в пустинята - камилите. Да се стигне пеш до гробниците, е рисковано, тъй като огромните пясъчни дюни се преодоляват трудно, а и нагорещеният пясък безпощадно пáри.. Само за два долара бедуините ни качват на "корабите на пустинята", които бавно и славно ни доставиха до дюните. Наоколо цари пълна тишина.
В антични времена процъфтяват, развиват се и преживяват упадък три Кушитски царства. Остава неразгадан въпроса как древните нубийци са знаели безупречната геометрия и ъгъла, под който са построени пирамидите. Твърди се, че това е числото "пи". И до днес пирамидите си остават загадка. Съществуват множество теории за това кой, как и защо ги е построил, но никоя от тях не е абсолютно потвърдена. Към цялата им загадъчност се добавя и математическата прецизност, с която са построени, както и фактът, че някои от тях са ориентирани според астрономични явления. И днес тези структури са в изключително добро състояние, пленяващи с красота и загадъчност. Поверието гласи, че ако не сте нубиец и нямате нубийска кръв в рода си, не трябва да влизате вътре в пирамидата, тъй като се руши целостта на родовата аура, допускаща само свои. Духът на този, за когото е била предназначена пирамидата, ще се ядоса и ще ви прокълне, а проклятието тежи седем поколения. Вътре се допускат само свои. Според местните поверия, ако чужденец напира да влезе в пирамидите, изведнъж задухвали страшни пясъчни бури. Пясъкът влиза в очите и в устата, дори понякога любопитните ослепявали. Но тъй като аз съм нубийка, влязох преспокойно. Вътре усетих невероятна космическа енергия, а също хлад и лекота.
Нубийците имат две системи на писменост. Надписите се римуват, което говори за невероятния талант на древните поети. Нубийските пирамиди са пръснати в различни места, тъй като царството е било доста обширно. Броят им е общо 223 - в Керма, Набта, Нури, Нага и Мирое, което е два пъти повече от пирамидите в съседен Египет. Странното е, че въпреки вековете, горещините и честите пясъчни бури, пирамидите в Судан
са непокътнати, сякаш са построени вчера
Подземните гробници в тях са изключително богато украсени. Баща ми приживе ми е разказвал за пирамидите на Нури. Той самият се казваше Нури, което в превод от арабски означава "светлина". Убеждаваше ме, че е потомък на нубийски цар. Това, което за мен беше детска приказка, се оказа нещо изключително внушително. Нубийските пирамиди са на над две хиляди години - приблизително на толкова е била Хеопсовата пирамида, когато са я видели завоевателите от Нубия. Пристъпихме към джипа. След нас тичаха босите деца на бедуините, които ни пробутваха прашни сувенири. Залязващото слънце ни направи намек да си тръгваме и да оставим на мира духовете да почиват. Потеглихме, а зад гърба ни остана неизчерпаемата история на царството Мерое и древна Нубия, а в джобовете ни дрънкаха червените миниатюрни глинени пирамидки.
На път за столицата се отбихме в родното място на моят баща - град Шенди. Градчето бе доста оживено и пъстро, наситено с палми и мангови дръвчета. Точно както при нас по улиците растат кестените, в Шенди тротоарите са в сянката на високите кичести палми и мангото. Отбихме се и на селския пазар с огромните дини и пресни плодове. Имаше всичко - от обикновените ябълки и круши до екзотичните джауафа, кактус , фурми, боабаб и манго. Напълнихме пикапа с от всичко по малко и потеглихме за Хартум.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
