223 нубийски пирамиди са кацнали в пустинята
Поредицата пътеписи за Судан са в памет на баща ми д-р Нури Садик
Кацнах в Хартум след пауза от 30 години. Бях точно на 20, когато за последно помирисах бриза от Нил. Стъпвайки на суданска земя, сълзите ми неволно потекоха от двете страни на лицето ми, също както неволно от векове текат Синият и Белият Нил. Судан за мен не е просто туристическа дестинация, а моето Отечество. Баща ми беше чистокръвен нубиец, роден в град Шенди, намиращ се само на 10 минути път от Нубийските пирамиди в Мерое. В Судан остана голямата част от моето семейство - 7 лели, 4 чичовци и 33 първи братовчеди. В Судан останаха дълбоките корени на моето родословно дърво, а короната му е безспорно в моята прекрасна родина България. Колкото и да се лутам цял живот между Дунав и Нил, между Черно и Червено море - любовта ми е еднаква, тя няма граници.
.
В света има доста пленяващи с красотата си места, които ви омайват и остават дълбоко кодирани в зрителната памет и съзнанието. Едно от тези уникални кътчета е Судан. Интересна страна, пленяваща със своето спокойствие, многообразие на богата флора и фауна и невероятен колорит. Живописните оазиси и високите планини се конкурират с безмълвната златиста пустиня, а крайбрежието на Червено море се бори по красота и величие с бреговете на Нил.
Административно - териториалната област "Червено море" е една от 18-те провинции на Судан. Тя е важна за икономиката не само заради столицата Порт Судан, която е главно пристанище, но и поради факта, че е една от водещите туристически дестинации в страната. Поради уникалната си флора и фауна провинцията на Червено море в Судан става все по-предпочитана от любителите на подводното плуване и дълбокото гмуркане или т.н. "дайвинг туризъм". Климатът е изключително благоприятен - полупустинен. Дъждовна зима с относително висока влажност през цялата година. Понякога се наблюдават пясъчните бури, известни като "хабууб". Лятото продължава от май до септември и е доста горещо.
Шааб Руми е от най-живописните места за гмуркане в Червено море.
Рифът се намира на 48 километра от Порт Судан
и опасва красива лагуна, до която може да се стигне през изкуствен пролив. Хората казват, че това е най-доброто място за наблюдаване на акули. Около рифовете, разкриващи отнемащата дъха гледка, ставаме свидетели на широк спектър от морски живот. Флората и фауната тук са неописуемо красиви и многообразни. Но най-голямата забележителност в судански води е националният резерват Шанганеб. Той е вписан в списъка на ЮНЕСКО за световното културно и историческо наследство. Под водите около Шанганеб годишно се потапят над 4000 гмуркачи от цял свят. Мястото е прекалено известно и много предпочитано от чужденците. Водата там е между 24 и 26 градуса през зимата и 30 през лятото. Резерватът разполага със 750 километра коралови рифове, което го прави единствен в света по брой рифове на едно място. Експертите по гмуркане са убедени, че това е най-красивият район за дайвинг в света.
Най-значимият природен феномен в Източен Судан са Червеноморските възвишения, които се издигат от 400 до 800 фута над морското равнище и се разпростират успоредно на морския бряг на дължина от 650 километра. Тази пленяваща местност е с население 1 396 000 души - предимно представители на племето "Биджа", които обитават планинските райони. Те си имат свой език - "биджауия", който коренно се отличава както от официалния арабски, така и от суданския диалект. Всички те обаче говорят английски заради многобройните туристи, които ги обсипват с подаръци и им дават по някоя и друга лира, за да се снимат с тях. Мъжете от племето имат огромни и буйни коси и винаги ходят с един забучен гребен в тях По това ще ги познаете - голяма мода е. Тези симпатяги са много весели. Жените им са изключително красиви - като газели и по-скоро приличат на африканки, отколкото на суданки. Сплитат косите си на множество тънки плитчици, обличат се прекалено ярко и се гримират във всичките цветове на дъгата, ако изобщо са я виждали някога. Племето "биджа" е известно с привързаността си към земята и добитъка. Напоследък обаче им се услаждат бакшишите на туристите, които все повече зачестяват в региона заради прелестите на Червено море в Судан.
Оазисите в пустинята са уникално красиви - и, естествено, вече превърнати в бизнес. От Аркаит се отправихме към един от тях на брега на Червено море - Red See Resort. Няма арабска пустиня без кервани с камили. Но тук те са буквално на всяка крачка. Няколко пъти се опитахме да се доближим до тях, но напразно. Не се дават на непознати, бягат и то много бързо. Затова пък срещу съответната сума бедуинът се съгласи да ни доведе една от тях за снимка. И в пустинята всичко се решава с пари. По пътя спряхме за почивка в местен мотел, който изглеждаше по странен начин. Уютните шатри със сламени покриви в битов стил напомнят приказни къщички. Оборудвани са с всичко необходимо и най-важното - с баня и вентилатор. Бяхме свидетели на уникално явление - сняг в пустинята. Оказа се сол. Червено море е може би най-соленото след Мъртво. Тялото не потъва и е като шамандурка над водата. Плуването е много по-лесно и приятно. Желателно е да плувате винаги с очила. Затова пък раните зарастват на секундата.
Собственик на Red see resort е изключително модерна и бъбрива суданка - госпожа Иман. Когато тя се връща от Холандия с малко спестени пари, решава да ги инвестира в почивен комплекс в битов стил. Започва с палатки, нещо като къмпинг и постепенно изгражда вълшебно вилно селище, в което не можете да попаднете без предварителна резервация. Иман сама ни сготви великолепната храна, с която ни нагости. Персоналът на вилното селище се състои предимно от семейството й и родата. Тук работят и децата й, които са на половин холандчета, наполовин суданчета - добре обучени в чужбина младежи.
Въпреки че се смрачаваше, на път към хотела ни в Порт Судан решихме да се отбием в най-призрачния град на света - Саукин. Колкото и да е страшен този опустял град, той има своя принос в историята на Судан и свидетелства за велик период от нея. Остров Суакин се намира на 58 километра южно от Порт Судан и през XIX век е бил голям търговски център. Преди хиляди години е използван от фараон Рамзес III като основно търговско пристанище. Днес е от местата, които са придобили градски облик в новата си част с уникални архитектурни стилове и с невероятните мистериозни инциденти, които до ден днешен се случват в старата част на града. Местните ни придружители са категорично против да ходим там, тъй като се смрачавало, а
никой не смее да влезе по тъмно
в опустялата стара градска част. Портата се заключва точно в 18, 30 часа. Суданците са толкова притеснени от желанието ни, че започват да спорят помежду си на неразбираемия им диалект. Дълго се чудят как да ни разубедят, но в крайно сметка не успяват и специално за нас отварят портите на опустелия призрачен град. Влизаме само обаче чужденците, тъй като суданците твърдо отказват да прекрачат прага и остават да ни чакат отвън. Всички се питаме защо ли е толкова страшен Сауакин.
Поверието гласи, че е обитаван от джинове
Сауакин е построен преди векове не от камъни и тухли, а от мъртви корали. Имал и своите славни дни. Изграден е от Османската империя, но полуостровът е известен хилядолетия преди това. Сауакин на арабски означава жители, но всъщност в този град ги няма. Той мистериозно е изоставен от всички. А някога е бил от най-важните пристанища на Червено море, откъдето преминавали търговците на коприна, слонова кост, необработени скъпоценни камъни и злато. Местна легенда разказва, че градчето първоначално се е казвало Суаджин, от думата джин - дух, призрак. Цар Соломон, който умеел да общува с духовете, успешно затварял джиновете на този полуостров. И така мястото било наречено Сауаджин - Затвор на духовете. И сега тук нощем се чуват странни звуци. Единствените обитатели са черните котки с очи, светещи в червено, и козите, които ядат риба. Местните твърдят, че котките не мяукат, а лаят. Други са убедени, че животните говорят на странен диалект. Призраците се появяват само нощем. Това призрачно място е наистина смразяващо. От опустелите сгради се чуват странни звуци и скърцания. Там, в града на призраците и духовете, някога е била построена първата банка в Судан.
Величието на древната река Нил няма аналог. Колкото и да са реките в света, тази е уникална с това, че
точно в средата на Хартум се сливат Белият и Синият Нил
По-големи са притоците на Сини Нил, дължината на която в границите на Судан е почти 800 километра са Диндер и Рахад. Бели Нил няма големи притоци. На Сини и Бели Нил са разположени няколко язовира, а на Нил на границата с Египет - голямото изкуствено езеро Нубия.
В Хартум е седалището на правителството. По-старата му част се намира до Бели Нил, който се слива със Сини Нил и образуват река Нил, която тече на север през Египет към Средиземно море.
Най-божественото място в Хартум са пазарите, наречени "сукове". Този за подправки е ненадминат в световен мащаб, тъй като никоя не знае къде са началото му и краят. Толкова много подправки имат в Судан, че местните казват "Повече от зъбите на милион крокодили". Те правят храната умопомрачително вкусна. Най-важната купчинка на пазара е тази с листата от каркаде. Каркадето за някои е здравословен чай, а за народа на Судан е начин на живот. В африканската държава хората не си представят ежедневието без любимата си студена напитка. Качествата на каркадето са били признати още от древните египетски фараони. За родина на червените магически листа се смята Судан, въпреки че те вече растат и в много други страни. Тук го пият с много лед. Истинското каркаде трябва да се продава на твърди сухи листа. Те могат да се ядат като хрупкави семки и са невероятно вкусни с кисел привкус. Занимание, което може да замести всички вредни навици като пушене и ядене на безумно калоричните ядки. Гризкайте каркаде и не мислете за калориите! В природата не съществува растение, което да е толкова полезно за човека, колкото каркадето.
Суданците не сядат на масата без безумно лютата шатта - стрит лют пипер, поднесен с лимон и малко тахан. Топят с хлебец и се отваря апетитът. Задължително е присъствието на черния кимион, канелата, кузбара, бахар, куркума и още какво ли не! Купих си черен кимион, който баща ми слагаше в ястието "миш" - изцедено кисело мляко с натрошено сирене, зехтин, чесън и черен ким. Пазарът за подправки наистина зашеметява с изобилието и ухание, чувствате се като в приказките на "1001 нощ".
В Националния исторически музей в столицата пазят древните нубийски фрески и икони от християнския период на Нубия, която е приела християнството през 550 - 1504. Християнството започнало постепенно да настъпва в Судан на сравнително ранен етап. То става официална религия в Царство Нубия в средата на VI век, след като император Юстиниан и императрица Теодора пратили мисионери от Египет . Ерата на мамелюците /1250 - 1517/ е била решаваща повратна точка в отношенията на Нубия с вече мюсюлмански Египет. Тя води до разпадането на християнската държава в Стара Донгола в 1323 г. и отваря широко вратата на арбските нашественици. Преди XII-XIV век голяма част от нубийците са християни от Коптската православна църква, но след това стават мюсюлмани. Ислямът започнал да се разпространява бързо в целия район, а падането на северната държава Макурия под мюсюлманска власт поставя началото на ислямския преход във властта в цял Судан, което постепенно води до изчезването на Нубия. Факт е, че
нубийците се славели с голяма сила
и власт. Историята разказва за най-силния период на Нубия, когато "черните фараони от 25-та династия, управлявали Древен Египет през VII век преди новата ера". Музеят ежедневно е пълен с ученици от всички краища на страната. Дълбокото познаване на националната история е заложено като приоритет в учебната програма на всички училища в Судан.
Би било грях да се намирате в Хартум и да не отскочите само на 280 километра, за да видите величествените Нубийски пирамиди в местността Мерое. Нубийците се отличават от всички други африкански етноси. Заради високия им ръст дори се ражда легендата, че са пришълци от други планети. Затова и с такава лекота вдигнали пирамидите. Иначе нубийците са народ, обитаващ историческата област Нубия в южната част на Египет и Северен Судан. Те наброяват от 500 000 до 2 милиона души. Макар да говорят нубийски езици, всички владеят арабски. Когато баба ми Фатима искаше да каже нещо тайно на дядо ми Садик, те си говориха на нубийски. Никой от нас, следващите поколения, така и не научи този език.
И така, след два часа и половина пътуване, вече сме в средата на пустинята - пред триъгълните върхове на изрядно подредените 80 миниатюрни пирамиди. Гледката е зашеметяваща. Наложи се да яхнем най-сигурния транспорт в пустинята - камилите. Да се стигне пеш до гробниците, е рисковано, тъй като огромните пясъчни дюни се преодоляват трудно, а и нагорещеният пясък безпощадно пaри.. Само за два долара бедуините ни качват на "корабите на пустинята", които бавно и славно ни доставиха до дюните. Наоколо цари пълна тишина. В антични времена Нубия процъфтява, развива се и преживяват упадък три Кушитски царства. Остава неразгадан въпросът как древните нубийци са знаели безупречната геометрия и ъгъла, под който са построени пирамидите. Твърди се, че това е числото "пи". И до днес пирамидите си остават загадка. Съществуват множество теории за това кой, как и защо ги е построил, но никоя от тях не е абсолютно потвърдена. Към цялата им загадъчност се добавя и математическата прецизност, с която са построени, както и фактът, че някои от тях са ориентирани според астрономични явления. И днес тези структури са в изключително добро състояние, пленяващи с красота и загадъчност. Поверието гласи, че ако не сте нубиец и нямате нубийска кръв в рода си, не трябва да влизате вътре в пирамидата, тъй като се руши целостта на родовата аура, допускаща само свои. Духът на този, за когото е била предназначена пирамидата, ще се ядоса и ще ви прокълне, а проклятието тежи седем поколения. Вътре се допускат само свои. Според местните поверия, ако чужденец напира да влезе в пирамидите, изведнъж задухвали страшни пясъчни бури. Пясъкът влиза в очите и в устата, дори понякога любопитните ослепявали. Но тъй като аз съм нубийка, влязох преспокойно. Вътре усетих невероятна космическа енергия, а също хлад и лекота.
Нубийците имат две системи на писменост. Надписите се римуват, което говори за невероятния талант на древните поети. Нубийските пирамиди са пръснати в различни места, тъй като царството е било доста обширно. Броят им е общо 223 - в Керма, Набта, Нури, Нага и Мирое, което е два пъти повече от пирамидите в съседен Египет. Странното е, че въпреки вековете, горещините и честите пясъчни бури, пирамидите в Судан
са непокътнати, сякаш са построени вчера
Подземните гробници в тях са изключително богато украсени. Баща ми приживе ми е разказвал за пирамидите на Нури. Той самият се казваше Нури, което в превод от арабски означава "светлина". Убеждаваше ме, че е потомък на нубийски цар. Това, което за мен беше детска приказка, се оказа нещо изключително внушително. Нубийските пирамиди са на над две хиляди години - приблизително на толкова е била Хеопсовата пирамида, когато са я видели завоевателите от Нубия.
Пристъпихме към джипа. След нас тичаха босите деца на бедуините, които ни пробутваха прашни сувенири. Залязващото слънце ни направи намек да си тръгваме и да оставим на мира духовете да почиват. Потеглихме, а зад гърба ни остана неизчерпаемата история на царството Мерое и древна Нубия, а в джобовете ни дрънкаха червените миниатюрни глинени пирамидки.
На връщане се отбихме в Шенди, нещо като нашия Пловдив. Градът се слави с многобройните училища и хора на изкуството, сред които най-много са художниците. Отбих се в родната къща на татко - скромна, глинена с две палми отпред. Там отдавна никой не живее, но влизайки, сърцето ми се разтупка. Непосредствено до къщата беше мъжката гимназия, където се е дипломирал баща ми с профил учител по география. Пазарът в Шенди беше толкова пъстър - от кокошки и кози до най-красивите и сочни плодове на манго, кактус и боабаб.
Напускайки града, част от мен остана завинаги под сянката на палмата в бащиния ми дом. По пътя обратно към Хартум гледах през задното стъкло като малко дете, което го отвеждат някъде. А в съзнанието трайно остава парещото слънце на тази древна страна с най-гостоприемните и спокойни хора, с прекрасната кухня и мистика, събрана в огромна история и цивилизации под пясъчните си дюни.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
