Без съпругата ми нямаше да съм това, което съм, признава най-титулуваният ни футболист
Днес най-титулуваният български футболист Христо Стоичков става на 50. Юбилей, който освен повод за радост, е и повод за равносметка. Камата я направи и разказа за миналото си, като обясни причините за успехите си, разкри лични неща от миналото и от характера си и обясни защо е такъв. И си призна, че никога нямаше да е това, което е, без съпругата си и без здравото семейство, което има. Изповедите на Ицо пред bTV и TV+ са един от малкото моменти, в които той си позволява такава искреност.
Нищо няма да се промени в живота ми нито на седми февруари, нито на осми. На седми станаха 28 години от най-щастливия ми ден като младо семейство с Марияна и оттам продължавам да празнувам. Подаръци ще има достатъчно, но по-важни са уважението и хората около теб. На този ден ще съм със семейството и с приятели. Вярно, че този път ще е малко по-различно, защото татко почина, лека му пръст. Но нещата трябва да продължават напред.
Винаги през тези 50 години съм вървял по един начертан път. Той невинаги беше равен.
Имал съм и тежки моменти
- в началото в "Марица", в началото в ЦСКА, после в "Барселона". След наказанието през 1985 г., когато бях в казармата, напълнях. Бях и артелчик, та си режех за ядене, каквото си пожелаех. С Данчо Лечков тогава бяхме заедно, но тогава той беше с буйна коса, красавец беше. С него приятелството ми никой не може да го развали, защото ние не сме си го купували.
Орисията ми е такава - винаги да съм между сабята и огъня. Но пък винаги в такива ситуации характерът излиза на първо място. Гордея се, че съм тръгнал от Ясно поле, минал съм през Пловдив, София, Барселона, после Америка и Япония... Но в чужбина поне нямаше завист и злоба и благодарение на това дъщерите ми пораснаха като нормални хора, макар и деца на известен човек. За успехи като моите трябва да имаш здраво семейство. Марияна успя да се грижи за моите деца, да създаде уют в дома, така че да нямам проблеми и да съм спокоен и концентриран в професията ми. В днешно време е трудно да намериш такъв човек, който да е близо до теб толкова дълго. Стоичков е това, което е, благодарение на Марияна и моите трофеи са и нейни.
А приятелите... имам ги, но с много от тях съм се разделил и вече съм ги забравил. Аз като зачертая някого - е за цял живот.
Познавам хората по очите
Ако някой започне често да ти се обажда и да те кани на кафе... И като седнеш срещу него, а погледът му играе... Очите говорят много за един човек.
Не са малко тези 50 години, но пък имаше много хубави и щастливи моменти. Сигурно сме направили и грешки, няма идеален човек. Грешките са си грешки, но пък ще останат спомените в спортната ми кариера, медалите, "Златната топка", "Златната обувка", две хубави деца, добро семейство, добри приятели. Мъжът на 50 е стара пушка с нови патрони. Все ще смажем пушката да гърми по-добре.
Помня първия ми мач за България. Бихме Белгия на "Васил Левски" с 2:0, а за мен беше много важно как ме приеха батковците. Тогава играеха изключителни футболисти и хора, които са ми помогнали. Не ме беше страх. А Христо Младенов, лека му пръст (тогавашният селекционер, б.р.), ми каза да съм много спокоен и уверен. После на терена стана фаул, центрирах, Наско го удари топката по главата и влезе без да иска. Майтапа настрана,
Наско е един от хората, които най-много са ми помогнали
в националния отбор. И до сега не ги деля на цесекар, левскар, славист, ботевист. А най-радостен бях на "Парк де пренс" - историческа победа.
Голямата ми мечта е на 20 май да съберем най-добрите футболисти, с които съм играл - с тях и срещу тях. Пожелах да е на "Васил Левски", защото тук беше първият мич мач с националния отбор. Очаквам празник, който не е за Христо Стоичков, а за всички, защото да събереш такива величини в малка България е да покажеш нещата от хубавата страна в България. Ние сме по-малко известни на света, но дадохме да разберат за нас чрез спортистите. Избрал съм тази дата, защото е паметна - на нея за пръв път българин стъпва на най-високото стъпало като европейски шампион (има предвид успеха в Шампионската лига през 1992 г., б.р.).
Ще празнуваме на ски,
призна майка му
Майката на Христо Стоичков - Пенка, разкри, че семейството ще празнува 50-ия му рожден ден на ски. "Заминаваме. Ей сега точно тръгваме на ски. Там ще посрещнем празника", разкри госпожа Стоичкова пред "Стандарт". "Да е жив и здрав. Да си гледа съпругата, семейството, децата. Всичко, което е постигнал, си го е заслужил", добави още дамата, която живее в с. Ясно поле.
Любо Ганев:
Пиехме кока-кола с луканка и гледахме Евроспорт
Да стане дядо и да плаче само от щастие, пожела бившият волейболист на Камата
Един от най-добрите и най-дългогодишни приятели на Камата - Любо Ганев, разказа за общите си спомени с него, които датират още от 80-те години, когато и двамата са млади спортисти в ЦСКА. Любо Ганев призна, че взаимните им симпатии са заради това, че много си приличат като характери и обясни с какво се е променил Стоичков през годините.
- Г-н Ганев, вие със Стоичков се познавате от дълго време. Какъв е първият ви спомен за него?
- О, това са спомени още отпреди 1989 г., тогава и двамата бяхме състезатели, доста преди той да замине за Барселона, само че бяхме в различни спортове. По онова време бях първият, който имаше сателитна телевизия и понеже живеехме на 300 метра един от друг, той идваше у нас да гледаме Евроспорт - тогава друга спортна телевизия нямаше. Сядахме на каса кока-кола и на луканка и коментирахме. Още тогава си спомням, като гледаше мачове, как се нахъсваше: "Ооо, този там виждаш ли го - ще го скъсам, само да ми падне". Такъв си беше още тогава - мотивиран и лидер.
- Той доколко успя да се промени през годините, защото има черти в характера и поведението си останаха едни и същи?
- Не бих казал, че се е променил, но е улегнал. 50 години са това - не е шега работа. Аз ги навърших преди 4 месеца и знам какво е усещането. Просто приоритетите му сега са други, иначе си е все така амбициозен и откровен. В това отношение с него си приличаме и затова си допадаме.
- Виждал ли сте го някога да плаче?
- Хм, честно - не. Но знам, че е способен да бъде истински щастлив. Дано, ако се разплаче, да е от щастие.
- Голяма ли е разликата между медийния му образ и човека Стоичков?
- В публичното пространство е по-различен, по-директен.
- Какъв подарък ще му направите?
- Ооо, още като разбрах за бенефиса, веднага звъннах и му казах: "Ице, няма как, екипите са от мен". Знаете, че съм представител на "АСИКС". За събитието ще бъде осигурена екипировка със специален дизайн, с неговото лого за юбилея. Ще има и тениски за феновете. Помнете ми думата - това ще е спортното събитие на годината у нас.
- Имали ли сте през годините общи бизнес начинания или инициативи? Нещо, което да сте предприемали двамата заедно?
- Не, не. Вече 16 години не съм състезател, но никога не се занимавали с общ бизнес. Нашите отношения си останаха чисто приятелски.
- Къде според вас Стоичков би бил най-полезен оттук нататък - треньор, журналист, вдъхновител на младите футболисти...?
- Той пробва и едното, и другото, и третото и навсякъде беше добър. В момента е тв коментатор и пак се справя добре.
- Какво ще му пожелаете за юбилея?
- Да стане дядо. Днес ще му звънна в Маями и ще му честитя. Другите поздрави ще са на бенефиса през май - знам, че той дотогава няма да може да дойде до България.
Мика най-много
се гордее с татко
Щерката на Христо Стоичков - Мика, винаги обръща внимание на баща си и никога не го забравя. Тя рядко пуска неща във Фейсбук профила си. Доста от тях са свързани именно с Камата. "Не ми стигат думите да опиша това чувство! Горда съм че и България има Златна Топка! Благодаря ти Тате", е един от най-красивите й постове. "Гордея се че си част от тях! Напълно си го заслужил", пише Мика след церемонията по връчване на Златната топка. В профила й често тя споделя и информации за шоуто на 20 май на ст. "Васил Левски", в което някои от най-големите легенди на световния футбол ще участват заради Стоичков. "За крехките си 26 години, вече знам какво е сплотено семейство, подкрепа, упоритост, успешност, знам какво е да си на върха, а да останеш земен и още куп добродетели и позитивни качества, които научих от най-важния мъж в живота ми! Научих от моя най-добър учител по живот - баща ми", пише пък Мика след деня на бащата.
Постигнатото от него е
заслужено, обяви Пената
Треньор номер едно на XX век Димитър Пенев пожела много здраве и късмет на цялото семейство на Христо Стоичков. "Това, което е постигнал си го е заслужил. Може да се гордее с успехите си", каза още треньорът на четвъртите в света. Димитър Пенев има много да се реваншира на своя възпитаник, заради трогателното писмо, което Стоичков изпрати за 70-годишния му юбилей през лятото. Тогава носителят на златната топка каза, че всичките му титли и награди са с печат "Димитър Пенев". Сега е ред на легендарния треньор да върне жеста подобаващо.
Той е съкровище
за България
Една от най-големите фенки на Христо Стоичков - Мис Национален Отбор по футбол Радост Тодорова също направи пожелание за юбилея на Камата. "Когато попитах дядо ми кои са съкровищата на България, той ми отговори Панагюрското, Тракийското, киселото мляко, виното и златната топка на Стоичков.
Пожелавам му да бъде жив и здрав, както и цялото му семейство и всички, които обича, другото го е постигнал. И е накарал изключително много българи да се чувстват горди с него. Евала, обичаме те", заяви Радост.
Христо Стоичков е футболист и треньор, един от най-известните ни сънародници по света. Единственият български играч, печелил Златната топка и престижния трофей в Шампионската лига.
Визитка
Роден е на 8 февруари 1966 г. в Пловдив.
Kариера като футболист - "Марица" (Пд), за който изиграва само 1 мач
- След добро представяне в "Хеброс" (Харманли) е привлечен в ЦСКА. Още през първия му сезон за армейския клуб проличава буйният нрав и в края на сезона, след финален мач за Купата на България с "Левски" е изхвърлен от футбола доживот. Впоследствие наказанието е намалено на една година.
Не след дълго става основна фигура в ЦСКА, заедно с Любослав Пенев и Емил Костадинов - и тримата наложени по едно и също време от Димитър Пенев.
- За националния отбор дебютира на 23 септември 1987 г. срещу Белгия в евроквалификация и се отличава с голова асистенция за победата с 2:0.
- През сезона 1989/90 печели приза Златната обувка за голмайстор на Европа с 38 гола в първенството и е третият българин с този приз. С ЦСКА достига до полуфинал за Купата на националните купи, където отпада от "Барселона". В първия мач на "Ноу камп" Ицо открива резултата с фамозен прехвърлящ гол и моментално е харесан от треньора на каталунците Йохан Кройф. Година по-късно клубът го купува за сумата от 4 млн. долара. Стоичков веднага става любимец на публиката в Каталуня и за броени месеци се превръща в един от основните играчи на т. нар. Дрийм Тийм, чийто връх е победата в Шампионската лига през 1992 г., след 1:0 срещу "Сампдория" на "Уембли".
- През 1995 г. преминава в "Парма", където остава само един сезон и се връща в "Барса".
- На световното първенство през 1994 г. в САЩ си разделя първото място при голмайсторите с руснака Олег Саленко. През същата година печели най-престижната футболна награда в света - Златната топка. Има 10 мача и 6 гола на световните първенства през 1994 в САЩ и през 1998 г. във Франция, както и 3 мача и 3 гола на европейското в Англия през 1996 г.
- През 1998 г. се завръща в ЦСКА под наем, където играе само 4 мача и напуска след неразбирателство с Трифон Иванов и Емил Костадинов.
- След ЦСКА преминава в "Ал-Насър" (Саудитска Арабия), където печели азиатската Купа на националните купи. След това преминава в японския "Кашива Рейсол" и печели Купата на Япония.
- През 1999 г. се отказва от футбола, малко след евроквалификацията България-Англия.
- През 2000 г. се връща на терена и подписва с американския "Чикаго Файър". Там печели Купата на САЩ през 2000 г.
- През 2003 г. преминава в "ДС Юнайтед" и впоследствие прекратява кариерата си.
- За националния отбор има 83 мача, като е отбелязал 37 гола.
Треньорска кариера
- През 2004 г. е назначен за треньор на националния отбор, но след неубедителни резултати през 2007 г. сам се отказва и се оттегля, подмамен от офертата на "Селта". Там се задържа около половин година, като междувременно отборът изпада от Примера дивисион.
- През есента на 2007 г. печели награда Златен крак и е обявен за най-великия български футболист от организаторите на наградата.
- През септември 2008 г. Христо Стоичков открива детска футболна школа в Етрополе.
Личен живот
- Женен е за Мариана Стоичкова и има две дъщери - Михаела (Мика) и Христина. През 2001 г. Ицо осиновява и момченце от бедно перуанско семейство.
Христо Данов:
В САЩ пусках на Ицо да
ме бие на "чифт-тек"
Той стана четвърти в света с обувки от друга фирма, разкри бившият шеф на БФС
Бившият шеф на "Ботев" (Пд) и БФС Христо Данов разкри, че е пускал на адаша си Стоичков да го бие на "чифт-тек". "Христо Стоичков е от онази порода чешити, за които хората казват, че са чепати, но без тях не може. В общуването с такива индивиди се изисква особен подход, за да успееш да ги приобщиш към делото. Спомням си по време на Световното как бях намерил начин да го надъхам преди всеки мач. Христо не обича да губи в нищо и това бе козът ми. В автобуса на път към стадиона за мачовете, двамата на първата седалка играехме "чифт-тек" (б.р. - идеята е да се познае четна или нечетна е последната цифра на банкнотата). За да спечели Стоичков, аз бях разделил банкноти от по 100 долара - четните в левия джоб, а нечетните в десния. В зависимост от отговора вадех банкнотата от точния джоб. Христо не загуби нито веднъж преди мач", обяви Данов пред "Марица".
Той продължи разказа си за 50-годишният юбилей на Стоичков. "Иначе и той има своите суеверия и ритуали, които спазваше преди всеки мач. На световното стана малко очакван скандал с него. Той имаше личен договор с "Кронос" за обувки и искаше да играе с тях. Беше навил още 4-5 души да ритат с "Кронос". Той обаче присъстваше на световното като български национал, а ангажиментът ни беше да играем с "Адидас". Стоичков се оправда обаче, че с германските изделия не се чувства добре. Решихме проблема, като обувките му "Кронос" Сашо Динев намаза обилно с вакса и сложи лепенки на "Адидас". С такива обувки Стоичков стана и голмайстор на първенството", допълни Данов.
Бисери безценни
Първите 50 - "съмтаймс уин, съмтаймс люн"
Юлиан АНГЕЛОВ, "МАРИЦА"
"От мен можеше да стане футболист или престъпник, но избрах футбола", обича да казва крачещият уверено към половинвековния си юбилей Христо Стоичков. Прав е кършиякалията - той е престъпно добър във футбола. Едва ли има българин, който да не помни световното в САЩ през 1994 г. и да не е чувал фундаменталното за лингвистиката изказване на Камата: "Айн, цу цвайн, цу драй. Дрън!". Да, това е нашият Стоичков - искрен и неподправен.
Много хора говорят за Христо Стоичков. Ние ще ви го опишем така, както той самият е направил това с изказванията си и коментарите, които са вече класика, както отиграванията му във футбола. Ето това е част от културното богатство на Камата:
"Ако и моите футболисти мислеха като Веско Топалов (български шахматист, световен шампион; б.р.), работата щеше да е друга."
"Който е крал, да продължава да краде. Всеки ще си получи заслуженото."
(Националният селекционер Христо Стоичков)
"Питайте бе, цървули." (в началото на интервю за албански журналисти)
"Не ме снимайте как излизам, а как влизам." (пред сградата на БФС)
"Който играй - пичели, който ни играй - ни пичели" (в тв реклама за неговите бингозали)
"Който разбира от футбол, може да направи смени, който не разбира, да прави разбор след мача." (вестник "24 часа", 06.09.2004)
"Разбрах, че още отсега шведите са се уплашили. Чувам, че не искали да идват на лагер в България, а щели да ходят в Кипър на топло. Явно се приготвят за жегата, която ги чака в София." (на първата пресконференция за 2005)
"Познавам го. Люта пиперка, като мене е!" (Христо Стоичков за Валери Божинов)
"Пишат, че съм гений, а на другата страница, че съм некоректен към техния химн. Както те бяха некоректни към нашия. Ако си спомняте, през 1993 година клекнах да си връзвам обувките, когато свиреха химна на Франция. Така че въобще не ме интересува какво пишат." (Христо Стоичков за хърватската преса; 2004)
"Любимият ви предмет? (въпрос на Кеворк Кеворкян, по това време гостите на Всяка неделя носеха в студиото любими предмети). Отговорът: "Физическо"
"Ту партс", съмтаймс люн, съмтаймс уин, соу, фърст дей релякс" ("английският" на Стоичков след мача на южноафриканския "Мамелоди Съндаунс", 17 ноември 2009)
"Футболът в Пловдив е икона, никога не забравям, че съм тръгнал оттук! По една или друга причина, една моя мечта не се сбъдна. Надявам се другия път, когато се преродя, да имам възможността да играя с номер 8 в "Ботев"." (Христо Стоичков на представянето на книгата "Футболните битки за Пловдив").
Ники Неделчев за Камата:
Взеха му капитанската лента заради двойки
Николай Неделчев - човекът, който се нагърби със спасяването на "Локомотив" Пд миналото лято, е играл със Стоичков в детските си години. Той е бил вратар в селекцията на Огнян Атанасов - треньорът, дал първите стъпки на Камата във футбола. Специално за "Марица" Неделчев сподели интересни спомени за най-успелия български футболист.
Стоичков беше универсален боец - смени всички постове във футбола. Когато започнах да тренирам в Марица, играеше като ляв защитник. След това стана метач. После халф, ляво крило, нападател. Беше капитан, но понеже беше двойкаджия, му отнеха лентата. Треньорът прецени, че капитанът трябва да е за пример и в училище и я даде на Виктор Загоров. Ицо се разсърди. Сърдеше се, но бързо му минаваше. Още тогава прякорът му беше Кучето. Той единствен канеше целия отбор на рождения си ден - без хора от училище или от махалата. Живееше в една къщурка срещу гробищата на Рогошко шосе. Бедни хора - майка му чистачка, баща му шофьор. Но бяха много сърдечни. След като разделиха набора ни, отиде при Ради Стефанов, който казваше, че от този запъртък футболист няма да стане.
Това, което според мен го различаваше от другите и го превърна в голям футболист, е че след тренировка всички си хващахме автобуса и се прибирахме по къщите и кварталите и само той ходеше да гледа тренировките на "Ботев" и своя кумир Петьо Зехтински. Гледаше го как биеше пряк свободен удар. Това правеше разликата. Беше изцяло отдаден на футбола още тогава. Имаше голям хъс. Беше буйничък, но добро, мъжко момче, с щедро сърце.
На един лагер бягахме в гората и се връщахме пеша. По едно време - гледаме един огромен смок. Убихме го с камъни. Христо хвърли последния камък, след което взе смока и си го върза около врата. Наближаваме лагера, а Ицо чака да си покаже трофея. Смокът уж умрял, но знаете, че при змиите дори след смъртта им има някакви конвулсии. Взе да го стяга и да го души. Треньорът скочи да му помага... През 1993 г. пък, след като се класирахме за световното в САЩ, Стоичков ни събра целия детски отбор на Марица да празнуваме Коледа в новотела. Тогава беше рекламно лице на някаква модна испанска марка Домино и през цялото време бе със сако. Ние се шегуваме: Хайде свали го това сако, какво се правиш на баровец! А, не, ще ме снима някой, а аз имам договор и на публични места трябва да съм само по сако. Продължаваме да поддържаме връзка, чуваме се от време на време.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
