Терористите си отмъщават на Франция заради историята, смятат парижани
В Париж има места, които няма да откриете в нито един туристически гид, макар че се намират на метри от неговите символи. Малцина от гостите на френската столица са ги видели, което не означава, че не съществуват. В интерес на истината туристите нямат работа там, макар че авантюристично настроените могат да преживеят силни емоции. "Истинските" французи също гледат пътят им да не минава от там. Наричат ги с различни имена, а обитателите им се различават видимо. За съжаление обаче тези места придобиват популярност, когато кръвта на невинни хора започва да тече към тях в търсене на причините на избухнало насилие, струвало невинни животи. "Стандарт" видя и другата страна на Париж, където екзекуторите на "Charlie Hebdo" неведнъж са пребивавали.
Едва ли когато в Париж властите са давали имена на метростанциите, са си давали сметка, че могат да предопределят бъдещето на кварталите около тях. Със сигурност никой не е допускал, че в един момент кварталът в близост до станция "Сталинград" ще бъде чест свидетел на батални сцени. Подобно е положението и в местата до следващите две станции на линия 2 - "Шапел" и "Барбес-Рошешуар".
Парижани наричат тези места "трудни квартали". За министерство на образованието това са приоритетни зони, а за полицията - райони, изискващи повишено внимание. Подобни места има в парижките предградия, както и в повечето големи градове на Петата република.
Мюсюлманските месарници,
миризмата на дюнер, шляещите се хора
и постоянното полицейско присъствие са типичните характеристики на трудните квартали. Френският език се използва основно за разправии с органите на реда, а иначе единствено владеещите арабски и уолоф (езикът, който се говори в Сенегал), могат да разберат нетипичните за французите подмятания на висок глас. В тези квартали гледат лошо. Чувстваш се в несигурност и дори полицейското присъствие наблизо не те прави по-спокоен. Чуждото присъствие се забелязва веднага както от обитателите на квартала, така и от служителите на реда. Според първите появяването ти не е случайно, а според вторите - не ти е чиста работата. В интерес на истината в тези квартали
можеш да намериш всичко - от дрога до фалшиви документи
"Работила съм в една от тези части на Париж. Познавам тези места. Казвам ви честно, че не бих замръкнала там. По улиците няма момичета. Голяма е престъпността. Има и други квартали с имигранти, но там е безопасно", споделя Стефани, която е работила в асоциация, недалеч от "Сталинград".
На територията на Париж тези квартали са част от 18-и и 19-и район. По ирония на съдбата, те се намират в подножието на Монмартър и само на една спирка разстояние от величествената базилика "Сакре кьор". Около столицата има също няколко подобни предградия. Бият на очи, защото обитателите им живеят в блокове, които за 70-те години са били архитектурна гордост и модел за съвместно съществуване с дошлата от чужбина работна ръка. Днес вече не е така. Повечето от днешните обитатели са с френски паспорти, но освен националността не са приели местния манталитет. Начинът на обличане, мръсотията по улиците и
мъжете с бради, но без мустаци
издават родината им или тази на родителите им. "Това не са приятни места. Има и проблем в концентрацията. Трудно е, когато на едно място съберат хора с едни и същи проблеми. Когато ти не си добре и си заобиколен от хора, които също не са добре, проблемът се задълбочава и всичко се изражда", казва Мелиса, която споделя, че фактът, че приема имигрантите от Северна Африка и Близкия изток, не означава, че ги харесва.
Точно от тези квартали и подобни предградия са тръгнали между 3000 и 5000 французи, за да се влеят в редиците на "Ислямска държава". Типично по френски, никой
не се осмелява да ги нарече фабрика за терористи
но всеки си го мисли. "Франция си ги създава сама. Подобен проблем имат и други европейски страни. И, за съжаление, ще има още атентати", казва 45-годишният Патрик Дюк. Според него обяснението за състоянието на тези места и произтичащите от там проблеми трябва да се търси в историята. "Децата на някогашните имигранти си отмъщават на Франция", казва той, като напомня, че по време на Втората световна война Франция изпраща на първа линия на фронта сенегалци. След войната пък, поради липса на работна ръка, страната внася от бившите си колонии хора, които идват да я възстановяват. "Тогава това бяха желани имигранти и въпреки това французите винаги са ги смятали за втора категория хора. Днес децата им продължават да живеят със същия комплекс, въпреки че се ползват със същите права като французите. Макар че имат същия достъп до образование, не така стоят нещата с намирането на работа", казва той.
Аз съм син на месар и продавачка на обувки
Благодарение на образованието и амбициите си днес заемам висока управленска длъжност. Единици са хората от тези квартали, които могат да стигнат до моето положение", добавя Патрик, като признава, че за случилото се миналата седмица в Париж отговорност носят самите французи.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
