Путин съгласува план от 7 точки с Порошенко, очаква се мир в петък
Киев/Москва. Войната в Източна Украйна вероятно ще спре до няколко дни. Това стана ясно, след телефонния разговор между президента на Русия Владимир Путин и украинския му колега Петро Порошенко. Световните медии обявиха, че двамата са се разбрали за прекратяване на огъня в Донбас, но информациите се оказаха прибързани.
"Резултат от разговора стана договореността за постоянно спиране на огъня. Постигнато бе взаимно разбиране за стъпките, които ще способстват за установяване на мира", се казваше в съобщението на украинското президентство, без да се дават повече подробности. По-рано за такъв разговор съобщи прессекретарят на Путин Дмитрий Песков. Той обаче не спомена за постигането на такава договореност, а само отбеляза, че двамата президенти са установили, че "до голяма степен съвпадат вижданията им" за начините за излизане от кризата. След съобщението на украинското президентство обаче Песков заяви: "Путин и Порошенко наистина обсъдиха стъпки, които биха допринесли за прекратяване на огъня между бойците и украинските сили. Русия не може фактически да се споразумее за прекратяване на огъня, защото не е страна в конфликта".
Вчера следобед Путин обяви, че е съгласувал с украинския си колега Порошенко план за уреждане на ситуацията в Украйна. Планът се състои от 7 точки, каза Путин по време на посещението си в Монголия. Руският президент увери, че е на много близки позиции с украинския си колега за това как да бъде решен конфликтът. "С цел прекратяване на кръвопролитията и стабилизиране на обстановката в Югоизточна Украйна, смятам, че противоборстващите страни трябва незабавно да съгласуват и координирано да осъществят следващите действия", подчерта Путин. Той допусна, че украинските власти и опълченците в Донбас могат да постигнат окончателно споразумение по въпроса до петък, в рамките на контактната група. Путин призова украинската армия да прекрати операцията срещу опълченците, а тях - да спрат своето настъпление в Донецка и Луганска област. Сред другите стъпки за уреждането на конфликта са размяната на пленници, установяването на хуманитарен коридор за бежанците и доставката на хуманитарна помощ, отбеляза той. Една от предложените мерки предвижда "пълноценен и обективен международен контрол за спазването на условията за прекратяване на огъня и мониторинг на обстановката в зоната за сигурност, която ще бъде създадена", добави руският президент.
ЕС въвежда нови санкции
Страните от Европейския съюз се договориха за нови санкции срещу Русия чрез писмена процедура на равнище постоянни представители, съобщи говорителката на Европейската комисия Пиа Аренкилде.
Предложените наказателни мерки ще бъдат представени на Съвета на ЕС. Съдържанието им обаче не бе разкрито вчера.
Говорителката на върховния представител на ЕС за външната политика и сигурността Катрин Аштън - Мая Кочиянчич, отбеляза, че Европейската комисия ще вземе предвид последните резултати от преговорите между президентите на Русия и Украйна, Владимир Путин и Петро Порошенко, при взимането на решение за санкциите.
По-рано бе съобщено, че се очаква новият пакет санкции да бъде окончателно одобрен до петък. В предложенията има забрана за пътуване на руския военен министър Сергей Шойгу и разширяване на секторните санкции.
4 кораба на алианса в Черно море
До 6 септември в Черно море ще навлязат четири бойни кораба на НАТО, съобщи ИТАР-ТАСС.
Американският миненосец "Росс" и френската фрегата "Командан Биро" се очакваха да влязат в акваторията на Черно море вчера. канадската фрегата "Торонто" и испанската "Алмиранте Хуан де Бурбон" трябва да навлязат на 6 септември. Според международното законодателство, военни кораби на страни, които нямат излаз към Черно море, могат да се намират в акваторията му не повече от 21 дни. Засиленото присъствие на НАТО в региона започна в началото на годината. През март и април във водите на Черно море влязоха американските миненосци "Доналд Кук" и "Тръкстън". През април Босфора преминаха и 2 френски бойни кораба -"Дюпюи-дю-Лом" и миненосецът "Дюплекс".
Киев строи стена по границата
Киев планира да построи стена между Русия и Украйна. Това обяви украинският премиер Арсений Яценюк, цитиран от ИТАР-ТАСС. Той обаче не уточни подробности. "Започваме проект "Стена" - строителство на "реална държавна граница" между Украйна и Русия", каза премиерът.
Яценюк също така нарече Русия "терористична държава", която носи цялата вина за конфликта в източните райони на Украйна. "Тя е агресивна държава и ще понесе отговорност по международните закони", добави той.
Според премиера на Украйна, на страната й е необходимо да закупи 25 млрд. кубика газ от Русия. По думите му в момента в украинските хранилища има 16 млрд. кубика, но Киев се надява да получи още 15 млрд. - 10 от Словакия и 5 от други страни през Полша и Унгария. Яценюк добави, че Украйна е готова да купува 1000 кубични метра руски газ за 300 долара през лятото и 385 през зимата.
Обама дава кураж и самолети на Прибалтика
Президентът на САЩ Барак Обама обяви планове за изпращане на още авиационни съединения и бойни самолети в балтийските страни, за да ги защити от евентуална руска агресия. Това заяви самият той при посещението си вчера в Естония. Обама пристигна в страната преди участието си в срещата на върха на НАТО в Уелс, за да изрази подкрепата си към балтийските страни, които се чувстват застрашени заради руската агресия в Украйна. а
Изброявайки американските военни ресурси, вече задействани в региона, президентът подчерта, че САЩ имат задължение според устава на НАТО да допринасят за колективната отбрана на алианса.
"Този ангажимент е нерушим, непоколебим и вечен. И Естония никога няма да бъде оставена сама", каза той на пресконференция в Талин след срещата си с естонския президент Тоомас Хендрик Илвес. Обама нарече естонската ВВС база "Амари" идеално място за базиране на тези допълнителни сили, които ще дойдат тук, като в същото време НАТО подготвя създаването на сили за бързо реагиране при остри заплахи срещу страните членки в Източна Европа.
Обама даде Естония за пример как всяка членка на военния алианс трябва да поеме своя дял от колективната защита на всички 28 страни членки. САЩ и Естония са две от 4-те натовски страни, които изпълняват предписанието да изразходват 2 на сто от брутния си вътрешен продукт за отбрана.
НАТО не иска да провокира
НАТО ще се стреми да защитава страните членки и да възпира Русия от агресия срещу тях, но без да провокира Кремъл към военни мерки. Под такъв знак се очаква да премине и срещата на върха на алианса, която започва днес в Уелс, коментира Джон-Тор Албърг от АП. В същото време опциите на НАТО за действие срещу Москва са ограничени, се посочва в анализ на АФП
След продължили две десетилетия опити за привличане на Русия като потенциален партньор, НАТО отново търси начини да охлади териториалните амбиции на Кремъл, опитвайки се при това да избегне тоталното връщане към скъпоструващата и рискована конфронтация от годините на Студената война. Паралелно с обещанията да направят повече за защита на "фронтовите" членки на алианса, лидерите на НАТО изглежда са решени и да минимизират рисковете от провокиране на Путин и неговите генерали. Един от предполагаемите фактори за тези предпазливи нагласи са тазгодишните отрезвяващи възпоменания по повод на 100-годишнината от избухването на Първата световна война.
Възможностите на НАТО да противодейства на Русия като цяло са ограничени, коментира АФП. "Твърде малко вероятно е да бъде взето решение за открита военна намеса. Няма подкрепа за това в алианса и никой няма да тръгне сам", подчерта Робин Ниблет от лондонския институт "Чатъм хаус". НАТО като организация няма пряка възможност и да снабдява Украйна с оръжия. Подобни решения могат да бъдат взети само от отделните страни членки. Възможност е 28-те ръководители на страните членки на Северноатлантическия алианс да приемат "План за готовност за действие". Той ще даде възможност за много бързо развръщане на няколко хиляди войници (от военновъздушни, сухопътни, военноморски и специални сили) в Източна Европа, които ще са лековъоръжени, но ще могат да ударят силно при необходимост.
Срещата в Уелс в цифри
- 60 световни лидери, 70 външни министри и 70 военни министри от 28 страни-членки
- Над 2 хиляди журналисти
- Над 800 души ще обслужват гостите в резиденцията Celtic Manor.
- 15 000 ястия и 12 500 литра вода ще бъдат сервирани за два дни
- Над 80 хотела около Нюпорт, Бристъл и Кардиф ще поемат гостите. Над 24 000 стаи са резервирани.
- 20-километрова ограда с височина над 3 метра е поставена близо до резиденцията
- 9500 полицаи са мобилизирани
Откриха мъртъв изчезнал фоторепортер
Руският фоторепортер Андрей Стенин, който изчезна в средата на август, бе намерен мъртъв в Украйна, съобщи РИА Новости. Той работеше за агенцията и досега неговите близки и колегите му смятаха, че той е арестуван. Стенин бил открит изгорял в колата си и загинал в резултат на обстрел от танк на украинската армия, докато се движил в автоколона с бежанци. Това съобщи официалният представител на Следствения комитет на Русия Владимир Маркин. По думите му Стенин бил убит целенасочено вечерта на 6 август. Веднага след това украинските военни направили опит да заличат веществените доказателства.
87 военни убити в Иловайск
Най-малко 87 украински военни са били убити в битката за Иловайск, съобщи представител на армията. Повече от седмица войниците останаха обкръжени от опълченците в града, който се намира на 20 километра източно от Донецк. Това са първите официални данни за загубите на украинските сили в тази битка. "През последните два дни в моргата са докарани телата на 87 души, загинали край Иловайск. Повечето от тях са на бойци от доброволчески батальони", съобщи военен представител на Запорожка област.
България ще участва в учения край Лвов
В Западна Украйна от 13 до 26 септември ще се състоят военни учения с участието на десетина страни, включително САЩ и България. Това става ясно от съобщение на полското министерство на националната отбрана, цитирано от Франс прес. Маневрите "Бърз тризъбец 14", планирани отдавна, ще се състоят на фона на въоръжения конфликт между украинската армия и опълченците в източната част на страната. Ученията ще се проведат на полигон в западната Лвовска област. Ще участват също така украински, полски, румънски, молдовски, испански, естонски, британски, германски, литовски и норвежки части.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
