Днес се навършват 30 години от най-голямата атомна авария
У дома е най-добре, дори ако си в опасната забранена зона, казва Мария Лобзин
Днес се навършват 30 години от най-страшната атомна авария в света - тази в Чернобил, в някогашна съветска Украйна. Тя бе предизвикана от грешки при извършването на тест за сигурност в четвъртия реактор на атомната електроцентрала и в резултат облаци от радиоактивни вещества стигнаха до голяма част от Европа. Аварията уби веднага 31 души и принуди десетки хиляди да избягат от зоната. Спори се каква е крайната равносметка за броя на хората, които са починали от болести, свързани с радиацията, като рака. Доклад на "Грийнпийс", разпространен преди годишнината, се позовава на беларуско изследване, според което смъртните случаи от ракови заболявания в резултат на аварията са 115 000, доста повече от данните на Световната здравна организация, която ги оценява на 9000. Бедствието и начинът, по който правителството реагира на него - заповедта за евакуиране на хората бе дадена чак 36 часа след аварията - привлякоха вниманието към дефектите на съветската система с безкрайната й бюрокрация и дълбоко вкоренения маниер на секретност. По-късно Михаил Горбачов каза, че според него Чернобил е бил един от главните пирони в ковчега на Съветския съюз, който в крайна сметка рухна през 1991 г. В проучването на Грийнпийс" се казва също, че хората, които живеят в района, продължават да ядат и да пият храни с опасно високи нива на радиация. По-специално "силно замърсена и неподходяща за живот е 30-километровата забранена зона" около Чернобилската АЕЦ, се казва в доклада, цитиран от Ройтерс.
Това обаче не тревожи особено някои смелчаци, които избират да се върнат в опасната зона. На някои хора им е толкова тежко да живея далеч от дома си, че решават да се върнат там, дори ако домът им е там, където е станала най-страшната ядрена катастрофа в света. Мария Лобзин е една от десетките хиляди хора, които бяха евакуирани от домовете си след аварията в Чернобилската АЕЦ през април 1986 г., но преди шест години тя се завърна със семейството си и живее, като обработва земята в 30-километровата забранена зона, в която има риск от радиоактивно отравяне.
69-годишната Лобзин, усмихната, загърната в голям зелен шал, каза, че селото, в което била евакуирана, било пълно с пияници и наркомани. Къщата, в която я настанили, била толкова зле построена, с голяма пукнатина - от покрива до мазето, че я било страх, че нещо ще й падне на главата и ще я убие или осакати. "Да живееш там, бе все едно да чакаш смъртта", каза тя. Сега тя се е върнала да живее заедно със сина си и неговото семейство в Чернобил, в зона, до която се стига, след като се мине контролен пост и където любопитните туристи ги придружават водачи с дозиметри.
Но
над намиращия се недалеч изоставен град Припят цари мъртвешка тишина
Там за размера и скоростта, с която е връхлетяло бедствието, зловещо напомнят ръждясало виенско колело и изоставена детска градина, пълна с играчки, кукли и малки легълца. Лобзин гледа кокошки, гъски и патици, сади картофи и домати, бере гъби от близката гора. "Тук няма радиация. Не ме е страх от нищо", каза тя. "А когато ми дойде времето да умра, няма да е от радиацията".
Лобзин е една от 160-те души, за които се смята, че са се върнали в зоната. "От какво да се страхуваме?", казва Олександра Лобзин, снахата на Мария. "Не искам да живея в Киев. Защо да се отказвам от тази природа? Къде другаде ще чуете кукувички? Къде другаде може да чуете славеи?"
Съпругът на Олександра, израснал в село на около 7 километра оттук, започнал да идва за кратки периоди в Чернобил още от 2008 година, а през 2010 г. семейството се установило вече трайно тук. "Съпругът ми цял живот е искал да се върне в родния си край", каза тя. "Върна се, когато всичко тук бе затворено, когато бе забранено да се идва тук. Мина през оградата от бодлива тел".
Олександра каза, че първоначално полицията се е опитвала да ги накара да си тръгнат, но те са отказали. Олександра се надява да вдъхнови други да се върнат. За да напомни на хората какъв е бил животът преди аварията,
семейството е направило малък импровизиран музей
в една от къщите от другата страна на улицата, където се показани вещи, събрани от близките изоставени жилища. Там ще видите книги, кукла в малко креватче, ръждясало колело, сметало и черно-бяла снимка на двама души. Някой ден, надява се тя, някой може да я види и да познае дядо си и баба си. "Решихме да спасим историята на Чернобил", каза тя. "Надяваме се, че хората ще се върнат и ще заживеят тук, че техните деца и внуци ще видят какъв е бил животът тук, в какви люлки и легълца са отглеждали тук децата, в какви кутии и сандъци са държали хората личните си вещи и книгите си". На една пейка е поставен съветски вестник от 24 януари 1986 г., четири месеца преди бедствието. Заглавието на първа страница е "Не на ядрените опити!".
Изобилие на животни в района на инцидента
Три десетилетия след катастрофата в Чернобил не е сигурно как радиацията влияе върху природата, но със сигурност животни в района се срещат в изобилие. Вероятно изглежда странно, че Чернобил - място, известно с една от най-смъртоносните ядрени катастрофи в историята, е станал убежище на много животни: от елени, бобри и сови до по-екзотични видове като кафяви мечки, рисове и вълци.
Въпреки високите нива на радиация популациите на животните са големи, тъй като хората не ловуват тук и не разрушават местообитанията им. Към момента учените имат противоречиви мнения за животните в изолираната зона, обхващаща Украйна и Беларус, казва биологът Джим Бийсли, стипендиант на National Geographic, който изучава поведението на вълците в района. В проучване Бийсли твърди, че популацията на големите бозайници на територията на Беларус се е увеличила след бедствието. Той е изненадан от броя животни, които е наблюдавал по време на петседмичното проучване. Фотокапаните са уловили един бизон, 21 глигана, девет язовеца, 26 сиви вълци, 60 енотовидни кучета и 10 червени лисици. "Просто невероятно. Накъдето се обърнеш, има вълци", казва Бийсли и добавя, че радиацията очевидно не пречи на развитието на дивите животни. Територията на изолираната зона възлиза на повече от 4000 квадратни километра, което я превръща в едно от най-големите наистина диви места в Европа.
Проучването на Бийсли, публикувано в изданието Frontiers in Ecology and the Environment, обаче противоречи на предишен доклад, според който популациите на диви животни в района на Чернобил намаляват.
Датският учен Андерс Молер, изучаващ лястовиците в радиационните райони на Чернобил и Фукушима, твърди, че ефектът от радиацията върху животните води до драматични последици. Двамата с колегата му Тимъти Мусо установили, че процентът на полевки с катаракт расте, а при селските лястовици се наблюдава частичен албинизъм, като най-тежките мутации са били наблюдавани непосредствено след инцидента.
И двете страни в спора са съгласни, че радиацията е вредна както за хората, така и за животните. Въпросът е доколко и дали тя е причина за намаляването на популациите на дивите животни.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
