Президентът германец Йоханис против закон за амнистия и имунитет на депутати
Изненадата в Румъния - новоизбраният президент от германското малцинство Клаус Йоханис, обяви в първите си изявления след вота борбата срещу корупцията за свой приоритет. Стратегия, на която заложи и в предизборната си кампания. След обявяването на резултатите, според които получава 54,66 на сто от гласовете, Йоханис побърза да призове парламента да промени проект за закон, предложен от социалдемократите, който предвижда, от една страна, да затрудни специализираната прокуратура за борба с корупцията да разследва депутати, а от друга - да се приложи амнистия за вече осъдени за подкупи. "Моля парламентът да удържи на думата си и още утре да промени закона за амнистията и така да даде зелена светлина на всички предложенията на прокуратурата за започване на разследване", каза Йоханис, цитиран от агенция ЕФЕ. Амнистията се предвиждаше за осъдени на по-малко от три години за корупция.
Някои анализатори разчетоха неочаквания триумф на етническия германец като реакция на обществото срещу хроничната корупция, която мъчи Румъния, посочва агенцията. "За пръв път се видя едно мотивирано гражданско общество, даващо си сметка за важността на вота и което се обяви чрез улични демонстрации срещу корупцията", заяви пред ЕФЕ политологът Думитро Бортун. Според него победата на Йоханис бележи края на революцията, съборила комунистическия режим през 1989 г.
Досегашният кмет на град Сибиу победи благодарение на високата избирателна активност - над 64%, и най-вече благодарение на вота на имигрантите въпреки трудностите за гласуване в чужбина заради недостатъчния брой секции. "Гражданите гласуваха срещу политическата парадигма, която се изразяваше в подценяването и незачитане на интересите на румънците", добави Бортун.
Въпреки идеологическите различия Йоханис обеща да поддържа коректни, тесни и институционални отношения с правителството и се зарече да няма противопоставяне и антагонизъм с премиера Виктор Понта, каквито имаше между него и отиващия си президент Траян Бъсеску.
Което обаче съвсем не означава, че германецът е имунизиран от едно враждебно парламентарно мнозинство, с което се сблъскваше и предшественикът му. Ройтерс отбелязва, че победата на Йоханис може да доведе до ново политическо напрежение в една от най-бедните държави в ЕС.
"Отношенията между социалдемократите на премиера Понта и новоизбрания десноцентристки президент Клаус Йоханис най-вероятно ще бъдат обтегнати", смята румънски експерт от компанията Teneo Intelligence за политически анализи.
"Ще докажа, че Румъния е сериозен, надежден и дългосрочен партньор", зарече се Йоханис. Новият президент увери, че ще продължи стратегическото партньорство със САЩ, а също така ще бъде съхранена ролята в НАТО и ЕС.
Трети външен министър за две седмици
Посланикът на Румъния в Европейския съюз Михня Моток ще бъде предложен за министър на външните работи. Номинацията съобщи премиерът Виктор Понта, цитиран от агенция Медиафакс. Предложението трябваше да бъде връчено днес на все още президента Траян Бъсеску, който ще остане на поста до декември, когато Йоханис ще положи клетва. Министър-председателят ще предложи и нов министър на културата. Самият той в момента временно изпълнява тази длъжност, информира БТА.
Министърът на външните работи на Румъния Теодор Мелешкану съобщи по-рано през деня, че ще подаде оставката си на заседание на правителството. Той уточни, че ще направи това, защото не всички румънци от диаспората са успели да гласуват на изборите за държавен глава на Румъния в неделя.
Миналата седмица външният министър Титус Корлъцян обяви оставката си след остри критики относно организацията на първия тур на президентските избори на 2 ноември за румънците в чужбина.
Тогава беше обявено, че той ще бъде заменен от Теодор Мелешкану, който беше външен министър между 1992 и 1996 г. "Информирах премиера... че реших да върна мандата си", заяви Корлъцян на пресконференция. Хиляди румънци не могли да гласуват на 2 ноември заради недостатъчния брой разкрити избирателни секции в страни като Франция, Германия и Великобритания.
Трансилванските саксонци и банатските шваби
Дойче Веле
"Германски румънци" е общото название за малцинствата от германски произход, живеещи на територията на днешна Румъния. При последното преброяване на населението от 2012 г. като представители на тази етническа общност се самоопределиха около 40 000 румънски граждани. Сред тях най-многобройни са трансилванските саксонци, населяващи Централна Румъния, както и банатските шваби в западната част на страната.
Първите германски изселници пристигат в днешна Трансилвания през XII в., когато областта е още част от унгарското кралство. Тези заселници идват от области по поречието на Рейн и Мозел, от Люксембург, Лотарингия, от Кьолнската и Трирската епархия.
Унгарските крале разрешават на германските изселници, наричани тогава "саксонци", да се заселят по източните граници на кралството, за да служат като буфер срещу набезите на войнстващите племена от Мала Азия. Заселването им се извършва на няколко вълни, а новодошлите са се радвали на различни привилегии, включителто признаването им за самостоятелна нация.
От времената на Реформацията преобладаващата част от трансилванските саксонци са протестанти лутеранци. През вековете те изграждат свои собствени градове, като Сибиу, Брашов или Сигишоара, чиито средновековни сгради са запазени и до днес.
Освен новоизбрания президент на Румъния Клаус Йоханис с трансилванско-саксонски корени са и редица други известни личности като германския депутат Бернд Фабрициус, който е президент на Съюза на прокудените, Гюнтер Бош - бивш треньор на тенис звездата Борис Бекер, или Хасо Платнер - съосновател на световноизвестния софтуерен концерн SAP.
От края на XVII в. започва усиленото заселване и на т.нар. банатски шваби - изселници от Южна Германия, които се установяват в областта Банат, принадлежала тогава към Хабсбургската империя. Повечето изселници са от бедни селски семейства, които по времето на австрийската императрица Мария Терезия получават солидна финансова подкрепа и значителни данъчни облекчения. Банатските шваби са предимно католици.
Те са концентрирани около градове като Тимишоара, Арад и Лугош. Най-известните представители на банатските шваби са Нобеловите лауреати Херта Мюлер - за литература, Щефан Хел - за химия, както и актьорът Джони Вайсмюлер. След Първата световна война и по силата на Трианонския договор Трансилвания и областта Банат стават част от Румъния. Непосредствено преди избухването на Втората световна война германското малцинство в Румъния наброява 800 000 души.
В резултат на принудителни изселвания по нацистко време и изпращането в съветски трудови лагери след нахлуването на Червената армия броят на етническите германци намалява драстично. По времето на комунистическия режим в Румъния правителството на ФРГ "откупува" легално няколко десетки хиляди румънски германци - по програма за събиране на разделените семейства.
До масово изселване на етнически германци от Румъния обаче се стига след свалянето на диктатора Николае Чаушеску в края на 1989 г.: през първите години след промените близо 200 000 етнически германци напускат своята румънска родина.
Благодарение на различните групи етнически германци в Румъния възниква мрежа от германски училища, чиито корени водят чак до Средновековието. Румънската държава интегрира тези малцинствени училища в своята образователна система.
Дори и по времето на комунистическата диктатура в тях се преподаваше на немски език. Днес в Румъния има общо 61 основни училища, както и 21 гимназии с частично или цялостно преподаване на немски език. В тях учат около 17 000 ученици, като 90% от тях представители на румънското мнозинство.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
