Президентът на Молдова Мая Санду върна усмивката на Макрон и Урсула Фон дер Лайен
Президентските изборите в Молдова донесоха важна победа за Европа, но твърде изстрадана за Мая Санду. Макар да спечели втория си мандат с близо 10 процентова разлика, получена на балотажа с русофилския си опонент Александър Стояногло, държавният глава на една от най-бедните страни на Стария Континент, имаше само една нощ да се наслади на успеха си, вдишвайки аромата на огромния букет бели рози, който получи от симпатизанти.
Още на следващата сутрин тя бе залята с леден душ както от вътрешните коментари за вота, така и от външните събития.
Истината е, че този вот ще се запомни не с кампании и послания, а с обвинения за купени гласове, с остра геополитическа битка и с издълбаната пропаст между местното население и диаспората, което прави бъдещето на страната още по-непредсказуемо.
- Щеше да е истинска сензация
ако Мая Санду не беше спечелила тези избори.
Първо, защото нейната партия държи цялата изпълнителна власт. 52-годишната възпитаничка на Харвард спечели президентските избори на страната през 2020 година, които изгуби 4 години по-рано, а партията, която основа - Партия за действие и солидарност, спечели и мнозинство в 101-местния парламент, който ще действа до пролетта.
В
торо, защото получи огромна финансова и морална подкрепа от ЕС. Заставайки плътно зад всяко решеине на европейските лидери, тя подаде заявка за членство на Молдова в ЕС и получи пътна карта. За предизборната й кампания в Кишинев пристигнаха и френския президент Макрон, и шефката на ЕК Урсула Фон дер Лайен заедно с допълнителни евросредства за огромни инвестиционни проекти.
Изненадата дойде с малката разлика, с която Санду поведе на първия тур. А сложните й отношения с останалите отпаднали кандидати не й гарантираше огромен успех за балотажа.
- Дългата ръка на Москва
пролича още преди края на кампания, когато се заговори за стотици хиляди гласове, привлечени за основния й опонент - гагаузинът Стояногло.
Той е бивш главен поркурор, уволнен лично от Санду, горещо подкрепян от проруската Партия на социалистите.
Балотажът на изборите миналата неделя премина по сходен сценарий на парламентарните избори в Грузия, които се проведоха 7 дни по-рано. Но с обратен знак. Западът разчиташе властта в Тбилиси да се промени и курсът да се смени. Не стана. Партията на проруския премиер "Грузинска мечта" победи на финала с близо 54 процента, Русия тържествуваше, Западът не призна изборите.
Започнаха протести, но накрая Русия обяви, че танковете й са на границата и влакът на Грузия леко-полеко потегли по утъпкания азиатския път.
В Кишинев пък проруският кандидат водеше при 90 процента преброени гласаве, но накрая Санду прегази Стояногло с 55 процента, Западът отвори шампанско, а Русия не призна изборите. Протести нямаше, но Кремъл за първи път официално коментира чужди избори и то по начин, по който не остави съмнение, че ще направи всичко възможно да сложи пръст в европейската кола за Кишинев.
Победата на Санду бе изключително важен сигнал, който даде Европа след историческото поражение в Грузия.
Големият проблем на изборите за молдовците обаче не бяха само манипулациите с купения вот. Но и фактът, че
- Стояногло спечели националния вот
Така Санду стана президент благодарение на бюлетините от диаспората в Европа.
От близо 1,6 милиона гласували молдовци, 330 000 пуснаха бюлетини от чужбина. И то главно в Южна Европа, където бяха открити стотици секции. Кофликтът с Русия дойде след като разкритите секции там бяха само 2, а отпуснатите бюлетини - едва 10 000. Разгневените руснаци отвърнаха на удара подобаващо. Качиха стотици молдовци на самолетите и срещу безплатни екскурзии в Истанбул, Минск и Азербайджан, ги наредиха на опашки пред урните там.
Разбира се, тази схема беше широко огласена от хората на Санду и многогкратно опровергана от проруските партии.
Но спечелването на изборите благодарение на молдовците извън страната създаде голям за новия стар президент. Защото
- размести надълбоко пластовете в Модвова
и създаде чутовно разделение. В Молдова отдавна се казва, че има две държави.
Едната е Кишинев, където заплатите и стандарта на живот са неизмерими с този в останалите райони. А управлението на страната от партията на Санду през последните години не само не реши демографския проблем, а го задълбочи.
Около 40 процента от БВП на страната идва от селското стопанство, което е раздробено на много малки земеделски производители и ферми. Износът в миналото беше главно в две направления - Русия и Румъния.
С началото на войната в Украйна обаче руския износ бе пренасочен за Европа, но остана неконкурентноспособен, заради липсата на евросубсидии.
- Европа не иска молдовското вино
и то продължава да се експортира за Русия. Колкото и Санду да се бие в гърдите, че икономиката на Молдова вече не е зависима от Русия. не е точно така. Нещо понвче - директният руският газ спря, за да потече през турците. А пазарът на селскостопански продукти тръгна по обиколни азиатски пътища.
Пандемията, миграционният поток от Украйна, а след това и инфлацията, която задмина 30 процента в постпандемичните години, изправиха икономиката пред сериозни изпитания и прокудиха стотици хиляди молдовци.
Над 20 процента от БВП на страната идва именно от техните заплати, с които подпомагат близките си в родината. Но 1/3 от работниците са не на Запад, а в Русия. Според Молдова това са 190 000 души, а според Москва - 350 000. Така че, връзката с руската мечка трудно може да бъде скъсана.
Това бе и причината прозападната Мия Санду да проговори на руски в западните райони по време на финалната си обиколка между първия и втория тур на вота. Тя наистина даде всичко от себе си, за да увеличи подкрепата си, за да събере част от гласовете на отпадналите кандидати и да закара рекорден брой молдовци да гласуват из Европа.
Удивително е, че Стояногло сякаш се изпари след първи вот. Нямаше масирана кампания, на финалния дебат се представи крайно неубедително. Не издаваше нервност от загубата. Нещо повече - когато бе изпреварен на финалната права от Санду и много от симпатизантите му заговориха за непризнаване на резултатите, той даде изненадващо бързо изявление, в което обяви, че приема резултата и ги призова да не скачат, а да запазят спокойствие.
Докато говорителят на Кремъл Дмитрий Песков громеше Санду заради непрозрачност на вота, руски медии лансираха тезата, че
- загубата е планирана
Че вече има споразумение между Стояногло и Санду, че на парламентарните избори, той ще получи мнозинството от гласове, така че да състави правителство и да бъде следващия премиер.
Звучи логично на фона на идеологически и демографски разделената Молдова. Но е пораженческо от страна на Европа. Защото след съдбоносния балотаж, чиито резултат даде преимущество на европейското бъдеще, това би означавало връщане в руската орбита на бившата съветска република.
По-вероятно е Брюксел да се опита всячески да затвърди решаващото влияние, което продължава да има върху "източната периферия".
Затова и Санду още в първото си изказване обяви, че се чакат
- сериозни промени в кабинета
които да гарантират по-добри резултати в борбата срещу корупцията и увеличаване на инвестиционните проекти.
Дали ще успее да обърне общественото мнение? Ще стане ясно след 4 месеца, когато изборният цикъл (2023 - кметски, 2024- президентски, 2025- парламентарни) в Модлова приключва с най-важния вот.
Дотогава държавата ще се люлее от нестабилност, а Русия ще подклажда напрежението.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
