Си Цзинпин намигна три пъти на Европа. Последствията

Пекин превръща Сърбия в свой "троянски кон" за влияние в Европа

Си Цзинпин намигна три пъти на Европа. Последствията | StandartNews.com

Чрез откриване на заводи в ЕС Китай може да избегне изравнителните мита

Европейска обиколка на китайския президент Си Цзинпин, първата му от пет години насам, показа тази седмица доколко държавите-членки на Европейския съюз, поне тези в центъра на Европа, се нуждаят от това да сверят часовника си с държавата от Далечния Изток. Си не само отдели доста време, за да посети Стария континент, но стратегически избра да се озове в два лагера - този на неговите критикари и противници на Русия заради войната в Украйна, в лицето на Франция; и тези, а именно Сърбия и Унгария, където Пекин и Москва се наслаждават на приятелски чувства от страна на управляващите.

  • Си Цзинпин при Макрон

Еманюел Макрон беше важна цел за Си, тъй като наскоро френският държавен глава зае много по-сурова позиция по отношение на войната на Русия в Украйна и мощно подкрепи автономното развитие на ЕС и стратегиите за икономическа сигурност на Съюза. За неудоволствие на Пекин последните две инициативи са силно фокусирани върху отношенията с Китай.

Що се отнася до войната в Украйна, Западна Европа е обезпокоена от това, че официалният обмен на Китай с Русия е на рекордно високо ниво. В същото време Китай многократно се въздържа от подкрепа на резолюции на Съвета за сигурност на ООН, осъждащи агресията на Русия срещу Украйна. Междувременно китайската икономическа и финансова подкрепа за Русия не се ограничава до вноса на руски петрол и газ на привлекателно намалени цени. Най-лошото е, че се съобщава, че Китай е основният външен доставчик на всичко, от което Русия се нуждае, за да поддържа военната си машина изправна и работеща - от камиони през чипове до дронове.

Такъв китайски износ рискува да бъде официално класифициран като "с двойна употреба" или просто като "оръжие", както предупреди американският държавен секретар Антъни Блинкън по време на неотдавнашното си пътуване до Пекин.

Макрон отправи подобно предупреждение към Си Цзинпин. Но досега ЕС е наложил глоби само на три китайски компании, доставящи технологии с двойна употреба на Русия, в сравнение с много по-дълъг списък от фирми, санкционирани от САЩ.

Що се отнася до икономическата сигурност на Евросъюза, Макрон взе председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен със себе си, когато се срещна със Си в Елисейския дворец. Според запознати с разговорите, Фон дер Лайен е изложила пълния списък на опасенията на ЕС относно икономическия модел на Китай, не на последно място мащабната индустриална политика, ориентирана към експортните пазари, която е създала излишен капацитет. С други думи, изпълнителната власт в ЕС изглежда е изместила фокуса си от получаване на пазарен достъп до Китай за компании от Съюза, след десетилетия на неуспешни опити, към защита на Европейския пазар от свръхкапацитета на Китай.

Отговорът на Си Цзинпин: Китай просто има огромно предимство, произтичащо от иновациите и икономиите, което означава, че Европейският съюз не трябва да очаква никакви успокояващи мерки. За Макрон обаче, подобно на много други европейски лидери, решението може да дойде от това китайските производители на електромобили да пренесат заводи в Европа, което Си изглежда подкрепя.

Фактът, че най-новият китайски завод за електромобили, договорен с Испания, идва със субсидии от ЕС, със сигурност подслажда сделката. Но ще трябва да отговори и на болезнени въпроси, като например къде ще бъде произведена добавената стойност (тъй като 40% от стойността на електромобилите е в техните батерии, които се правят главно в Китай).

По-важното е, че чрез откриване на заводи в ЕС Китай може да избегне изравнителните мита, които биха били наложени на вносните китайски електромобили, ако текущото антисубсидийно разследване на Европейската комисия го налага. 

Другото, което стана ясно е, че подкрепата на Китай за Русия несъмнено ще продължи и няма нищо, което Макрон да е постигнал със своята среща и предупреждение към Си. Съдейки по коментарите на Си, същото важи и за това, което ЕС вижда като индустриален свръхкапацитет на Китай.  Това поставя ЕС в ясна обвързаност, тъй като с нетърпение чака резултата от изборите в САЩ, които изправят Джо Байдън срещу Доналд Тръмп през ноември.  

  • Белград скри несъгласните

Вторият етап от европейската обиколка на Си премина в Сърбия и Унгария. Той бе още по-показателен за Макрон и Фон дер Лайен. Двадесет и петата годишнина от бомбардирането на китайското посолство в Белград от НАТО е абсолютно символична, както и срещата с приятелски настроения към Китай и Русия унгарски премиер Виктор Орбан.

Китайският президент бе в Белград, за да запази "новия Път на коприната", защото Сърбия е една от основните опори за влиянието на Китай в Европа. Целта на Пекин, смятат анализатори, е да поддържа дългосрочна стратегия за "подготвяне на Китай за бъдеща постамериканска Европа". Си Цзинпин вярва, че силата на връзките на трансатлантическите съюзници не е наистина гарантирана и вероятно е прав в някои отношения, отбелязват запознати с процесите.

„Всички коментатори посочват непреодолимия в момента проблем на ЕС - огромния дефицит в търговията с Китай и изоставането в развитието на високите технологии. Възпоменанието по повод 25-ата годишнина от бомбардировката на НАТО над китайското посолство в Белград произведе "впечатляващи картини" за публиката в Китай, но и в целия "глобален Юг", в света извън Запада, като посочи "лицемерието" на НАТО, която е ръководена от САЩ. Освен това Пекин превръща Сърбия в свой "троянски кон" за влияние в Европа, тъй като вече е инвестирал сериозно в "нови пътища на коприната" през Сърбия.
 

Китай ясно вижда Сърбия като център за своите инвестиции и влияние на Стария континент, и Белград очаква ценна финансова подкрепа от това петнадесетгодишно стратегическо партньорство, както и Китай да бъде "третият стълб" на неговата външна политика, разкрачена между Европейския съюз и Русия.

Китай и Сърбия провъзгласиха "желязно приятелство" и "споделено бъдеще" по време на посещение в Белград на Си Цзинпин, подчертавайки близките политически и икономически връзки между две страни, които споделят предпазливост към САЩ. Си се появи за кратко със сръбския президент Александър Вучич пред ликуваща тълпа от хора, някои от които казаха пред сръбски медии, че са били качени с автобус от управляващата партия, събрала се пред Двореца на Сърбия, бивша централа на вече несъществуващото правителство на Югославия, в която сега се помещават офиси на сръбското правителство.

"Желязното приятелство между Китай и Сърбия издържа изпитанието на международните бури", казал Си на Вучич на среща между двамата. "То има дълбока историческа основа, стабилна политическа основа, широкообхватни общи интереси и солидна основа в общественото мнение", подчертал Си.

По-късно лидерите подписаха споразумение, в което декларираха намерението си да "задълбочат и издигнат всеобхватното стратегическо партньорство между Китай и Сърбия" и "да изградят нова ера на общност със споделено бъдеще", съобщиха местни новинарски издания.

За разлика от последното си посещение в Източна и Централна Европа през 2016 г., по време на което се сблъска с шумни протести в Чешката република, Си получи възторжен прием в Белград, като според местни медии властите задържаха потенциални протестиращи и мобилизираха държавни служители да аплодират китайския лидер.

  • Виктор Орбан е абсолютният приятел на Китай

След Франция и Сърбия, Си Цзинпин бе в Будапеща - последната спирка от европейската му обиколка. "Една историческа визита", заяви унгарският министър на външните работи Петер Сиярто относно посещението на Си в Унгария. Той припомни, че страната му не е била посещавана от китайски президент от повече от две десетилетия.

Далеч от твърдостта, демонстрирана от европейците пред търговските напрежения с Китай, които се трупат, и критиките във връзка с украинския конфликт, отправяни към Пекин, в Унгария Си Цзинпин стъпи като на свой терен. Той изпраща сигнал на ЕС, като избира да посети Унгария, последната страна, която е  открито благосклонно настроена към Китай сред 27-те членки.

За Виктор Орбан пък това е дипломатически успех, плод на неговата политика за отваряне към Изтока, която той прилага, откакто дойде на власт през 2010 г. и започна своята дипломатическа офанзива за спечелване на нови поддръжници. Когато Брюксел се дистанцира от Пекин, Орбан напротив задълбочи своите връзки с Китай, отхвърляйки идеологическия сблъсък на блоковете.

В противовес на европейската стратегия за намаляване на рисковете, Унгария разстла червения килим за азиатския гигант, който стана първи инвеститор в страната миналата година. Солидните двустранни отношения пораждат доверие за китайските компании, те не се страхуват от неблагоприятните политически развития, които биха нарушили техните дела.

Въпреки, че е сравнително малка като население - с 9,6 милиона жители - Унгария от 2022 г. беше залята от вълна от инвестиции, по-специално в областта на електромобилите и на батериите. Навсякъде заводите никнат с впечатляваща скорост. Гигантът КАТЛ изгради мега обект близо до град Дебрецен, докато автомобилостроителят БИД ще произвежда туристически возила в Сегед от идната година. Според правителството настоящите проекти са оценявани на около 15 милиарда евро. В замяна на това китайски компании се ползват с данъчни облекчения в Унгария, от субсидии до инфраструктура и предложения за работа за техните работници.

Унгария също така получи заеми от Пекин в рамките на програмата "Един пояс, един път". Високоскоростна железопътна линия трябва да бъде изграден от Китай между Будапеща и Белград, въпреки че проектът беше белязан от закъснения.

При това сътрудничество във всички сфери, Будапеща купи китайски ваксини срещу Ковид-19, обеща да подслони първия китайски университетски кампус в ЕС и подписа неотдавна спорен пакт за сигурността, разрешаващ китайски полицейски патрули на унгарска територия. Това породи безпокойството на опозицията, която критикува непрозрачността, която заобикаля договорите, въздействието върху околната среда на фабриките за батерии и корупцията. Според опозицията от строителните проекти се обогатява "кръгът на Орбан".

Отвъд икономическите връзки, Унгария успя се покаже като полезен партньор за Пекин в международните отношения. Редовно критикуван от западните си партньори заради авторитарния си уклон, Виктор Орбан на няколко пъти използва правото си на вето, за да блокира или да смекчи критичните изявления на ЕС спрямо Китай, особено онези, които касаят  по-специално правата на човека. Това е стъпка, която той може да реши да приложи също и за НАТО, опасяват се наблюдатели. Защото Унгария, член на Алианса от 1999 г., се разграничава от партньорите си, като критикува голяма част от мерките срещу Русия и пледира за прекратяване на огъня в Украйна.

За разлика от по-голямата част от Европа, където правителствата редовно се сменят - демократичен отлив, който може да разстрои китайските инвестиционни планове, основани на близки връзки с конкретен лидер, Вучич и Орбан са на власт повече от десетилетие и не показват никакви признаци на напускане на високите етажи. Китайците се чувстват добре в Сърбия и Унгария. Обществеността може да не харесва много Китай, но правителствата са техни първи приятели.
 

 

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай