Шуша – столица на азербайджанската култура

На 5 януари президентът на Република Азербайджан Илхам Алиев обяви Шуша за столица на азербайджанската култура

Шуша – столица на азербайджанската култура | StandartNews.com

На 5 януари президентът на Република Азербайджан Илхам Алиев обяви Шуша за столица на азербайджанската култура. Той каза, че Шуша го заслужава: "Мисля, че тя може да се счита за културна столица не само Азербайджан, но и на региона. Културният живот на Шуша трябва да е богат. В Шуша трябва да бъдат възстановени Дните на поезията на Вагиф, трябва да бъде възстановен фестивалът "Харъ бюлбюл" ("Кавказки офрис").

Шуша има голямо стратегическо значение за Азербайджан както и поради географското си местоположение, така и поради историческите и културни възможности. Шуша е люлката на азербайджанската култура, място, където са израснали много видни занаятчии, музиканти, архитекти, художници и писатели, личности, които значително са допринесли за съкровищницата на световната култура.

Гасим бей Закир (1784-1857), един от основателите на сатирична поезия в азербайджанската литература, е роден в Шуша. Един от талантите от Шуша е Хуршидбану Натаван (1830-1897). Натаван, внучката на Ибрахимхалил хан и дъщерята на последния хан на Карабах – Мехдигулу хан беше и поетеса, и художник. Една от водещите фигури на XIX век Мир Мохсун Навваб (1833-1918) е роден в Шуша. Той беше поет, художник, музиколог, астроном, калиграф, живописец и математик.

Един от изтъкнати писатели, роден в Шуша, виден представител на азербайджанската литература от XIX век е Наджаф бей Везиров (1854-1926). Писателят е считан за основател на жанра трагедия в националната драматургия на Азербайджан и е талантлив публицист. Абдуррахим бей Хагвердиев (1870-1933) също има голям принос за развитието на културата, особено изкуството в Шуша. Продължавайки традициите на М.Ф.Ахундов и Н.Везиров, А.Хагвердиев оставя следа като талантлив драматург, прозаик, режисьор и изтъкнат учен. Виден писател и автор на исторически романи Юсиф Вазир Чаманзаминли (1887-1943) е роден в Шуша и е допринесъл много за азербайджанската литература.

Освен това в историята на Шуша имаше такива известни жени като Гьовхар Ага, Хуршидбану Натаван, Агабейим Ага, Фатма ханъм Камина и Лейла ханъм.

Неслучайно Шуша, люлката на азербайджанската култура и изкуство, наричат биещото сърце на Карабах. Тук се намират Шушинската крепост и джамията "Юхаръ Гьовхар ага", която някога се е отличавала с величието си.

Известната Шушинска крепост е историческа крепостна стена, заобикаляща азербайджанския град Шуша. Ханът на Карабах Панахали хан, взимайки под внимание неблагоприятното географско положение на крепостта Баят и крепостта Шахбулаг, решава да възстанови Шушинската крепост през 1750 г. и центърът на Карабахското ханство се премества тук. След възстановяването дълго време крепостта в източниците се нарича Панахабад. Шушинската крепост е една от най-красивите перли на азербайджанската архитектура. Крепостта е построена в стила на Арранската архитектурна школа. Крепостта има три порти, от които порта "Гянджа" се отличава с високите си архитектурни характеристики. Крепостта има кръгли отбранителни кули. В близост до крепостта е построен мост с високи архитектурни качества, който свързва крепостта с външния свят и е известен като Крепостен мост.

Културните богатства на Шуша не свършват дотук. От втората половина на XVIII век Шуша се превръща в център на музиката и предизвиква възхода на азербайджанската музика. Сред прочутите в Средния Изток със своя хубав глас и велико изкуство ханендета (изпълнители на мугам) от Шуша мога да отбележа Хаджи Хусу, Мешади Иси, Кещазлъ Хашим, Абдулбаги Зулалов (Бюлбюлджан), Джабар Гарягдъоглу, Мешади Маммад Фарзалиев, Кечачиоглу Мохамед, Сегях Ислам, Забул Гасим, Малибейли Хамид, Муса Шушински, Маджид Бехбудов, Муталим Муталимов и още много други известни фигури. И накрая, да посоча основателя на азербайджанската професионална музика, гениалният композитор Узеир бей Хаджибейли (1885-1948), един от световноизвестните възпитаници на Шуша. Той също така е считан за основател на азербайджанската оперна музика, а историята го запомни и като талантлив журналист, изтъкнат драматург, педагог и музиколог.

Във връзка с певческото изкуство в Шуша израсват и добри свирачи на тар, каманча и акордеон. Най-известните от тези музиканти са великите свирачи на тар Садигджан, Мешади Зейнал, Мешади Джамил Амиров, Гурбан Пиримов и други. Шуша също така и е родината на много видни азербайджански композитори. Фикрет Амиров, Зулфугар бей Хаджибейов, Ниязи, Афрасияб Бадалбейли, Солтан Хаджибейов, Ашраф Абасов, Закир Багиров, Сюлейман Аласгаров и много други прекарват младите си години в Шуша.

Шуша е известна още като родината на видни архитекти, калиграфи, живописци и талантливи художници. Сред съвременните художници от Шуша мога да отбележа Джалал Гарягдъ, Амир Хаджиев, Надир Абдурахманов и Тогрул Нариманбеков. Латиф Каримов, майстор от Шуша, имаше изключителен принос за развитието на азербайджанското национално изкуство на килимите и разпространението му по света.

Като говоря за факта, че Шуша е културната столица, трябва особено да подчертая Карабахското мугамно училище.

Известно е, че в Азербайджан има няколко школи по мугамово изпълнителско изкуство. Въпреки че мугамът е широко разпространен в цялата страна, основните му центрове са Баку, Шамахъ, Гянджа, Нахчъван и Шуша, които са създали свои независими училища. Карабахската мугамна школа представлява особен интерес и се формира главно в Шуша. Развивайки музикалната култура на азербайджанския народ, представители на Карабахската мугамна школа оказват благородно въздействие върху съзнанието, чувствата и емоциите на своите сънародници. Именно тази красота на природата и духа на тези места се отразява в уникалната музикална култура. Известната „Карабах шикестеси“, превърнала се в символ на Карабахската мугамна школа, е ярък пример за това.

Атмосферата на този град, люлката на културата, е отразена и в книгата на известния писател Александър Дюма-баща „Пътешествие по Кавказ“. Книгата разказва за красотата на тези места, гостоприемството на азербайджанския народ, Карабахското ханство, за известната поетеса от онова време Натаван и друго.

Не без основание Шуша винаги е била наричана „Консерваторията на Изтока“. Любителите на музиката от целия свят се стичаха тук, за да слушат известни певци или да вземат уроци по изпълнение. Но този град е известен не само със своите музиканти. Такива фактори като чаровна природа, чисти и прозрачни извори правят тези места още по-привлекателни. Най-известният извор на този край – изворът Иса булагъ се смята от мнозина за символ на Шуша.

Ако хвърлим поглед към историята, ще видим, че град Шуша има богата и славна история. Шуша, символ на историческите традиции на азербайджанския народ, е създадена в едно от най-старите селища на древната култура Ходжалъ-Гедабей (втората половина на II хилядолетие - началото на I хилядолетие пр.н.е.) и се превръща в постоянно място на обитаване на хора. Древните места на обитаване около Шуша, включително пещерата Шуша, която се намира в известната Джъдърска равнина (на връх Учмих), доказват, че тази област е една от най-старите човешки селища в Азербайджан.

Британските пътешественици и учени Дж.Морие и Р.Бъртер са направили ценни заключения за древността на Шуша. Според Дж.Морие Шуша е било човешко селище още преди пр.н.е. „В Шуша има каменни сгради, широки улици с каменни настилки като в европейските градове, красиви останки от бани, напомнящи древноримски бани, които не се срещат в други части на Кавказ“, пише Бъртер. Всичко това дава основание да се смята, че Шуша съществува от древни времена.

Казвайки, че Шуша е град на паметниците, общонационалният лидер на азербайджанския народ Гейдар Алиев високо оцени изключителното му значение за Азербайджан: "Без Шуша няма Карабах, а без Карабах няма Азербайджан."

Шуша, понякога известна като „Малкият Париж“, „Кавказкият храм на изкуството“, „Люлката на азербайджанската музика“ и „Консерваторията на Изтока“, дом на редица видни фигури, които значително са допринесли за обществено-политическия живот на Азербайджан, както и е исторически и културен център и корона на Карабах, вече е освободена от окупация.

Президентът на Азербайджан Илхам Алиев, който успешно продължава политическия курс на общонационалния лидер Гейдар Алиев, в обръщението си към нацията по повод освобождението на Шуша на 8 ноември 2020 г . заяви: „Споделянето на тази добра новина с азербайджанския народ в този исторически ден е може би един от най-щастливите дни в живота ми. Скъпа Шуша, ти си свободна! Скъпа Шуша, ние се върнахме! Скъпа Шуша, ние ще те възродим! Шуша е наша! Карабах е наш! Карабах е Азербайджан!"

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай