Битката на гръцкия премиер с кредиторите е с неясен край
От няколко месеца гръцкият премиер Алексис Ципрас и правителството му водят тежки преговори с международните кредитори за дълговата криза в Гърция. В последните дни разговорите са още по-интензивни, тъй като днес предстои ключово плащане, което Атина трябва да направи към МВФ. Опасенията са, че Гърция върви към неплатежоспособност и може да обяви фалит. В сряда вечер Ципрас разговаря с шефа на ЕК Жан-Клод Юнкер и въпреки че бе отчетено известно сближаване на позициите, споразумение не бе постигнато. Разговорите ще продължат и в близките дни.
Остава обаче да се види дали ще последва решение на Тройката (ЕС, МВФ и ЕЦБ) за отпускане на Гърция на необходимите й милиарди евро финансова помощ. Както и дали Ципрас ще излезе от ситуацията като Херкулес, разчистил авгиевите обори, или ще последва провал за него и Гърция. Което пък може да доведе до проблеми до еврозоната и целия ЕС.
Правителството на радикално лявата партия Сириза, ръководено от Ципрас, смята, че договорените през 2010 г. реформи за изход на Гърция от дълговата криза не са справедливи и демократични. Те са "пистолет на кредиторите, поставен на челото на гърците", коментират гръцки политици. "Гърция не може да прави повече отстъпки за дълга си. Международните кредитори трябва да поемат отговорност в това отношение", отсече във вторник гръцкият министър на труда Панос Скурлетис.
Драмата, която месеци се разиграва между Атина и Брюксел, с главно действащо лице Алексис Ципрас, очевидно не може да бъде разрешена както в древногръцкия театър с Deus ex machina - т.е. боговете да слязат и да сложат край на безизходната ситуация. Ципрас се оказа в сложна ситуация - приклещен между предизборните обещания и тежката реалност, която предвещава фалит на страната. Гръцкият премиер дойде на власт в Атина през януари с предсрочни избори, в които на партията му не й стигнаха няколко гласа за абсолютно мнозинство в парламента. Ципрас управлява в коалиция с малката популистка партия Независими гърция, с която премиерът няма никакви проблеми, въпреки че тази партия е дясна, а СИРИЗА е радикално лява.
Главният коз, с който Ципрас спечели вота на сънародниците си, бе обещанието му да облекчи тежките меки за "затягане на коланите", ноложени на страната от чуждестранните кридитори за изпращане на гръцкия дълг. Ако Ципрас престане да се бори за постигането на тази цел, той ще има проблеми не само с електората, но и с някои най-радикални кръгове в СИРИЗА.
Изплащането на гръцкия дълг и начините, по които това трябва да стане, са най-коментираната в Гърция тема. Южните ни съседи упражняват чувството си за хумор и сарказъм по адрес на кредиторите. Ципрас също пуска шеги по злободневната тема. "Ще си сложа вратовръзка, когато зачеркнем външния си дълг", казва Ципрас. Трудните преговори с кредиторите и Брюксел обаче показват, че скоро няма да видим с връзка гръцкия премиер. Той обеща да предоговори дълга от 268 милиарда евро, отпуснат от ЕС, ЕЦБ и МВФ, за да се поддържа гръцката икономика с условието правителството в Атина да направи рязко съкращение на разходите в бюджета и преструктуриране на администрацията. Стремейки се да не изневери на избирателите, Ципрас се мъчи да убеди кредиторите и лидерите от еврозоната в правотата на своите искания. За разлика от "булдозера" финансов министър Варуфакис, Ципрас не се впуска в теоретизации, поучения и нровоучения към Тройката кредитори. Той е умерен и кратък в изказванията си. Търси реални аргументи да защитава позицията си, че Гърция просто не е в състояние да понесе повече ограничения заради изплащането на дълга и затова той трябва да бъде предоговорен.
На първо място Ципрас се опитва да спечели подкрепа от германския канцлер Ангела Меркел, която има силно влияние в ЕС. Алексис редовно звъни на Меркел по телефона, за да я убеждава да му помогне, пишат гръцките медии, които обикновено не щадят остротите си срещу Германия и канцлерката.
Веднага след идването му на власт през февруари Ципрас обяви програма за отслабване на суровите мерки за икономии, които всъщност доведоха и до падането на предишното правителство. Новият премиер повиши минималната заплата и преназначи работещите в държавния сектор. Това засили в Брюксел опасенията, че Гърция може да се изправи пред фалит и да напусне еврозоната, последиците от което ще бъдат тежки не само за Гърция, но и за еврозоната и целия ЕС.
Правителството на Ципрас успя през февруари да договори четиримесечно продължение на вноските за изплащане на дълга. Това му даде глътка въздух, но само временно. Сега ножът е опрял до кокала. Предстоящата поредица от плащания през лятото с фиксирани дати висят със страшна сила над главата на Ципрас. И в момента страната действително е на ръба на фалита. В ЕС и в Европарламента все по-често се чуват мнения, че Гърция трябва да напусне еврозоната, каквато и да е цената на това.
Звездният час на Ципрас дойде в края на 2014 г., когато по време на управлението на десницата парламентът се запъна и не можа да избере председател. Така се стигна до предсрочни избори през януари. Вотът откри на лидера на СИРИЗА пътя към властта. "Царската корона" обаче не е лека. Това показаха четирите месеца от управлението на Ципрас. Каквато и да е развръзката на сегашния кръг на трудните преговорие на гръцкия премиер с Тройката и с Брюксел, това ще бъде само едно действие от многоактната драма, която ще продължи и в идните години.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
