Виенската държавна опера, известна като Щатсопер, е сред петте най-престижни оперни театри в света. Пред величествената й сграда човек изпитва безкрайна възхита. Открита е на 25 май 1869 г. с "Дон Жуан" на Моцарт.
Когато пристъпиш прага на Щатсопер - това светилище на световното оперно изкуство, се пренасяш в друга епоха. Злато, бронз, кадифе, кристал, статуи на различните музи украсяват стълби и фоайета и придават такава тържественост, че не смееш да гъкнеш. На тавана са изрисувани фрески със сцени от "Вълшебната флейта" на Моцарт, а художник е Мориц фон Швиндт. Великолепната зала побира 2200 души. При премиери най-скъпият билет струва 250 евро, а евтините са за правостоящи и инвалиди. На тази легендарна сцена се играят над 300 спектакъла годишно - оперните заглавия са около 50, а балетните стигат до 20.
Двама архитекти - Август фон Сиккардсбург и Едуард ван дер Нюл, вложили творческия си гений, за да сътворят тази истинска перла на строителното майсторство през XIX век. Стилът е неоромантичен, а за арките на фасадата са използвани особеностите на ранния френски Ренесанс. В цялостното оформление авторите добавили детайли, характерни за Виена. Архитектите били подложени на унищожителна критика, защото злобата и завистта не са от вчера и не са само наш патент. Те не понесли публичното опозоряване и Ван дер Нюл се обесил, а от инфаркт се споминал Сиккардсбург. Друга тъжна страница от историята на Щатсопер е свързана с Втората световна война. След бомбардировка през март 1945 г. сградата е съсипана от пожар. Възкръсва от пепелта след 10-годишни възстановителни работи. На 5 ноември 1955 г. гордостта на Виена отново се оглася с музика - премиерата е на "Фиделио" на Бетовен, а диригент е Карл Бьом. Безсмъртни имена като Густав Малер и Рихард Щраус са били музикални директори на този храм на оперното изкуство. Малер е бил на поста от 1897 до 1907 г. Той пръв решава да наруши традицията оперните представления да вървят на силно осветление. В Щатсопер намаляват светлото драстично, за да може зрителят да се съсредоточи върху това, което става на сцената. Критикуван бил, естествено, но наследниците му продължават традицията - та до днес. След Малер най-славна е ерата на Херберт фон Караян, която трае от 1957 до 1964 г.
Щатсопер е символ на Виена. Тя привлича като магнит не само меломани от цял свят, но и най-обикновени туристи. В Австрия се гордеят с тази невероятна музикална институция. През миналата година операта е получила от държавата 56,4 млн. евро, но заради кризата ръководството в лицето на генералния директор - французина Доминик Мейер, през тази година е помолено да затегне коланите. Трупата на операта е една от най-натоварените в Европа, но пък Щатсопер е един от най-печелившите оперни театри в света. През 2012 г. са били продадени билети на обща стойност над 30 млн. евро!
Виенската държавна опера е разтворила широко врати за най-младите. Има балетно училище за деца от 7 до 17 години, както и оперна школа за деца с 2-годишен курс на обучение. На самия покрив на сградата е детският оперен театър със 120 места, където вървят представления за малките.
Около сградата на Щатсопер в центъра на Виена и по елегантната улица "Кертнерщрасе" е заимствана една холивудска мода. В уличната настилка са вградени звезди с имената на гениите и виртуозите в музиката - тук са Моцарт, Бетовен, Чайковски, Паганини, Малер, Вебер, Рикардо Мути...
Най-прочутият бал в света
Сред светските събития в австрийската столица най-чакан през годината и най-желан е прочутият оперен бал. Той е традиционен и следващият - 58-ми по ред, ще бъде на 27 февруари 2014 г. Както е известно, двойка дебютанти открива бляскавия парад с традиционния тържествен танц полонез.
Последните два дни преди грандиозното събитие в Щатсопер стопират представленията. В зрителната зала демонтират седалките и тя се превръща в бална. След края на лъскавия купон, още в 5 сутринта, се започва възстановяване на предишния вид на залата, защото след бала 3500 деца от цяла Австрия пристигат да гледат две представления на "Вълшебната флейта" от Моцарт с участието на солистите на Щатсопер и на децата от оперното училище към нея. Инструменталната част се изпълнява от Виенската филхармония. Като се тегли чертата на разходите и приходите, всяка година виенският бал носи на Щатсопер печалба от 1 млн. евро.
Българският триумф
Известно е българското присъствие в Щатсопер. В "Къщата на ринга", както още с обич я наричат виенчани, пръв "повлякъл крак" през 1936 г. Тодор Мазаров. На знаменитата сцена са аплодирани Люба Величкова / Велич /, Борис Христов, Анна Томова-Синтова, Николай Гяуров, Никола Гюзелев, Гена Димитрова, Маргарита Лилова, Нели Божкова, Красимира Стоянова и още много други. В Австрия от над 140 години съществува традиция да се дава званието камерзенгер / или камерзенгерин / на оперни певци с изключителен принос в развитието на това изкуство. Много родни изпълнители са носители на титлата. Даже българите са най-често удостоявани със званието след австрийците и немците.
Тази година се навършиха 100 г. от рождението на Люба Велич - една от първите българки, покорили световните оперни сцени. Виена ще я помни винаги. Незабравимо е изпълнението й в "Саломе" на Рихард Щраус, което и до днес остава ненадминато по чувствена и лирична интерпретация. Когато Люба Велич умира на 2 септември 1996 г., за пръв път в своята история Виенската държавна опера спуска черен флаг на фасадата си в знак на любов и почит към дивата, създала най-добрата Саломе на XX век. На гроба на Велич в околностите на Виена върху плочата с нейното име с големи букви е написано: "Salome".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
