Президентът на Ислямската република стои зад историческото споразумение за ядрената програма на страната
Президентът на Иран Хасан Рохани се превърна в ключова фигура в международните отношения след свалянето на санкциите срещу страната му и възстановяването на отношенията с Европа и света. Преди дни той прие в Техеран българския премиер Бойко Борисов в рамките на официалната му визита в страната.
В учебниците по история той ще бъде записан като човека, който успя да извади Иран от дълга изолация сред международната общност и да обърне нова страница в развитието на страната. Той сложи край на времената, когато неговият предшественик Махмуд Ахмадинеджад не спираше да прави провокации на тема Холокоста. Днес президентът с бял тюрбан на Ходжатолеслам (ранг сред шиитските духовници) изпраща съобщения до еврейската общност в Иран, за да им пожелае хубави празници.
Благодарение на него този Иран, който Джордж Буш определяше като принадлежащ към оста на злото, днес сякаш преминава към групата на послушните страни. Ислямската република успокои Запада, ангажира се с борбата срещу "Ислямска държава", предложи да е посредник в сирийската криза и преди всичко подписа знаковото споразумение за историческата ядрена сделка, която приключи след повече от едно десетилетие на подозрения. Реформистът, който бе приет от папа Франциск и дори се пошегува с него, умереният духовник с прошарена брада и обезоръжаваща усмивка молла Хасан Рохани днес е сред световните лидери, които успяват да успокоят дори и най-параноичните дипломати.
67-годишният президент е роден с името Феридон Хасан в Соркех, малко градче в северната част на Иран. Рохани е дете на революцията, родено в семейството на баща тъкач, фермер и бакалин, и майка от заможна фамилия. Той започва религиозното си образование в Ком през 1960 г., където получава и ранга Ходжатолеслам. Само на 18 г. той посещава бъдещия водач на революцията аятолах Рухола Хомейни, докато е в изгнание в Наджаф, Ирак. След това Рохани заминава да учи в Техеранския университет и получава степен бакалавър в областта на съдебното право, а по-късно специализира и конституционно право във Великобритания. През 1999 г. Рохани получава и докторска степен в Каледонския университет в Глазгоу.
Избран за член на парламента през 1980 г. още млад с кръгло лице, с гъста, къса, черна брада, с очила с опушени стъкла (каквито обича да носи и до днес), Рохани се присъединява към Комисията по отбрана. Той я председателства в продължение на повече от десетилетие - по време и след края на войната срещу Ирак на Саддам Хюсеин. 14 години Рохани е и секретар на Върховния съвет за национална сигурност. Именно той води преговорите със западните правителства през 2003 г., когато Техеран отказва да отговори на въпросите на международните инспектори по подозрение за експериментиране чрез мрежа от граждански и военни лаборатории върху технологии, необходими за изграждане на ядрено оръжие. На 21 октомври 2003 г. Рохани се изправя пред трима външни министри - Доминик дьо Вилпен (Франция), Джак Стро (Великобритания) и Йошка Фишер (Германия). "Това беше първият му контакт на такова ниво с дипломати от Западния свят. Той беше изключително нервен и напрегнат", разказва Франсоа Никуло, който тогава е френски посланик в Иран. Въпреки това, Рохани прави уникален мандат - в този ден той се съгласява да се прекрати обогатяването на уран след дълъг телефонен разговор. Тези преговори му печелят и прякора "Шейха дипломат", а самият Рохани по-късно пише и над 1000 страници, в които описва опита си като преговарящ за иранската ядрена програма.
След 19 месеца преговори неговите събеседници откриват един весел характер, една искрена благосклонност и един истински лидер в лицето на Рохани. "Той не е толкова наивен, колкото предшественика си Мохамед Хатами, много добре познава съперниците и предимствата си, и знае как да ги използва", споделя Паул фон Малтзан, бивш германски посланик в Иран. Когато обаче преговорите се разпадат през 2005 г. с избирането за президент на Махмуд Ахмадинеджад, Рохани прекарва 8 г. в един без никаква слава, начело на изследователски институт в Техеран, където неговият "отбор" е зает с това да формира гръбнака на бъдещето му управление. Двама от бившите преговарящи и близки на Рохани са изправени пред съда, като единият е хвърлен в затвора, заради това, че е поддържал връзка с чуждестранни западни посолства. Въпреки това "изгнание" Рохани не губи сили, а на 4 юни 2013 г. е избран за президент на една страна, опустошена от инфлацията и разрязана на две от полицейски репресии. Въпреки изгнанието си иранският президент успява да поддържа контактите си с върховния лидер аятолах Хоменей, като дискретно ходи да го посещава три пъти седмично. По време на предизборната си кампания Рохани дава две обещания на избирателите - че ще подпише споразумение за ядрената програма и че ще освободи политическите затворници.
Рохани вече изпълни първото си обещание, което вероятно ще му осигури повече комфорт във втората половина на неговия мандат. Остава обаче въпроса с втория му ангажимент. Но подкрепата на Хоменей си има и своята цена. Обещанието на освобождаването на политическите затворници остава до момента без отговор. То вероятно би могло и да си остане така, докато Рохани е зает с това да кове нови съюзи, за да доведе до икономическото отваряне на страната, което със сигурност ще е дълго и болезнено.
Друго противоречие между Рохани и Хоменей е по отношение на отварянето на Иран към Запада. Противно на върховния лидер, който се застъпва за съюз с Русия, президентът смята, че добрите отношения със Запада ще бъдат от полза за Ислямската република. Да не забравяме обаче, че в края на февруари т.г. Коалицията на реформаторите и умерените привърженици на президента Хасан Рохани, която е популярна като "листата на надеждата", спечелиха парламентарните избори. Освен това 15 от 16 техерански делегати в т.нар. Събрание на експертите също са от реформаторските среди, близки до Рохани, а именно този орган е изключително важен, тъй като отговаря за избирането на Върховния водач на Иран, а сегашният консервативен лидер - аятолах Хоменей, е на 76-годишна възраст и има здравословни проблеми. Резултатите от Техеран са силен удар по тези, които доминираха парламентарната сцена в Ислямската република в последното десетилетие, а с избора на повече реформаторски настроени депутати президентът Хасан Рохани получи повече подкрепа не само за политиката си на "отваряне" към Запада, но и за цялостните си политически и икономически идеи за развитие на страната.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
