- Чака се пренареждане в руската Дума. Песков и Нарижкин спрягани за най-важния пост в МИД
През последните дни в руските медии отново се завъртя темата за трудоустройството на министъра на външните работи Сергей Викторович Лавров в Държавната дума, долна камара на Федералното събрание или по-кратко казано - парламента на Русия.Ако се върнем назад във времето, един от първите, който изказа преди 2-3 години недоволство от работата на Лавров, бе колоритният Владимир Жириновски, лидер на Либерално-демократическата партия на Русия (ЛДПР). Жириновски, в типично неговия безцеремонен стил, в популярното телевизионно предаване "Вечер с Владимиром Соловьевым" заяви: "На Лавров му е време за пенсия!" Въобще малко неприлично от негова страна. Жириновски е на 75 години и е "батко" на Лавров, който е едва 71-годишен. С "бутонките" в края на миналата година
срещу Лавров скочи и известният руски икономист
и анализатор Михаил Делягин. Той бе брутално неделикатен и оцени още по-негативно работата на Сергей Викторович. Според него сегашното положение в руския МИД е "катастрофа". "Лавров действително много дълго седи на своя пост", заяви Михаил Делягин. Анализаторът счита, че "Лавров е гробар на руската дипломация, не по-лош от Игор Иванов". Тук е важно да се подчертае, че Михаил Делягин в никакъв случай не е член на руската либерална общност. Той по-скоро е с патриотични нагласи и често подкрепя Владимир Путин в своите телевизионни изяви по централните руски телевизии. Сравняването на Лавров с Иванов е изключително неприятно за сегашния дипломат № 1 на Руската федерация. Защото именно като външен министър Игор Иванов твърдеше, че "Русия няма национални интереси".През март 2020 г. Владимир Путин подписа указ "За присвояване званието Герой на труда на РФ" на Сергей Викторович. Тази награда прозвуча като сигнал, че няма да е далеч денят, в който Лавров ще напусне външнополитическото ведомство. Други руски анализатори коментират, че "Лавров вече е уморен".На Източния икономически форум, който се състоя на 2-4 септември т.г. във Владивосток, журналистът Сергей Брилев попита Владимир Путин дали не му е жал "да пусне Лавров и Шойгу в Държавната дума". Едва ли задаващият този въпрос си е позволил да прояви творчество и смелост. Явно въпросът е бил съгласуван "туда куда надо и как надо". Владимир Путин в типичен за него стил отговори, че не е нито цар и бог, а само президент, а Шойгу и Лавров сами са си направили своя избор: "Те работят добре на своето място. Колегите просто се обърнаха към мен с молба да оглавят списъка, демонстрирайки, че всичко, което прави партията "Единна Русия", реално се претворява в живота, в това число и с усилията на тези хора... Но решенията са длъжни да вземат те. Те сами, в крайна сметка, трябва да вземат това решение".След броени дни,
от 17 до 19 септември в Русия ще се проведат парламентарни избори
Лидерът на управляващата "Единна Русия" Дмитрий Медведев е крайно непопулярен в страната. Бившият руски президент вече тежи като воденичен камък на рейтинга на "Единна Русия". Партията се нуждае от свежа и авторитетна "гражданска квота". А Лавров и Шойгу могат да я изтеглят в социологическите изследвания и да повишат вота за нея само след две седмици.Това, че прехвърлянето на външния и военния министър в "Единна Русия" е решение на Владимир Путин, става ясно от участието на Сергей Шойгу в канала "Соловьев Live". В интервюто Шойгу обясни промяната в неговата трудова кариера: "...аз не предполагах, че ще участвам в някакви избори. Но знаете ли, предложението на президента в този план не е просто огромна чест, това е огромна отговорност...".Явно полковник Путин вече е разпоредил на генерал Шойгу и той е отговорил "есть" (в руската армия изразът "есть" означава готовност за незабавно изпълнение на заповедта). Като държавнически манталитет
руснаците са изключително инерционни
Трудно сменят стратегията, посоката в която маршируват, хората, които основателно или неоснователно възхваляват, но са заели ръководни позиции. Руснаците най-често продължават поетата линия на поведение независимо от своите неуспехи, докато "се счупи клонът".Този имобилизъм руската пропаганда обяснява със страшно "сложен, неразбираем и таен за публиката план на Владимир Путин". Когато някои коментатори се опитват да кажат истината, ги наричат "диванни експерти".Основната слабост на Сергей Лавров не е дипломатическите му умения, а в кадровата политика. Той продължи наследената от СССР шуробаджанащина в кадровите назначения в повереното му външнополитическо ведомство. По времето на неговия предшественик Игор Иванов един значителен брой немуподобни получиха сериозни кадрови промоции. Въпросните с времето заеха ключови позиции във външното министерство, особено там, където Русия има сериозни геостратегически интереси.Не е случайно, че миналата година историкът балканист Никита Бондарев даде интервю, чието заглавие бе "Русия на Балканите ходи като лунатик"
Този коментар на бившия служител в РИСИ (Руски институт за стратегически изследвания), когато негов директор бе небезизвестният генерал Решетников, не е случаен. Интервюто на Никита Бондарев бе публикувано във вестник "Завтра", който е пряко свързан с руския ВПК. Негов главен редактор е Александър Проханов, сражавал се преди години срещу муджахидините в Афганистан. Самият Никита Бондарев е известен с това, че е патологичен сърбофил, македонист и българофоб. Той се подвизава в последно време в сайта "Балканист". Въпросната информационно-аналитична платформа залива България периодично с медийна помия и перманентно защитава сръбските национални интереси на Балканите и в Северна Македония. Но всичко това си е руско-руска работа и не е въпрос на нас, българите, да се бъркаме в магистралната руска външна политика на Балканите.Кадровите решения на Лавров обаче изпитахме по време на мандата на предишния руски посланик Анатолий Макаров в нашата страна. Познавам всички руски посланици в София през последните 30 години. Никога Москва не е имала по-слаб посланик, с него руският МИД удари дъното. Макаров, приятелят на Лавров, си почина добре в София в периода 2016-2021 г. преди да го пенсионират. Той бе изпратен в България като посланик няколко месеца преди по закон да излезе в заслужен отдих. Веднъж назначен, пак по закон трябваше да се изчака да му свърши дипломатическият мандат, който се проточи над пет години. В общи линии
Макаров остави на сегашния посланик Елеонора Митрофанова един доста "разкалян" терен
на който тя трябва неуморно да сее семената на българо-руските двустранни отношения и дружба.Балканската политика на Русия до този момент е доста хаотична и безрезултатна. Никита Бондарев е прав. Да вземем руския посланик Сергей Баздникин в Скопие, който подкрепя македонистите за сметка на българските национални интереси. Той се подиграва безобразно с българската история. Сергей Баздникин твърди, че през 1918 г. Русия е освободила македонската държава. През същата година няма исторически документ, в който да се намеква даже и косвено, че съществува македонска държава. Да оставим сериозните пропуски в историческото образование на Сергей Баздникин от Скопие. Той дава ли си сметка, че насажда на пачи яйца своята колежка Елеонора Митрофанова в София? Която трябва да разпалва мъждукащите българо-руски отношения, които й завеща Анатолий Макаров. Естествено, голям интерес представлява човекът, който ще седне на стола на Лавров в руския МИД. Московските слухове обсъждат двама човека. Най-често се споменава Дмитрий Сергеевич Песков, роден 1967 година. Той е говорител на президента на Русия Владимир Путин.Песков е блестящ дипломат и добре борави с думитеНе може да се сравнява с неговата колежка от Белия дом Дженифер Рене Псаки, която забавлява и разсмива журналистите. И не само тях. Песков е с либерални разбирания и има слабост към Турция. Работил е в съветското посолство в Анкара. След като Владимир Путин спечелва президентските избори през 2012 г., Песков е назначен за заместник-ръководител на президентската администрация. В своето публично поведение в Русия Дмитрий Сергеевич отдавна е надхвърлил прерогативите на "прессекретар" и разяснява руската външна политика по начин, по който може да си позволи само държавния глава.Вторият човек, който се спряга за стола на Лавров на Смоленския площад (там се намира сградата на руския МИД), е Сергей Евгениевич Нарижкин. В момента той е директор на СВР (руското външно разузнаване) и постоянен член на Съвета за сигурност на Руската федерация. Бил е председател на Думата в периода 2011-2016 година. В сравнение с Песковглавният разузнавач Нарижкин е далеч по-хардНай-вероятно, ако Владимир Путин действително се е спрял на тези две кандидатури за външен министър, то предвид влошаващата се международна обстановка ще трябва да прецени дали на Москва няма да й се наложи да продължи обтекаемата външна политика на сегашния външен министър или ще направи корекции и ще поеме по-твърд курс по отношение на колективния Запад. Не е изключено Владимир Владимирович по традиция да изненада всички с неочаквана трета фигура. Той обича да сюрпризира и това една от най-силните му страни.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
