Красиво, малко диво, европейско и същевременно ориенталско. Така може да се опише преживяването в Северен Кипър. Държава, която не е призната. Освен от Турция. Там е минирай за почивката на задъхания европеец. Раздорите обаче попречили на острова да стане перлата на Средиземноморието.
Когато получих поканата да посетя държавата, си казах - Боже, страхотно, но трябва да прочета малко, за да не се излагам. Истината е, че повечето хора нямат информация за Северен Кипър, а и не търсят. Защото всички си мислят, че това е просто част Кипър - с офшорките и плажовете.
На билета ми пише летище Еркан. Всъщност аеропортът в столицата на Северен Кипър е Лефкоса, както я наричат местните, или Никозия, както я знаят европейците. Там може да се кацне само от Турция. Интересен момент е, че дори самолетът да идва от Лондон и да е чартърен, той трябва поне за 10 минути да докосне турска земя, преди да кацне на летище Лефкоса.
Оттам започва и средиземноморското пътешествие. От аеропорта може да вземете такси или кола под наем. Рента кар излиза 30 евро на ден. Таксито пък е около евро на километър.
Морето е на около 20 км от столицата. По пътя има новостроящи се сгради - малки помпозни комплекси, които ще са от затворен тип.
Максималната разрешена скорост по магистралите е 100 км/ч.
По пътя за Кирения (това е най-известният курорт в държавата) се виждат в планината огромни знамена - на Северен Кипър и на Турция.
В Кирения (или Гирне на турски) улиците са малки и на места приличат на Стария Несебър. На целия остров липсата на вода е проблем. Нещо, което ние, европейците, не можем да разберем. Мащабен проект предвижда тръба под морето от Турция да доставя ценната течност в северната част на Кипър.
По улиците в Кирения вечер е пълно с туристи, които обикалят заведенията край пристанището и питат за цената на бирата. И тук хотелиерите са заложили на ол инклузива, но все още се намират места, където храната е на свободна консумация.
Местните говорят турски, валутата е турска лира, голяма част от хората са мюсюлмани. Интересен е фактът, че населението над 40 години знае перфектно английски език за разлика от по-младите. Все пак Кипър е бил британска колония и това не е без значение за поколенията. Там се шофира с десен волан. Жените не носят бурки, или поне не натрапчиво. По улицата гастролират луксозни кабриолети с възрастни британци. Доста от тях имат имоти близо до Средиземноморието, за да си почиват през лятото.
Противоречивата история за положението в днешен Северен Кипър поражда много въпроси. Проблемът идва от факта, че младите хора в Северен Кипър страдат от ембаргото. "Ние не можем дори да си платим да учим в университет в Лондон например, защото нашите училища не фигурират в списъците им", разказва млада жена, която е завършила престижен университет в Турция, но е искала да следва на Острова. Освен с обучението младите имат проблем и с пътуванията. Трябват им визи. И дълги обяснения защо живеят в Кипър, ама не съвсем.
Северната част обаче е по-доброто място за отдих. Всички хотели са с по няколко звезди. Обслужването е на ниво. Средната цена за стая е 120 евро. Всеки хотел има басейн и спа комплекс. От повечето балкони се открива уникална гледка към морския бряг. Залезът на слънцето на морето традиционно е романтично и емоционално преживяване. Уникално обаче е усещането, когато се протягаш и сякаш докосваш огненото кълбо, което бързо се търкаля към безкрая на морските дълбини.
Котките са запазена марка за острова. Тяхната походка и грациозност са станали пословични и тези животни са увековечени дори на традиционните сувенири. Легендата разказва, че света Елена, майка на византийския владетел Константин Велики, е докарала 1000 котки с кораб, защото била ужасена от змиите на острова.
39 години под ембарго
През юли 1974 г. по време на гръцката военна хунта на острова се извършва военен преврат. Кипърският президент архиепископ Макариос III е отстранен от власт, а контролът над острова преминава в ръцете на Никос Сампсон, представител на гръцката организация EOKA, която се бори за присъединяването на Кипър към Гърция. Опасявайки се от действителното присъединяване на острова към Гърция и в съответствие с Договора от 1960-а, на 20 юли 1974 г. Турция изпраща свои военни части в Кипър, които да защитят населението. И така, 39 години след събитията, Кипър е разделен на две - северният е под ембарго.
През 1983 г. Севернокипърската турска република обявява независимост, но единствената държава, която я признава, е Турция.
Местните, които ловят риба, не могат дори да я продават в Европа. Зехтинът също остава за собствения им пазар.
Звездите над Фамагуста
Няма българин, който да не е чел "Писмо" на Никола Вапцаров. Малкото морско градче привлича с меланхоличното си излъчване и готическа красота с ориенталски привкус.
Фамагуста е на изток от Кипър в стратегически важно геополитическо пространство, на кръстопът между три континента - Европа, Африка и Азия. Още с табелката Gazimagusa започва и емоционалното преживяване по уличките на най-известния град на територията на Кипър.
Сградите, окъпани в слънчеви лъчи, през вековете са събрали духа и на християнството, и на мюсюлманството. Фамагуста е бил градът на Шекспир и драмата с Отело се е разиграла именно тук. Други легенди сочат града за любимо място на Леонардо да Винчи. А ние го познаваме най-вече от стиховете на Вапцаров: "И онзи див копнеж по Филипините, по едрите звезди над Фамагуста."
В прашните улички на призрачния град, както го наричат някои, се крие история от хилядолетия. По калдъръмена уличка се стига до единствената в света джамия в готически стил. Това е така, защото катедралният храм "Св. Никола" става джамия. Много от тукашните дворци и църкви са разрушени, включително и катедралата "Свети Никола", която е шедьовър на френската средновековна готика. Днес тя е обновена, но към нея е прибавено минаре и вече от пет века действа като джамия под името "Лала Мустафа". И сега местни и туристи се възхищават на компилацията от религии под покрива на храма.
Плажовете са уникално красиви. Хотелите са пълни с туристи. По малките улички на града през деня има само екскурзианти и местни продавачи. Заради адската жега местните се крият на сянка. Дори и търговците рядко се показват иззад огромните завеси на магазините си, за да попитат учтиво дали искаме нещо.
Местни хора се разхлаждат с типичния за турските традиции чай под дебелата сянка на кафенетата. Повечето обаче предпочитат да изчакат залеза на климатик. Гръцкото население на града, живеещо предимно в южния квартал Вароша, напуска за един ден, след като турската армия дебаркира на кипърска земя от север. Тръгват си с идеята, че ще се върнат след няколко дни. Вече 39 г. Вароша, или Мараш, както му казват турците, е град призрак. Там сега е военна зона. Влизането и снимането е забранено.
Легендите разказват, че в квартала има изоставени маси, посуда, столове, дори пране по просторите.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
