Президентът на ПЕС си е поставил цел страната ни да е приета до края на годината
Станишев успя да обедини леви и десни за каузата си
На 25-26 юни тази година лидерите на страните членки в ЕС се събират на поредното си заседание в Брюксел под председателството на Доналд Туск. Особеното е, че на дневен ред отново може да бъде поставено членството на България в Шенген. Конфликтът в Украйна и неговото отражение върху Балканите и Европа, опасността от тероризъм и напрежението в Близкия изток промени високомерното отношение към страната ни на т.нар. стари членки.
Все по-често в резиденциите на европейските столици се чува призива "държавите в ЕС да бъдат сплотени и да говорят на един език в отстояването на европейските принципи и ценности". А българските политици от всички политически сили вече са единни в тезата, че "страната ни е изпълнила техническите изисквания по присъединяването ни в шенгенското пространство и се надяват това да бъде признато от всички държави членки на ЕС".
На фона на наближаващата среща на върха през юни преди 2 месеца президентът на ПЕС Сергей Станишев постави въпроса за влизането на страната ни в Шенген и на заседание на левите премиери в Брюксел. Социалист номер 1 получи подкрепата на председателя на ЕП Мартин Шулц, премиерa на Италия Матео Ренци, както и премиерa на Чехия Бухослав Своботка. Тогава Станишев се срещна и с министър-председателя на България Бойко Борисов, който се ангажира да постави въпроса и пред лидерите на партиите - членки на ЕНП. Премиерът Борисов и президентът Станишев разговаряха в Постоянното представителство на България в Брюксел, за да координират общи действия за незабавно поставяне пред европейските лидери на въпроса за приемането на страната ни в Шенген. Малко по-късно Станишев поиска подкрепата на левите лидери на срещата на върха в Мадрид по линия на ПЕС. Пред еврокомисарите премиерите от социалистическото семейство Станишев ясно декларира, че "без България и Румъния в Шенген в Европа няма да има сигурност".
Междувременно на 5 март в София президентът на ПЕС инициира първата по рода си мащабна междунационална кампания "България в Шенген. Време е!". Над 106 родни политици и интелектуалци се подписаха в декларацията за подкрепа на кампанията в Археологическия музей. Вицепремиерът Меглена Кунева, правосъдният министър Христо Иванов, министърът на културата Вежди Рашидов, Дони, Тити Папазов, Калуди Калудов и др. Каузата "България в Шенген. Време е!" е с поддръжници в социалните мрежи, а европейските лидери от различните политически семейства получават значката с логото на кампанията. Слави Трифонов също подкрепи каузата. "Влизането на България в Шенген е национална кауза и е важно да имаме подкрепата на всички политически партии, за да поставим темата в европейския дневен ред", заяви Станишев. И поиска подкрепата на лидера на другата най-голяма европейска партия ЕНП Жосеф Дол. Затова и в последните дни звучи съвсем логичен призивът му Народното събрание да излезе с национална позиция за присъединяването ни към Шенген. "Гласът на България ще бъде чут, когато сме обединени около национална кауза - "общество, медии, политици, институции?", заяви Станишев. И призова Шенген да не е разменна монета в политическите спорове, а България да има единна позиция, която да защитава националния интерес.
Ще ни отворят вратите за туристи и от Азия
Политици и експерти са категорични, че след отпадането на контрола по граничните пунктове българските туроператори ще усетят позитивен ефект заради по-лесните "комбинирани" пътувания. Наличието на "шенгенска виза" ще позволи на туристите да се придвижват свободно в цялото пространство. Така например туристи, които са привлечени например от гръцки курорт, могат да прекарат и няколко дни в близък курорт в България. Най-силно ще се почувства този ефект за пътуващите от Азия, в т.ч. Китай, които биха имали възможност безпроблемно да включат България в програмата си. Страната ни ще може да развие предимствата си на транзитна. Очакваното общо разширяване на пътуванията в рамките на шенгенското пространство ще увеличи и броя на преминаващите през България. Известно е, че основните направления са две - от Турция и Гърция към Западна Европа, и за всички пътуващи от страни членки на Шенгенското споразумение към курортите на Турция и Гърция.
С 487 "за" ЕП ни пусна, остана Съветът
Всички държави членки трябва заедно да ни одобрят за членство
Пет са страните основателки на ЕС - Белгия, Холандия, Люксембург, Франция и Германия, които подписват Шенгенското споразумение. Събитието е на 14 юни 1985 г. на кораба "Принцеса Мария-Астрид", на река Мозел в малкото люксембургско градче Шенген. Така шенгенските правила стават част от законодателството на ЕС. С тях се премахват контролът по вътрешните граници, но въвеждат ефективен контрол по външните и водят обща визова политика. В шенгенското пространство членуват държавите Австрия, Белгия, Германия, Гърция, Дания, Естония, Испания, Италия, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Холандия, Полша, Португалия, Словакия, Словения, Унгария, Финландия, Франция, Чехия, Швеция. Великобритания, Ирландия и Кипър са извън шенгенската зона, но частично прилагат шенгенското законодателство. Пълноправни членове на Шенген, но не и на ЕС, са Норвегия, Швейцария и Исландия. България е заявила готовност за пълно прилагане на изискванията по линия на Шенген от началото на 2011 г. На 7 юни 2011 г. България и Румъния са готови да влязат в Шенген. Европейският парламент гласува позицията си по върпоса с 487 "за", 77 "против" и 29 "въздържали се". Решението за влизане на двете страни в Шенген обаче трябва да бъде взето от Съвета, с единодушното съгласие на всички правителства на страните, членуващи в зоната за свободно движение.
Местният бизнес с повече клиенти
Отпадането на ограниченията за Шенген ще има положителен ефект върху местния бизнес и потребителите в България. Бизнесът ще получи възможности за привличане на повече клиенти от съседни държави или директно да се разраства. Потребителите също ще спечелят - както от достъпа до алтернативни възможности за пазаруване, използване на услуги (включително използване на близки летища и т.н.), така и от оптималните цени при засилената конкуренция в широк регионален пазар. В по-дългосрочен план ефектите за бизнес средата ще са засилване на конкуренцията в регионален мащаб, намаляване на монополите и картелизацията. Отпадането на вътрешните граници в ЕС и унифицирането на изискванията към стоките ще улесняват търговията в рамките на Съюза. От друга страна, прилагането на европейските изисквания за външните граници на Съюза ще намали пречките и пред търговията с трети страни - чрез въвеждането на системата на "единен фиш", "контрол на едно спиране" чрез съвместен граничен контрол от двете държави, ускоряване на преминаването, подобряване на ГКПП и построяването на нови и повишаване качеството на обслужването.
Системата ни носи сигурност и бързина
- Свобода на придвижване, на работа, по-висока сигурност
- Инвестиции, туризъм, износ на български стоки
- Равнопоставеност
- Открадната кола може да бъде открита за броени часове
- Няма опашки на границите и летищата
- България на картата на платежоспособните туристи - има туристически пакети само за държавите в Шенген - повече пари в туризма и в културата
- Повече закупени имоти от чужденци и бизнес и повече износ на български стоки
- Ако сте мениджър на чуждестранна фирма, след влизането ни в Шенген със сигурност бихте избрали България - наред с нашите конкурентни предимства (данъци, осигуровки), ще има повече сигурност
- Товарният транспорт отбелязва голям ръст по дестинациите в ЕС. Членството в общия пазар на ЕС има сериозен ефект върху търговските потоци
Приятелите на каузата
Мартин Шулц - председател на ЕП,
Джани Питела - председател на групата на социалистите и социалдемократите в ЕП
Жозеф Дол - лидер на ЕНП
Франсоа Оланд - президент на Франция
Матео Ренци - премиер на Италия
Бохуслав Соботка - премиер на Чехия
Джоузеф Мускат - премиер на Малта
Виктор Понта - премиер на Румъния
Бенедето Дела Ведова - зам.-министър на външните работи и международното сътрудничество на Италия
Бернар Казньов - министър на вътрешните работи на Франция
Европа разруши стените
- През 122 г. след Христа император Адриан започва изграждането на стена в Северна Англия, за да се предпазва от местните племена. Съоражението e символ на разделението, неефективно е и години по-късно е изоставено.
- През 507 г. след Христа император Анастасий изгражда стена между Мраморно и Черно море, за да се предпазва от идващите от север племена.
- През 1961 г. в Берлин е изградена стена, символ на разделението в Европа. През 1989 г. съоражението е разрушено.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
