Постигнатото след тежки преговори спасително споразумение с международните кредитори внесе сериозен раздор във властта в Гърция. Министърът на енергетиката и лидер на крайното крило на управляващата Сириза Панайотис Лафазанис определи сделката като неприемлива и настоя тя да бъде оттеглена, предаде Ройтерс. Голям брой депутати от партията на премиера Алексис Ципрас също не одобряват договорката с международните кредитори, срещу която Гърция ще получи трети спасителен пакет за 86 млрд евро. За да започнат преговори за тези пари обаче до тази вечер гръцкият парламент трябва да гласува няколко важни закона, което може да се окаже трудна задача за Ципрас. Появиха се информации, че той може да направи промени в кабинета след гласуването тази вечер, а "Билд" дори писа, че той ще подаде оставка.
Правителството днес внесе съответния законопроект с нужните реформи в пенсионната и данъчната система, които трябва да бъдат гласувани до полунощ. Лафазанис обаче призова да няма вот. "Не си заслужава с това споразумение да се нагърби една радикална партия, като Сириза, и едно борбено правителство, обещало премахване на меморандумите и на икономиите", посочи Лафазанис. Така наречените партньори и преди всичко германците се отнесоха към страната ни като към колония и като "брутални изнудвачи" и "финансови убийци", коментира още той. Около 30 депутати в крайнолявата партия на Ципрас възнамеряват да не подкрепят споразумението в парламента като се въздържат или гласуват против. Към такава позиция се ориентира и коалиционният партньор на Сириза "Независими гърци". Според нейният лидер Панос Каменос споразумението е "преврат в сърцето на Европа". Той заяви, че партията му ще гласува само това, за което са се споразумели политическите лидери преди пътуването на Ципрас до Брюксел. Това означава, че законопроектът може да се лиши и от 13-те гласа на "Независимите гърци". С несъгласието на хардлайнерите в Сириза и на коалиционния му партньор, Ципрас ще трябва да търси подкрепата за законопроекта на опозицията. По-рано консервативната "Нова демокрация", социалистите от ПАСОК и умерено десните от "Потами" подкрепиха споразумението. Това означава, че с гласовете на техните 106 депутати и тези на умереното крило в Сириза законът може да мине. Гръцкият парламент ще гласува законопроекта въпреки различното мнение на някои депутати от управляващата партия, заяви министърът на вътрешните работи Никос Вуцис, цитиран от Ройтерс. Въпреки това обаче съдбата на правителството остава неясна. Министърът на икономиката Йоргос Статакис вчера предрече, че след гласуването в сряда вечер Ципрас ще направи промени в кабинета. Пред Блумбърг той заяви, че банките в Гърция ще отварят след одобрението на сделката в европейските парламенти, но капиталовият контрол ще продължи още няколко месеца. Според гръцкият вестник "Имерисия" се смята за сигурна смяната на Лафазанис, на зам. социалния министър Димитрис Стратулис и на втория човек във военното министерство Костас Исихос. В понеделник пък оставка като депутат подаде заместник външният министър Никос Хундис, за да заеме мястото на Манолис Глезос в европарламента. Това ще улесни Ципрас, защото Хундис беше един от 15-те депутати на Сириза, подписали се преди седмица против това Ципрас да сключва сделка с кредиторите. Местни медии спекулират и със смяна на спорната председателка на парламента Зои Констандопулу. От нея зависи дали законопроектът ще бъде подложен на гласуване навреме.
Вестник "Билд" съобщи, че Ципрас обсъжда и варианта за оставка, която може да бъде подадена в края на седмицата. Според източниците на "Билд" утре Ципрас, заедно с представителите на опозицията ще приеме в парламента законодателните промени и след това неговото правителство ще подаде оставка. По този начин той ще отвори пътя за сформирането на експертно-техническо правителство, което ще ръководи страната до провеждането на нови избори.
МВФ: Атина се нуждае от 30 г. гратисен период
Европейските държави ще трябва да предоставят на Гърция гратисен период от 30 години, през които Атина да не обслужва никой от дълговете си към европейски кредитори, включително новите кредити, както и драматично да удължат срока на погасяване, защото в противен случай ще се наложи всяка година да превеждат пари на гръцкия бюджет или да приемат "значително опрощаване на задълженията" по заемите им към гърците. Тази препоръка се съдържа в поверителен доклад на МВФ, цитиран от Ройтерс. Агенцията коментира, че споменатите мерки, са мотивирани от рязкото влошаване на кризата и банковата блокада в Гърция и отиват отвъд всичко, което досега еврозоната е готова да опрости. Изчисленията на МВФ показват, че в следващите две години дългът на Гърция ще достигне 200% от БВП при прогнозирани досега 177%. Към 2022 г. дългът ще остане 170% от БВП, докато преди две седмици се смяташе, че той ще намалее до 142%.
Брутните финансови нужди (показател, който МВФ изчислява като сумата на бюджетния дефицит и средствата, необходими за изплащане на дълга с матуритет през дадена година - бел.ред.) ще надминат 15% от БВП - праг, отвъд който се смята, че всякакви кредити за тази страна едва ли ще бъдат върнати. Нещо повече - тенденцията е делът на тези нужди от външно финансиране да продължи да расте в дългосрочен план. Днес Гърция отново пропусна плащане към МВФ и не преведе 450 млн. евро, чийто падеж изтече. Атина обаче плати дълговете си по така наречените самурайски облигации, пуснати преди 20 години към частни инвеститори и номинирани в японски йени. Това е символичен жест, чиято цел е да не се изгуби напълно доверието на пазарите.
Еврозоната търси спешно пари за Атина
Експерти от еврозоната търсеха вчера начини да помогнат на Гърция да покрие краткосрочните си нужди за финансиране и да остане платежоспособна, докато не бъде финализирано евентуално трето спасително споразумение. Те обаче са изправени пред финансови, юридически и политически ограничения, предаде ДПА. Еврогрупата ще продължи работата по проекта за мостов кредит за Гърция, каза нейният председател Йерун Дейселблум преди заседанието на финансовите министри от еврозоната. До понеделник Атина трябва да намери 3,5 млрд. евро, които дължи на ЕЦБ. Преди това трябва да бъдат направени и двете просрочени плащания към МВФ за общо 2 млрд. евро.
Предвиждат се до шест варианта за осигуряване на временно мостово финансиране. Сред тях са двустранни заеми за Гърция, отпускане на печалбата, която ЕЦБ държи от гръцки държавни облигации, или на останалите 13,2 млрд. евро от първата помощна програма от 2010 г. в Европейския механизъм за финансова стабилност (EFSM).
Ципрас към Меркел: Вземете даже и сакото ми!
В понеделник сутринта, в края на срещата-маратон на лидерите на еврозоната, на която се решаваше съдбата на Гърция, в един момент гръцкият премиер Алексис Ципрас свалил сакото си и попитал германския канцлер Ангела Меркел: "Искате ли да вземете и това", съобщава хърватският в. "Ютарни лист", разкривайки подробности от срещата, изтекли от самите делегации. Вестникът, добавя, че италианският премиер Матео Ренци се постарал, макар и не лично, тази информация да стигне до италианските журналисти. Ренци също така казал в един момент: "Стига игри на думи. Или да постигаме споразумение, или онези, които са против, да го кажат тук и веднага. Както и да приключи тази дълга нощ, ще останат разрушения, върху които отново ще трябва да се гради".
Варуфакис: Имахме план за Грекзит
Бившият гръцки финансов министър Янис Варуфакис хвърли поредна бомба, като разкри, че е имало план за излизане на Гърция от еврозоната и за въвеждане на паралелна валута в страната. В интервю за британското сп. New Statesman той разкри, че сериозно обмислял вероятността за излизане на страната от еврозоната. Варуфакис също така предложил издаването на паралелна валута по Калифорнийски модел, както и "подстрижка" на заемите от ЕЦБ в случай, че Франкфурт затвори гръцките банки. Той посочил, че неговото предложение не минало, и добавил, че имал план Б за излизане на Гърция от еврозоната, подготвян от група в неговото министерство. Преди това пред гръцкото радио Real FM Варуфакис казал точно обратното, а именно, че правителството имало планове за избягване на Грекзит. "Никога не сме говорили за наша валута, правихме това, което сме били длъжни да направим, тоест да избегнем Грекзит", казал бившият финансов министър.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
