- Човекът на СС още се буди с писъци заради бебе, размазано в ЖП линията
- Изгорените трупове разсмиваха колеги, признава Грьонинг
- Като млад смятах убийствата в камери и на фронта за еднакво морални, не крие Оскар
- Откровенията на 93-годишния мъж ни пращат в трудна морална територия
Оскар Грьонинг пристига в Аушвиц броени дни преди "посрещането" на поредните евреи. Стотици мъже, жени и деца пристъпват плахо по перона в онзи ден на септември 1942 г., носейки малкото останал багаж. Надеждата им, че след нечовешко пътуване през половин Европа най-после са пристигнали в крайната точка. И това е така. Но далеч преди да седнат за почивка започва истинският ужас. Подбират тези, които могат да работят, и други, които предстои да умрат. Болните са натоварени в камиони, уж изпратени от Червения кръст, но разбира се, не отиват в никаква болница.
Младият Оскар/ Снимка: ЕПА,БГНЕС
След края на подбора около 90 процента от евреите са пратени директно в газовите камери. Останалите трябва да работят. Задачата на 21-годишния Грьонинг, младши подофицер от СС, е да сортира багажа и парите на пристигащите. Но бутафорни са не само камионите на Червения кръст. Бюрократичният опис е залъгалка, че затворниците един ден ще получат обратно своето. Това ги прави спокойни, изпълняват всички заповеди безропотно.
Докато Грьонинг започва своята работа, негов приятел от СС претърсва вагоните и намира доста евреи, скрили се от "селекцията". "Те бяха абсолютно болни или уязвими хора", разказва Оскар, "Може би изобщо не можеха да ходят, други бяха деца, изгубили своята майка. Или скрити нарочно от родителите".
СС просто "изчиства" тези хора, застрелвайки ги в главата, после труповете са хвърлени в камион. И тогава Грьонинг става свидетел на нещо, което ще остане с него до края на дните му. Нещо, заради което ще се буди често с писъци нощем. "Изведнъж, чух да плаче бебе", разказва пред "Шпигел" счетоводителят години по-късно, "То лежеше на рампата, увито в парцали. Майката го беше оставила, може би защото знаеше, че майки с деца отиват директно в газовите камери. Войник от СС грабна детето за краката. Изнервил го плачът. Започна да блъска главата му в релсите, докато бебето замлъкна".
Грьонинг е бесен от гледката и се оплаква на офицера, молейки да бъде преместен. "Повече не мога да работя тук", аргументира се той, "Ако е нужно да избиваме евреите, нека го направим в някакви граници". Офицерът не само отказва на Грьонинг, но и припомня неговата клетва за вярност към СС. Той лъжливо уверява мъжа, че бъдещите подбори няма да бъдат толкова "екстремни".
Оскар няма нищо общо с подобни "селекции". Той е квалифициран счетоводител, работата му е да сортира и подрежда парите на евреите. Иначе казано, лека длъжност в Аушвиц, която изисква седене на бюро и никакъв допир до притежателите на вещите. Така през следващите две години Оскар Грьонинг е просто брънка във фабриката на смъртта. И дори пази някои добри спомени от онези години. "Специалната ситуация в Аушвиц", разказва той, "Раждаше приятелства, към които се връщам с радост".
Една от жертвите - Ева Кор
Сега счетоводителят е 93-годишен и тази седмица срещу него започна процес в немския град Люнебург за съпричастност към изтребването на 300 000 унгарски евреи през лятото на 1944 г. Вчера той дори се изправи срещу бившата си затворничка в Аушвиц - Ева Кор (81), претърпяла тайни медицински експерименти от лекаря на лагера - Йозеф Менгеле, познат като Ангелът на Смъртта. Момичето и нейната сестричка Мириам се спасяват от газовите камери благодарение на манията на доктор Менгеле по близнаците. Той експериментира върху близнаци в опит за развие генетични техники, за да сбъдне мечтата на Хитлер за "чиста" Арийска раса.
Госпожа Кор пък описа вчера хаоса, след като влакът докарва от Румъния семейството й в лагера на изтреблението. "Всеки ни крещеше на немски, кучетата лаеха - бяхме пред вратите на Ада", припомня си затворничката, "Загубих от поглед татко и двете си по-големи сестри. После в тълпата беше отнесена и мама". Тя попита Грьонинг за опитите на Менгеле, но съдията я прекъсна с довода, че не е позволено да задава въпроси, а само да даде показания.
Случаят на Грьонинг е изключителен по три причини. Първо, той не е пазач, а счетоводител и не участва силово в геноцида над евреите. По негови думи, той не е от отрядите, които размазват от бой и разстрелват евреите. И няма показания, които да твърдят обратното. Брои парите, откраднати от нацистите. Второ, не отрича моралната си вина. "Заради моята работа в Аушвиц без съмнение нося морална отговорност за смъртта на милиони хора, повечето от които евреи. Моля ги за прошка", заяви той пред съда. Подобно признание шокира, защото е напълно необичайно за член на СС.
Но третата причина прави Грьонинг уникален. За разлика от повечето мъже и жени от СС той е напълно откровен за своите действия. От десетилетие насам дава интервюта, в които признава извършеното и видяното. Още повече, неговата откровеност ще помогне да бъде осъден и вероятно да прекара последните дни от живота си зад решетките. Защо тогава Оскар прави всичко това, защо говори за своята роля в най-голямото престъпление в историята? Отговорът е необичаен - Грьонинг иска неговите свидетелства да бъдат използвани срещу онези, които отричат съществуването на Холокоста.
"Искам да ми повярвате", обръща се той към опонентите. "Аз видях газовите камери, аз видях крематориума. Видях огнищата. Видях рампата, на която подбираха жертвите. Искам да ми повярвате, че всичко това е истина, защото аз бях там", казва още той. Като резултат Грьонинг ни праща в мъчна морална територия. Какво да направим с мъжа, който признава своята съпричастност към злото на Аушвиц, но използва сега всичко това срещу онези, които го отричат? Може ли неговите действия днес да измият вината му по време на войната?
За да отговорим на тези въпроси, нека научим повече за човека Грьонинг. Ако някой гледа доброжелателно към него (а няма причина на земята, поради което да е така), е лесно да опишем Оскар като жертва на онези времена. Той е роден през 1921 г. Баща му, текстилен работник, се присъединява към яростните националисти от Stahlhelm (Стоманен Шлем). Организацията е една от многото полувоенни формирования в Германия след поражението в Първата световна война. Още като непълнолетен Оскар се записва в младежкото крило. Крачката до "Хитлерова младеж" е лесна след идването на власт на нацистите през 1933 г. Грьонинг е ентусиазиран млад фашист - участва в горенето на книги, смята евреите за "подчовеци" и вярва, че нацистите са предопределени да направят икономическото чудо.
След като напуска училище, той започва стаж като банков чиновник. И изглежда точно като такъв с неговото непохватно излъчване и кръгли очилца. Когато избухва войната, Оскар, със своя ревностен националистически плам, не иска да бъде просто обикновен пехотинец в армията. И се записва към фанатиците от СС. Заради опита му на счетоводител не получава назначение в бойна единица, а административен пост. "Аз съм човек зад бюрото", признава си Оскар.
В продължение на три години Грьонинг e далеч от всякакви бойни действия. Но после, през септември 1942 г., заедно с още 20 души е пратен в Берлин. Групата минава курс при старши офицер от СС. "Казаха, че ни поверяват задачи, които изискват доверие. Мисия, която няма да мине без трудности. Наредиха ни да пазим пълна тайна. Обясниха, че е топ поверително и няма как да кажем дори на най-близките", свидетелства Оскар.
Тайната е, че заминават за Аушвиц! Документи доказват, че дни след пристигането си младежът наистина иска да бъде преместен на фронта, но молбата му е отхвърлена. Също така че няма нищо против избиването на евреи, но не е съгласен с начина, по който те са пращани на смърт. По онова време Грьонинг гледа на евреите като на врагове, които представляват за Германия точно толкова голяма заплаха, колкото е и Съветският съюз. "Считахме, че няма абсолютно никаква разлика между битката на фронта и тази зад линията, която водим срещу евреите. Избивахме неприятели", споделя нацистът. За него не съществува морална разлика между двата типа убийства. Но ужасът от тях го преследва днес.
Веднъж става свидетел как човек на СС пъха смъртоносните пелети с Zyklon B през дупка на тавана на "колибите", както са известни камерите. Оскар чува писъците отвътре, а после идва и ужасяващата тишина. След нея офицер "проверява дали всичко е ОК и хората са мъртви". Вижда и кремация: заради горенето телата застават в седнало положение. И това страшно разсмива негов приятел от СС. След две години служба Оскар напуска и отива на фронта. Заловен е от британците месец след края на войната. Откаран е на Острова като военнопленник. Никога не отрича съпричастност към СС, но скрива годините в Аушвиц. Според неговите думи той осъзнава, че случилото се там "не винаги кореспондира с човешките права".
Грьонинг си изкарва приятно на Острова, дори се присъединява към хор, който обикаля Англия и Шотландия с репертоар от немски химни и местен фолклор. Върнат е в Германия през 1948 г. и започва нов живот. Издига се в управлението на фабрика за стъкло, жени се, раждат му се две деца. И през всичките тези десетилетия не обелва дума за Аушивиц. Един ден всичко се обръща. Като запален филателист посещава често местния клуб. Друг член му препоръчва книгата "Лъжата Аушвиц", в която се отрича подобен геноцид.
Грьонинг e ужасен и оспорва съдържанието със своите спомени и наблюдения, после я връща погнусен. Шокиран е, когато шест месеца по-късно прочита своите разкрития в неонацистки публикация. Започва да получава заплахи и обаждания от хора, които го наричат лъжец. За бившия служител на СС това е моментът, който преобръща живота му. Може да запази тишина и игнорира онези, които отричат Холокоста. Но решава да се бори. И така, ако може да му се вярва, в търсене на изкуплението Грьонинг решава да извади истината. Започва с мемоари от 87 страници, които дава само на синовете си. Но големите разкрития тепърва предстоят. Дава деветчасово интервю пред Лоурънс Рийс, който прави серии по BBC за Аушвиц. Журналистът го нарича "странно преживяване". За Рийс "като че ли живеят един Оскар Грьонинг, който работи в Аушвиц преди 60 години, и друг Грьонинг, брутално откровен".
Да, Оскар заслужава своето наказание, но трябва да сме наясно: неговата откровеност е от огромно значение. Както и през други времена на омраза, Грьонинг прави много погрешни решения на млад човек и те го водят към участие в опит за изтребването на цял един народ. За тези свои действия той заслужава наказание. Но трябва да бъде аплодиран и опитът му да изчисти името си. Финално, вече като стар човек, той най-после прави и нещо добро.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
