- Нито една от воюващите страни не е в състояние да осъществи особен пробив
- Киев няма интерес да не иска преговори за примирие, казва о.з. бригаден генерал д-р Валтер Файхтингер в специално интервю за в. "СТАНДАРТ"
О.з. бригаден генерал д-р Валтер Файхтингер е виден европейски експерт по въпросите на отбраната и сигурността, президент е на престижния виенски център за стратегически анализи CSA.
- Как оценявате днешната картина на военните действия в Украйна и свързаната с тях геополитическата обстановка?
- В момента нито една от воюващите страни не е в състояние да осъществи някакъв особен пробив. Те са сериозно изчерпани, нужни са им нови попълнения от военна техника, боеприпаси, войници и т.н. Трябват им нови, свежи ресурси за продължаването на военните действия.
- Официални лица от ЕС, САЩ и НАТО заявиха, че военната помощ за Украйна намалява, тъй като в самите Западни страни запасите се изчерпват и стават дефицитни.
- Това наистина е така, защото европейските страни от дълги години насам не се готвеха и не планираха воденето на конвенционални войни. Ние просто ги бяхме изключили и ги считахме за невъзможни, но днес това се оказа невярно. Днес
НАТО няма достатъчно запаси от оръжия
за водене на конвенционална война, преди всичко артилерия, ракети, танкове и други видове бронетехника. Запасите бяха сведени до минимум, защото се предполагаше, че не са нужни.
- Военната промишленост не би ли могла да увеличи производство и да попълни загубите и запасите?
- Оръжейните концерни биха могли да увеличат производството, но това не е така просто. Нека се поставим на мястото на директора на такъв концерн, който днес получава нови и нови поръчки за големи количества модерна, скъпа техника. В момента липсват необходимите производствени мощности, през последните 30 г. те са били сведени до минимум. Концернът трябва да обсъди въпроса дали да разшири мощностите, да направи скъпоструващи инвестиции за ново оборудване, рискувайки, че след 2-3 години всичко това ще се окаже излишно и ненужно и ще увисне на шията му и ще се чуди къде да го дене. Това е чисто търговско решение - да увеличи ли рязко производството на нова техника и боеприпаси или да запази сегашното ниско равнище. Затова Западът не е в състояние да реагира мигновено на идващите от Киев все нови и нови искания за тежка артилерия, бронетехника и боеприпаси. Западът и в бъдеще ще предоставя военна помощ на Киев, но не в такива количества, които да му дават възможност да стреля неограничено.
- Значи ли това, че Киев скоро ще бъде принуден да започне преговори?
- Рано или късно времето да се седне зад масата на преговорите ще настъпи, това е ясно на всички.
Въпросът е кога?
Днес това е малко вероятно. Опитът ни от други конфликти показва, че когато започнат преговорите, този, който е установил контрол над определени територии, никога не ги отстъпва обратно. Затова украинците трябва добре да помислят кога да започнат преговори за примирие, за прекратяване на военните действия. Защото тогава ще бъде много трудно, бих казал невъзможно, да получат обратно завоюваните от Русия територии. Не е в интерес на Киев да отказва и да отлага започването на преговорния процес.
- Украйна доскоро на висок глас говореше за своите победи. Нейните ръководители заявявиха, че ще си върнат не само Донбас, но и Крим?
- Мисля, че тези заявления бяха неразумни и недопустими. Навярно, от гледна точка на пропагандата и за успокояване на населението, това може да е и полезно, но за бъдещите преговори е вредно. Такава позиция не дава възможности за маневри. По този начин Киев сам си стеснява периметъра. Предварителните условия винаги са вредни за която и да е от страните. Нека да видим какво ще успеят да завоюват през следващите дни и седмици киевските власти, което да им осигури пространство в бъдещите преговори. Днес Киев не разполага с особено изгодни позиции. Вярно е, че се разменят пленници, водят се разговори с МАГАТЕ по Запорожката АЕЦ, осъществява се сделката за зърното, но това са само
3 малки светлинки на фона на бушуващ конфликт
- Ако страните в конфликта могат да се договорят за дребни неща, то биха могли и за по-едри?
- Има канали за връзка, има и готови чакащи посредници като Турция и ООН. Но според мен тепърва предстои още по-силно военно противопоставяне, когато ще бъде достигната "точката на кулминацията", както е прието да се нарича. Това е моментът, в който става ясно коя от двете страни е по-силна на бойното поле. Може би това ще настъпи през пролетта или в началото на лятото.
- Как оценявате заявленията на САЩ да предоставят на Киев ракети с по-голям радиус на действие, с които да могат да поразяват градове и други цели на територията на самата Русия?
- Оправдават го с това, че Киев трябва да се отбранява, като атакува цели на територията на противника. Това е политическото, а не международно-правното измерение. Тук става дума за американската поддръжка за Киев, за да може той да продължи войната и да има за тази цел необходимите ресурси и възможности. Странно би било, ако САЩ заявят, че поддържат Украйна, но не й окажат необходимата военно-техническа помощ с оръжия, боеприпаси и противовъздушна отбрана.
- Няма ли опасност конфликтът да ескалира и да се разрасне като влязат в действие по-модерни и по-мощни американски оръжейни системи?
- Те и досега предоставяха на украинците свои ракетни системи, сега наистина снеха едно от ограниченията и ще бъдат с по-голям радиус, т.е. по-далекобойни, не до 60 км, а до 300 км.
- Как оценявате изключително активната военно-политическа роля на Полша в този конфликт?
- Тя е съседна страна, още повече е и много антируски настроена, поради което силно симпатизира на Киев. Поляците твърдят, че след като превземе Украйна, Русия ще се нахвърли върху страната им. Антируските чувства ги карат активно да поддържат Киев с оръжия и доброволци, позовавайки се на това, че по този начин укрепват своята собствена безопасност.
- Напоследък сериозно се изостри военното напрежение в Косово. Според Вас има ли това някаква връзка с събитията в Украйна?
- През всичките тези години Северно Косово беше и си остава нерешен проблем, където ту настъпваше затишие, ту се появяваха по-остри фази. Русия няма отношение и намеса в тези събития. Сърбия също няма особен интерес в изострянето на конфликта, тъй като това влияе отрицателно на сближаването и интегрирането й в ЕС. Навярно сръбският президент Вучич ще се опита да реши нещата по дипломатически път. Косово за сетен път показва колко опасни са замразените конфликти. Те могат в продължение на дълго време да дестабилизират мира и сигурността на съответния регион. Виждаме как
с помощта на етническата ненавист може да се трови сигурността в Европа
- Може би САЩ, които практически контролират Северно Косово, се опитват да забавят развитието на ЕС?
- До неотдавна да, но сега, след започването на военните действия в Украйна, едва ли САЩ са заинтересовани в обтягане на отношенията с ЕС. Нужен им е не слаб, а силен съюзник в лицето на ЕС, тъй като до болка ги притискат и тревожат голям брой проблеми в Азия. Ако ЕС потъне в противоречия и отслабне, ще им се наложи по-силно да се намесват в Украйна. Искам правилно да ме разберете, говоря тук за политическия порядък, установен между САЩ и ЕС, а не за стоково-пазарните и финансовите отношения.
- Искате да кажете, че икономически ЕС вече доста пострада от САЩ - санкции, спиране на руския газ и т.н.?
- Икономическата страна е по-различна. Основния дял за икономическото отслабване на ЕС е на САЩ, донякъде помогнаха и Китай, и Русия. Тази американска политика не е нова, тя особено ясно се очерта, когато ЕС започна да въвежда новата европейска валута, еврото, след 1999 г. отначало като разчетна единица, а през 2002 г. и като налични пари. Имаше голямо съпротивление от тяхна страна, но ЕС се научи да се справя с това. Мисля, че ще издържим и най-новите опити да ни дестабилизират.
- А как ще се справи ЕС с невиждания ръст на цените на енергоносителите?
- Това е изключително тежко натоварване както за стопанската дейност, а от там и за държавата, така и за населението. Напоследък се забелязва известно успокояване, навярно в резултат на диверсификацията на доставчиците, но това ще ни струва доста скъпо.
- Очаквате ли европейската икономика да тръгне нагоре?
- Не веднага, но мисля, че след 2024 г. напрежението ще спадне. За това ще спомогне и утихването на военните действия между Украйна и Русия, което ще ни даде възможност да обезпечим нормално нашите енергийни потребности. Това ще бъде труден преговорен и логистичен процес.
От друга страна днешната енергийна криза ще даде силен тласък да се търсят нови източници на възобновяеми енергии, за което се кълнем от 10-15 години, но много бавно се придвижваме. Сега ще сме принудени да го направим по-бързо, за да излезем от тази ситуация.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
