Лондон/Единбург. Шотландия остава във Великобритания, след като привържениците на шотландската независимост не успяха да спечелят проведения в четвъртък референдум.
55,3 на сто от шотландците са отхвърлили независимостта, а 44,7 на сто от тях са предпочели да са свободни, сочат резултатите. Вече са преброени всички 32 избирателни окръга - противниците на отцепването от Обединеното кралство са значително повече, което значително се различава от предварителните прогнози.
Само четири окръга са се обявили за независимост. Изненада е, че дори в най-големия град - Единбург, лоялистите побеждават, и то с над 61%. Глазгоу обаче, който беше твърд бастион на шотландските националисти, отговори с "Да". Избирателната активност достигна рекордните 86%, една от най-високите в историята на демократичните избори.
За независимост са подадени 1 607 989 бюлетини, а против - 2 001 906. Общо 3 609 895 шотландци се включиха в референдума.
В първата си реч след обявяване на резулатите британският премиер Дейвид Камерън побърза да заяви, че този въпрос е решен "за едно поколение напред" след като по думите му шотландците ясно са заявили волята си да останат в Обединеното кралство.
Пред резиденцията си на "Даунинг стрийт" №10 премиерът каза, че резултатите откриват пътя за ново и балансирано устройство на цяла Великобритания, включително на Англия. Законите, които предоставят обещаните преди вота допълнителни правомощия на Шотландия, ще бъдат представени до януари 2015г.
"Спорът е разрешен за едно поколение напред... няма да има оспорване, няма да има повторно гласуване, чухме разумната воля на шотландския народ", каза Камерън пред репортерите.
"Точно както Шотландия ще гласува в шотландския парламент по своите въпроси за данъчните разходи и социални помощи, така и Англия, както и Уелс и Северна Ирландия трябва да могат да гласуват по същия начин", добави премиерът. "И всичко това трябва да се случва заедно със и в същото темпо като уреждането на промените в Шотландия."
Британските акции поскъпнаха с повече от 1% при самото откриване на пазарите, а лирата достигна рекордна цена спрямо еврото за последните две години. Волатилността на валутния пазар, която беше достигнала до рекордни нива преди референдума също се успокои.
Очаква се акциите на комапании, базирани в Шотландия - "Ройъл Банк ъф Скотланд" и "Лойдс", например – да се повишат с около 3%.
Отхвърлянето на независимостта от шотландците сложи край на двуседмичния спад на стойността на лирата, който се разчиташе от мнозина като знак за успеха на референдума. Повишаването на стойността на британската валута беше по-малко от предреченото от анализаторите, обаче. След първоначалното си покачване, лирата отново спадна и курсът ѝ спрямо долара се стабилизира на ниво едва 0.3% по-високо от вчерашното.
На този етап изпада и възможността Шотландия да напусне ЕС, което също допринася за успокояването на пазарите. Стойността на застраховане срещу резки изменения в курса на лирата спадна почти наполовина, до 5.6% в сравнение с 11.8% в четвъртък. Волатилността на валутата беше достигнала до нива,а невиждани от колапса на "Лемън Брадърс" през 2008 г. и парламентарните избори през 2010 г.
Самата лира от своя страна достигна до курс към еврото, невиждан от две години след загубата на националистите на Алекс Салмънд – 78.10 пенса за евро. Пазарните лихви в Обединеното кралство се повишиха, понеже инвеститорите са на мнение, че централната банка на Англия ще започне да повишава основния лихвен процент, най-вероятно в началото на 2016 г.5.6%
Какво следва за Великобритания?
Шотландия гласува с "Не" за независимост от Великобритания и в коридорите на парламента в Лондон се чу дълбока въздишка на облекчение, коментира Джеймс Ландейл от Би Би Си.
Великобритания не се разпадна, Дейвид Камерън няма да влезе в историята като последният й министър-председател и няма да бъде принуден да подаде оставка.
Ед Милибанд също се отърва от черно петно в биографията си и неизбежна оставка като лидер на лейбъристите, ако бяха победили националистите.
Вицепремиерът либерал Ник Клег ще трябва да продължи да работи със същото консервативно правителство.
Но личните проблеми на тримата партийни лидери са несравнимо малки с политическите последици от резултата, тъй като още преди вота Лондон бе обещал да отстъпи още правомощия и власт на Единбург - върху данъците, социалните помощи и разходната част от бюджета на Шотландия.
Сега надеждата е до ноември да бъдат уточнени подробностите и през януари те да бъдат представени като проектозакони в Уестминстър. Но именно в подробностите се разминават страните в този процес:
- Консерваторите, например, казват, че шотландците би трябвало да определят ставките по данък общ доход и за кои групи доходи как да действат, а Лондон да определя единствено данъчните облекчения.
- Лейбъристите не искат Шотландия да може да променя ставката по ДОД с повече от 15 пенса върху всеки събран паунд.
- Либерал-демократите вярват, че Единбург трябва да определя не само данъка върху доходите, но и върху капиталовите печалби, наследството и цял ред други такси.
Камерън, Милибанд и Клег трябва да се разберат за тези си различия, но и да получат одобрение от партиите си. А мнозина депутати се опасяват, че така страната се втурва към реформа на цялостното устройство на Великобритания. Други се притесняват, че няма да има консултации. Трети - предимно консерватори - питат защо трябва да следват дневен ред, заложен от бившия премиер на лейбъристите Гордън Браун. Четвърти - че премиерът е провел слаба кампания в защита на Обединеното кралство и на шотландците панически са дадени прекалено много обещания.
Някои казват, че ако на Шотландия се дават повече права, то и английските депутати трябва да получат повече власт над законите в Англия. Това би означавало, че няколко дни в седмицата в Уестимнсътр да заседава парламент на Англия, както и нов формат на работа на парламента на Великобритания - договаряне с шотландските депутати за общонационални въпроси и принципи.
Това би било навлизане в непознати води, за което не са готови нито опозицията, нито управляващите.
Причината е, че в бъдеще може да се стигне до ситуация, в която управляващите могат да обявят война или да приемат международни договори, но не и да контролират националния бюджет без съгласието на депутатите от 5-милионна Шотландия в една 64-милионна Великобритания.
Промени ще поискат и по други места - Уелс се притеснява, че ще намалеят парите, които получава като доплащане към бюджета си, защото Лондон ще ги пренасочи към шотландците.
Северна Ирландия също ще поиска контрол над корпоративния данък и още повече парични субсидии, за да намалее натискът над местните партии, които непрекъснато се карат за бюджетните съкращения.
Ако обаче лидерите и партиите се справят прилично с това кълбо от проблеми, страната има шанс да премине през радикално структурно обновяване, което да я направи по-адаптирана за реалността на XXI век.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
