Секуларистите: Това е опит за ислямизация на държавата
Турското правителство вдигна законовата забрана за носене на забрадки в средните държавни образователни институции. Това обяви вицепремиерът Бюлент Арънч, цитиран от в. "Хюриет". Законът за образованието е променен на заседание на 22 септември на фона на продължаващите разгорещени дебати относно задължителното религиозно образование.
"Знам, че по-специално някои от нашите ученички са копнели за това (забраната да се премахне)", каза Арънч. Стъпката идва след фактическото премахване на забраната за носене на забрадки в университетите в резултат на дълга съдебна битка през 2008 година.
Кабинетът е изменил регламента относно облеклото на учениците в средните държавни училища, като е премахнал законовата разпоредба, че учениците трябва да са без забрадки по време на час.
"Когато се срещнах с ученици в началото на учебната година, те очакваха тази добра новина с вълнение", каза Арънч, припомняйки своя визита в Бурса от миналата седмица.
Премиерът Ахмет Давутоглу приветства решението като опит за "демократизация". "На това не трябва да се гледа просто като вдигане на забраната за носене на забрадка. Усилия за свобода и демократизация има във всяка сфера", каза той по частната телевизия NTV. Камуран Караджа, председател на образователния съюз "Егитим-Сен", смята обаче, че мерките ще предизвикат "травма" в страната. "Турското общество се връща към Средновековието чрез религията", казва той. Миналата година в Турция бе премахната забраната за забрадки в държавните институции като част от пакет реформи в подкрепа на свободата и демокрацията. Секуларистите осъдиха тази стъпка като опит за ислямизация на светската държава.
В университетите е позволено жените да бъдат забулени, а съпругите на повечето членове на управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПРС) на бившия премиер и настоящ президент Реджеп Ердоган също носят хиджаб. Основателят на съвременна Турция Кемал Ататюрк базираше новата република върху строгото разделение между религия и държава. Критиците обвиняват Ердоган в опит да подкопае наследството на Ататюрк.
Мода, традиция или политика
Дойче Веле
На пръв поглед - просто парче плат. Но когато жената го наметне на главата си, въпросът става вече политически. Мода, религиозна традиция или символ за потискането на жената? Тълкуванията са най-различни.
Воалът, булото или забрадката са видим публичен жест и с това предизвикват непосредствени, често пъти бурни емоционални реакции. Тъкмо това е същината на дебатите за забрадките, които се водят както в Турция, така и в Германия, Франция или Швейцария. Но булото (или забрадката) всъщност е един изключително многопластов символ, свързан колкото с исляма,
толкова и с християнството
Доказва ни го изложбата "Забулване и разбулване" в Педагогическия университет в Цюрих. Не друг, а тъкмо апостол Павел пръв сред монотеистите (Монотеизъм от старогръцки: "един" и "бог" e вярата в съществуването на едно божество - б. ред.) формулира повелята за покритата глава: "всяка жена, която се моли или пророкува гологлава, засрамя главата си, защото все едно е, като да е обръсната" (1 Коринтяни 11:5) Тази повеля има дългосрочен ефект.
Покривалото за женската глава се налага в одеждите на монахините, а булото става част от женския гардероб. Дори в периода на прехода от Средновековието към модерното време единствено неомъжените жени в Швейцария имали право да излизат на улицата с непокрита глава. След като веднъж "минат под булото", жените били длъжни да покриват главите си. И досега на много места в християнския свят жените задължително
влизат в черквата с покрита глава
А по-възрастните православни християнки често носят забрадка не само в черквата.
Булото, покриващо женската глава, за пръв път се появява в Месопотамия и в античните селища край Средиземно море. По-късно го приемат трите монотеистични религии - юдаизмът, християнството и ислямът. Покриването на женската глава е религиозна традиция, но не е религиозно предписание. Коранът го споменава например само два пъти. В съвременността жените правят свободен избор дали да покриват главата си или не. Но покритата женска глава често пъти носи и политическо съобщение. В Турция Кемал Ататюрк въвежда реформа, с която забрадките и другите покривала са прогонени от обществените пространства. Днешният турски премиер Ердоган обаче обърна тази тенденция на 180 градуса.
Изобщо, това парче плат - бяло, черно или пъстро - придобива какви ли не значения, защото в него се преплитат и концентрират традиция, мода, религия и политика. То играе с амбивалентността между видимото и невидимото. Жената се забулва,
за да бъде недостъпна за мъжкия поглед
От друга страна обаче дали булото наистина скрива женската еротика или по-скоро я подчертава? Ако мъжът и жената следват един и същи културен код, при тяхната среща не възниква конфликт, независимо дали жената е забулена или не. Но в едно общество, където съжителстват различни култури, тази еднозначност липсва. В модерните западни общества забулената жена няма лице, тя се превръща в маска, а това прави комуникацията невъзможна - защото в тези общества се общува лице в лице.
Мнозина днес смятат, че забулването е символ за потискането на жената. Но ако се замислим за многоплановото значение на забулването, ще установим, че това обяснение е повърхностно. Всъщност, изначалното значение на забулването е съвсем друго, твърдят авторите на изложбата в Цюрих. Булото е прастар символ за мистерията. Защото необяснимите неща винаги са били скрити зад булото на видимостта. В монотеистичните религии Бог е невидим, човешкото въображение не е в състояние да си го представи, а срещата с него е непосилна. Така Мойсей покрил лицето си, когато Бог му се явил от горящия храст. А пък Мохамед, усещайки близостта на Господ, също извикал: "Покрий лика ми!".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
