Западна медия направи великолепен психологически портрет на руския президент Владимир Путин.
72-годишният руски диктатор Путин и близкото му обкръжение принадлежат към поколението на съветските хора, чиято младост е преминала в края на 1960-те и 1970-те години. Това време сполучливо беше наречено „ерата на Брежневския застой“.
След като края на ерата "Хрушчов" и след като си тръгна поколението, което помнеше революцията и гражданската война, съветските хора бързо загубиха вяра в комунизма и окончателно се потопиха в личния живот и преследването на така наречените дефицити - от месото, което винаги липсваше в магазините, до американските дънки и компактдисковете на западни рок групи, пише Константин Егерт за "Дойче веле".
Възгледите на Путин по всяка вероятност са продукт именно на тази среда и епоха. Спомням си колко много православни вярващи се зарадваха, когато той започна не само да се появява редовно на църковни служби (това правеше и Борис Елцин), но и да се кръсти пред телевизионните камери (нещо, което Елцин се опитваше да избягва).
„Най-после Русия има православен владетел!“ - това послание се тиражираше и продължава да се тиражира от кремълските медии, а в началото на века то беше активно пропагандирано в средите на потомците на бялата емиграция на Запад.
Разбира се, не може да се надникне в душата на човека, но безкрайните вариации на Путиновата история за кръста, оцелял при пожара във вилата му, показват по-скоро неразбиране на основите на вярата и възхищение от кръста като вид езически „амулет“, а не като символ на жертвата и изкуплението.
Дългогодишният съратник на Путин Сергей Шойгу, който също се позиционира като православен християнин, проявява силен интерес към шаманизма, традиционен в родната му Тива в Южен Сибир, и сигурно е запалил по него и своя началник. Необяснимо яростното преследване на антипутинския шаман от Якутия Александър Габишев също подсказва, че Путин уважава - и се страхува - от шаманите.
Всички тези факти, слухове и намеци ме карат да мисля, че Путин най-вероятно вярва в различни видове „тайни знания“, в способността да се вижда бъдещето, а и в предопределеността. Това според мен е както поколенческа черта, така и обратната страна на неговия и на обкръжението му безграничен цинизъм.
Мисля, че те търсят отговор на въпроса: защо разполагат с неограничена власт и имущество, но не са щастливи? Защо са толкова могъщи, а някакъв малък брой украинци, които „всъщност са руснаци“, успяват да им се противопоставят? Значи не са все пак толкова прости нещата, а отговора може би знаят само шаманите, йогите или космосът.
Изглежда, че Русия се управлява от нещастни и доста мрачни хора – в това се крие още една от многото ѝ трагедии.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
