Берлин
Раждаемостта в Източна Европа спада, а основните причини се откриват в стремежа за кариера и несигурността за бъдещето. В десетте посткомунистически страни-членки на ЕС днес жените имат средно по 1,3 деца, коментира „Дойче Веле“.
Сред малкото успехи на комунистическата система в Източна Европа могат да се откроят добрите условия за отглеждане на деца, респективно - високата раждаемост. Днес хората могат да си позволят повече - но пък трудно се решават да имат деца. Спадът в раждаемостта в Източна Европа започва с резкия преход към пазарната икономика. Социалните заведения като детските ясли са едни от първите, които отпадат при редуцирането на ролята на държавата. Както сочат данните - за 15 години в Чехия предлагането на възможности за отглеждане на деца в ясли е намаляло с 94 процента. Новата система променя и манталитета на хората. Те съзират нови ценности, повече индивидуализъм, потребност за реализация, ангажимент към кариерата - всичко това измества желанието за създаване на семейство и раждане на деца. В края на комунистическите времена жените раждат първото си дете на 23 годишна възраст, докато днес - на почти 26 години. Като по този начин посткомунистическите държави на практика следват със закъснение една тенденция, започнала през 60-те години в скандинавските страни и след това обхванала и Западна и Южна Европа, посочва професорката по демография от Варшава Ирена Котовска. Разтревожени от спада в раждаемостта местните правителства подхващат реализацията на програми с финансови стимули за насърчаване на родителите. В Румъния е приет закон, съгласно който за всяко новородено се отпуска премия от 50 евро, след което всеки месец до навършването на 2 години майката получава по още 60 евро. В Словакия родителите получават 340 евро за първото дете и за всяко следващо - по 140.
АСН
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
