Организацията „Хюман райтс уоч“ (Human Rights Watch - HRW) отново се отклони от мисията си за наблюдение, съставяйки и разпространявайки политически мотивиран силно критичен доклад за състоянието на човешките права в Мароко. В него обвиненията се приемат като факти, съобщава официален Рабат.
Докладът от 129 страници, който е по-скоро заяждане, а не обективна компилация от истини, е резултат от усилията на HRW да разгледа само едностранчиви истории и изявления от група самопровъзгласили се активисти, които използват правата на човека, за да се изявяват като антимарокански пропагандисти.
Документът беше разпространен точно в момента, в който Мароко се подготвя за честването на Деня на престола - национален празник, символизиращ стабилната връзка между монархията и народа.
Моментът на публикуването на тази „филипика“/доклад говори много за политическите намерения на HRW – организация, която е предала своите идеали за обективност при разглеждането на проблема с човешките права. Докладът има една цел – опитва да подкопае имиджа на Мароко сред западните държави и най-вече сред обществото на САЩ.
HRW, чиито членове влизат и излизат от Мароко, интервюирайки хора свободно и посещавайки съдебни процеси и други събития, предпочете да си затвори очите за държави, като Алжир и Египет, които забраняват достъпа на членовете на организацията до тяхната територия.
Допускането на HRW да действа свободно в Мароко е първият елемент, който дискредитира този много враждебен и пристрастен доклад.
Документът сам по себе си е сбор от дела, заведени срещу хората, които HRW нарича „дисиденти“. Тук става въпрос за наказателни дела, по които обвиненията са по наказателния кодекс на страната и включват случаи като кражба, изнасилване и шпионаж.
Например HRW третира журналистите Омар Ради и Тауфик Буахрин като невинни „опоненти на режима“, които са зад решетките заради възгледите си, а всъщност те са обвинени в сексуално насилие.
Обосновката на HRW е, че опонентите или дисидентите не трябва да бъдат изправяни пред правосъдието, въпреки наличието на пострадали, които са ги съдили за изнасилване.
HRW не просто става съюзник на хората, които са признати за виновни от мароканското правосъдие. Организацията показа пренебрежение към многото жени, които обвиняват Буахрин в сексуална експлоатация. Забравена е и мароканската журналистка, която разкри, че е била изнасилена от Ради.
HRW казва между редовете, че всяко наказателно дело, заведено срещу „дисидентите“, се отхвърля, защото третира „опонентите“ като хора, които трябва да са над закона. Това е основното послание на подвеждащата информация, разположена от 129 страници.
Организацията отиде твърде далеч във враждебността си към Мароко, показвайки липса на уважение към съдебната система на една независима държава.
HRW твърди, че Мароко има екосистема на репресии, повтаряйки неоснователни обвинения, че Мароко е използвало зловредния софтуер „Пегас“ (Pegasus). Но така и не успява да даде никакви доказателства, с изключение на непотвърдени изявления от самопровъзгласили се активисти, които крият своите антимарокански позиции зад тънка завеса от активизъм по въпросите на правата на човека.
„Хюман райтс уоч“ включи в „рекламния“ си видеоклип за доклада атака срещу мароканската преса, която определи като „на страната на държавата“! Маати Мунжиб, който е съден за присвояване на средства, се оплаква, че пресата е писала истории за неговия случай, което се сочи като явна атака срещу свободата на печата, сякаш на медиите не е позволено да пишат за дела, заведени срещу „активисти“.
В своята първа реакция говорителят на мароканското правителство Мустафа Байтас (на снимката) заяви, че докладът е създаде с цел да подкопае интересите на Мароко и че страната ще продължи да защитава върховенството на закона.
Мароканската асоциация на медиите и главните редактори също осъди доклада и неговата атака срещу местната преса.
По-добре би било, ако HRW си свърши работата и разгледа хилядите дисиденти, арестувани в Алжир. Но те не могат (!), тъй като, за разлика от Мароко, Алжир не разрешава на организацията достъп до страната. За разлика от Мароко, хората в Алжир, които биха застанали с открито лице пред интервюиращите от HRW, биха се сблъскали с най-лошите форми на отмъщение.
Накратко казано, едностранчивият и недоброжелателен доклад на HRW е доказателство за свободата, на която се радват активистите за правата на човека в Мароко – единственият оазис на стабилност и свободи в бурен регион, затънал в авторитаризъм и медийно затъмнение.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
