JE SUIS CHARLIE
Кое ще победи - смехът или страхът, куршумът или моливът, войната или мирът? Иван Филчев, специалният пратеник на "Стандарт", е в Париж, за да види как френската столица живее с раната "Шарли Ебдо". Може ли разплаканият Мохамед да запали нов пожар? Къде се раждат парижките джихадисти? Ще изгонят ли терористите туристите от града на любовта? И накъде ще поеме Франция след атентата срещу свободата на словото? Четете само в поредицата ни "Je suis Charlie".
Изправихме се на крака, след трагедията преоткрихме ценностите си, казват оптимистите
След като свободата на словото бе разстреляна в Париж, нейните воини - погребани с почести, а палачите й - тайно, Франция се съвзема от емоцията, без да знае обаче какво предстои. Французите си спомниха една позабравена мисъл на Декарт, която припомня, че свободата свършва там, където започва свободата на другия. Макар че мнозинството мюсюлмани в Петата република не одобряват осмиването на пророка им, повечето се разграничават от насилието, а евреите за пореден път си дадоха сметка, че не могат да живеят със спокойствието под един покрив. Накъде върви Франция? Ще има ли още нападения и кой ще се възползва от тях? Има ли опасност от антисемитска и ислямофобска вълна, или разумът ще успокои бурното море? В търсене на отговорите на тези въпроси "Стандарт" се срещна с представители на различните общности в Париж.
Пред Голямата джамия в Париж присъствието на жандармите от десетина дни е задължително и бие на очи. Франция пък още не може да проумее защо в деня на националния траур в някои начални училища учениците отказаха да запазят минута мълчание в памет на убитите карикатуристи с аргумента, че наказанието им е заслужено. Преди дни няколко души, повечето от които мюсюлмани, бяха изправени пред съд и осъдени по бързата процедура на няколко месеца затвор за прослава на тероризма, изразена в социалните мрежи или пък на улицата. Проблем във Франция има, като това не се поставя под съмнение. Няма едно мнение обаче по въпроса за това накъде върви Петата република, но за сметка на това всички са убедени, че политиците ще се опитат да се възползват от трагедията.
"Политиците винаги се възползват от всичко, което могат, за свои собствени цели. Така че възможно е партиите да използват случилото се, за да привлекат повече хора в редиците си", смята Карима Брахими, която е университетски преподавател. Според нея политиците трябва да възприемат нападенията като опит и да извлекат поука, а французите не трябва да забравят, че освен в предградията мюсюлмани има и сред елита на държавата. Карима, която е от алжирски произход, не смята, че мюсюлманите във Франция ще бъдат изкупителна жертва. "Помните ли 11 септември 2001 г.? Тогава в САЩ имаше опасения, че страната
ще се превърне в ад за изповядващите исляма
Не се случи обаче. Хората не са овце, а и да не забравяме, че Франция е родината на ценностите свобода, равенство и братство", изтъква тя.
Евреинът Лоран Фридман от своя страна очаква както нова антисемитска вълна, така и ислямофобска. "Смятам, че на следващите избори националистите от Националния фронт ще спечелят много повече постове. За съжаление съм убеден, че през 2017 г. ще видим Марин льо Пен на втория тур на президентските избори", казва той.
"Марин льо Пен е още по-умела от баща си. Знае как да манипулира, да използва езика и думите и със сигурност ще се опита да насъска по-консервативните и по-малко образованите французи срещу мюсюлманите", отбелязва Стефани Плео-Варе. По думите й, Националният фронт знае как да превърне лошото във Франция в своя полза, а сегашната трагедия е удобен случай за тоталното сатанизиране на исляма и предградията.
"Не съм убеден, че във Франция ще се образува ислямофобска вълна, но от 7 януари досега
вече има около 50 нападения срещу джамии
Французите с крайни убеждения смятат, че вина за атентатите носи цялата общност, която изповядва исляма", подчертава журналистът Жан-Себастиан Люфебвре. "В същото време има и положителни знаци. В петък в град Манс католически свещеници отидоха да пазят поклонниците по време петъчната молитва в джамията. Да се надяваме, че подобни инициативи ще победят", добавя той.
Що се отнася до евентуален успех на националистите, журналистът смята, че той зависи по-скоро от нивото на безработицата и от състоянието на икономиката в страната, отколкото от нападението на 7 януари.
"Надявам се политиците да вземат някакви мерки, за да предотвратят нови нападение. Сигурно трябва да се направят някакви законодателни промени. Оптимистка съм обаче и смятам, че Франция се изправи на крака и
това беше краят на нейното западане
казва от своя страна Каролин Моару. Мнозина мислят като нея и определено оптимистите са повече от песимистите.
"Републиканският марш ни обедини. Франция преоткри ценностите. Имахме нужда от това. И въпреки жертвите отново се гордеем, че сме французи", казва Патрик Дюк.
* Накъде вървиш
И Мохамед е Charlie
Всичко ще свърши добре и до ислямофобски настроения във Франция няма да се стигне. В това е убеден мароканецът Мохамед, който е портиер в жилищната сграда на ул. "Сан мор" 209 в 10-и район на Париж. "Отвратен съм от това, което се случи. Това не са мюсюлмани. Ислямът забранява омразата и убийствата", казва мъжът, който живее от 25 г. във Франция, но още помни уроците по Коран в родината си. В знак на солидарност с атакуваното сатирично издание във входа на жилищната сграда, за която отговаря, той е окачил плакат с надпис "Je suis Charlie" и лист, на който всеки може да остави подписа си. "Французите разбраха, че не ислямът е в основата на насилието и случилото се ги обедини. За съжаление нещастието на едни е щастие за други", казва той. Неговото обяснение за зачестилите терористични актове по света е положението в Сирия, Ирак и Либия. "Да не забравяме, че Саркози удари Либия, а Буш - Ирак. Има хора, които са решили да отмъщават. Насилието обаче не е типично за мюсюлманите", добавя той. С удоволствие позира за снимка пред плаката, който сам е направил, и с усмивка уточнява "Не гласувам, не ходя по демонстрации, но в този случай съм солидарен".
Днес същото целят радикалните групировки с атаката срещу "Шарли Ебдо".
Обикновените мюсюлмани не са по-малко лицемерни от своите лидери. Те разпиляват енергията си в странични каузи и често мълчат, когато става въпрос за потъпканите им права и свободи. Готови са да организират масови протести срещу едни карикатури, но не са готови да сторят същото в подкрепа на своите събратя сирийци заради 200 000 убити, хилядите изнасилени жени и над 3000-те разрушени джамии в Сирия.
Докато хиляди европейци протестираха по улиците на Лондон, Париж, Брюксел срещу войната в Ирак през 2003 г. и в подкрепа на палестинците, мюсюлманите в Саудитска Арабия например бяха по-заети с това дали жената може да кара кола или не. В ранната зора на исляма Мохамед бе осмиван повече, отколкото от днешните карикатури от страна на свои близки, които не приемат новата религия. Но той проявява търпение и разбиране и когато осмиването става нетърпимо, призовава сподвижниците си да потърсят убежище и защита не при някой арабски вожд, а в Етиопия, в която тогава е управлявана от християнски владетел, известен с толерантността си и принципността си.
Мюсюлманите трябва да осъзнаят, че носят голяма част от отговорността за радикализма и не трябва да се задоволят само с вербалното му осъждане, а трябва да станат активна част от решаването на този проблем. И да разберат, че основната арена за борба с тероризма е в ислямския свят. Би било добре да започнат от училище, децата да бъдат възпитавани в толерантност.
И ако пророкът Мохамед беше жив, щеше да му бъде тъжно повече за хала на своите последователи, отколкото за някакви карикатури.
Националистите умело сатанизират мюсюлманите, ще се възползват от атентатите
Подигравката е част от демокрацията
По-добре да се смеем, вместо да плачем, за да не изпадаме в безнадеждност, смята карикатуристът Микая
Микая е карикатурист на свободна практика в Париж, където през 1989 г. започва работа във в. "Ерисон". Член е на Асоциацията "Cartooning for peace". Роден е и израснал в Тунис. Кариерата му започва във в. "Прес де ла Тунизие", където е първият му сблъсък с цензурата. Забранено му е в карикатурите да засяга въпроси, свързани с религията, секса и политиката. "Стандарт" разговаря с него за предизвикателствата, пред които е изправена Франция днес.
- Микая, какви ще бъдат последиците от случилото се в редакцията на "Charlie Hebdo"?
- Сложно е да се обясни, защото да предвидим какво ще се случи ще ни трябва кристално кълбо. Можем да говорим обаче за едно състояние на духа, което се усещаше още преди трагедията. Имаше напрежение между общностите в Париж, на което съм бил свидетел самият аз. Възникваха проблеми във всеки един момент, в който религията е била обект на карикатурите. Това е сравнително ново като явление във Франция. Когато съм осмивал екстремистите от една религия, веднага съм получавал критики от изповядващите я и съответно - аплодисменти от останалите. Излизаше, че щом нещо предизвиква напрежение, е по-добре да не го засягаме, а да говорим за други неща. И точно това е проблемът. Така че не знаем какво ще се случи занапред. Трудно е да се каже дали сме оптимисти или песимисти за бъдещето.
- Можем ли да твърдим, че ислямът е взет на мушка във Франция?
- В момента става дума за една религия, в името на която се твърди, че се извършват терористични актове. Така че общността, която я изповядва, трябва да изясни какъв е случаят. В днешно време
никой не може да обвини католиците в убийства
Когато не са доволни, те протестират срещу дадени театрални постановки, които според тях не са уместни, но не прибягват към актове на насилие. Невинаги е било така обаче. Когато през 80-те години излезе филмът на Мартин Скорсезе "Последното изкушение на Христос", католиците опожаряваха и имаше жертви. Това, което мога да кажа, е, че винаги има риск. Да не забравяме и факта, че се намираме в икономическа криза, което също е източник на напрежение. Освен това светската демокрация е най-крехкото нещо, а и често я бъркаме с атеизма. Светското има предвид, че всеки има право да изповядва своята религия и да я практикува.
- Смятате ли, че Националният фронт ще се опита да се възползва от ситуацията?
- Със сигурност. Такава е и идеята на съществуването му, в което ще се увери всеки, който погледне програмата на тази партия. Марин льо Пен съвсем умело успява да сатанизира част от френското общество.
- Очаквате ли напрежение все пак?
- Особеното на нападенията в Париж, като изключим броя на жертвите, е явната атака на символи. Посегнато бе на свободата на словото, като бяха нападнати журналисти и карикатуристи, на властта - в лицето на полиците, и на евреите, като при тях нямаше значение с какво се занимават. Едните загинаха заради работата си, а другите просто защото са евреи. Лично аз съм песимист. Ако тези атентати започнат да се случват редовно, това ще създаде напрежение.
- В крайна сметка заради едни рисунки ли бяха убити 17 души?
- Не съм съгласен с това твърдение. Идеята на карикатурата е да предизвиква усмивка, да осмива и да се подиграва. Подигравката е типична за демокрацията.
При всички диктатури хуморът е забранен
- Какво е вашето послание?
- Нека нямаме къса памет! Всичко, което става, вече се е случвало в друго време. Да не повтаряме грешките от миналото. Във Франция правото да се смееш, да критикуваш, е част от демокрацията. Карикатурита винаги е била сила във Франция дори и да казваш шокиращи неща. Трябва да се борим за републиката и да не се оставяме на кризата. По-добре да се смеем, отколкото да плачем, за да не изпадаме в безднадежност.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
