Москва. На фона на кризата в отношенията със Запада заради Украйна, президентът на Русия Владимир Путин смята да укрепи връзките си с Китай.
Русия вижда отношенията с Китай като основен приоритет и отношенията ни сега са най-добрите досега, каза Путин в интервю за китайските медии,, ден преди посещението му в Шанхай.
Той каза, че сделката за износ на руски природен газ за Китай е близко до официално подписване, като добави, че това ще позволи на Русия да диверсифицира експортните маршрути, а на Китай да посрещне нарастващото търсене на енергийно източници.
Имаме висока степен на готовност за споразумение за износ на руски природен газ за Китай. Прилагането му ще означава, че Русия ще диверсифицира газовите си тръбопроводни маршрути, докато нашите китайски партньори ще намалят тежестта на проблемите, свързани с недостига на енергия и безопасността на околната среда чрез използването на чисти горива.
Това заяви руският президент Владимир Путин, цитиран от "Вести", по повод предстоящото подписване на споразумение за енергийно сътрудническо между Москва и Пекин.
По думите на Путин Кремъл "работи активно, за да се намали зависимостта на двустранната търговия на чуждестранни пазари".
"Ето защо в рамките на подобряването на търговията и икономическото сътрудничество фокусира върху революционни сектори, като например енергийна ефективност, опазване на околната среда, производството на лекарства и медицинско оборудване, разработването на нови информационни технологии", каза президентът на федерацията.
Същевременно планираното от руския президент посещение в Китай през тази седмица предизвика най-дългия подем на книжата на енергийния гигант Газпром от 2006 г. насам. Най-големият световен производител на природен газ постигна осем поредни сесии на растеж, добавяйки близо 15 на сто за периода до 144,29 рубли (4,15 долара) за ценна книга на борсата в Москва.
Поскъпването на книжата на руския гигант е знак, че инвеститорите подкрепят предстоящата сделка между Русия и Китай. Решението на Путин да се обърне към Азия дойде, след като западните сили разшириха санкциите, свързани със събитията в Украйна.
"Русия и Китай са по-близо до сделка, отколкото колкото и да е било преди", посочи пред Bloomberg Карен Костаниан, анализатор в Bank of America. "Докато Русия се стреми да диверсифицира износа си на природен газ от Европа, Китай пък иска да разнообрази вноса си на горива", допълни той.
Според експерта Газпром ще трябва да похарчи около 56 млрд. долара през 2019 г., за да изгради нов газопровод до Китай и да разработи газовите находища Ковикта и Чаянда в източната част на Сибир.
"Не е абсолютно сигурност, че сделката ще бъде подписана, тъй като бизнес интересите са по-големи от геополитическите идеи", отбеляза от своя страна Кирил Пишкин, експерт от Mirabaud Asset Management в Лондон. "Цената на природния газ е препъникамъкът в преговорите от повече от десетилетие, така че не е задължително това да се промени. Това е чист бизнес в този момент", посочи той.
Миналата седмица държавата Китайска национална петролна корпорация обяви, че е постигнала договореност с "Газпром" да подпишат споразумението по време на посещението на Путин, независимо че цената все още не е уточнена.
Изпълнителният директор на "Газпром" Алексей Милер потвърди тази информация пред телевизия "Россия 24", като добави, че все още се обсъжда цената на доставките.
"Остава само един въпрос – базовата цена във формулата за изчисление на плащанията, която вече договорихме с китайските си партньори. Трябва да добавим още едно число и 30-годишният договор за доставка на 38 милиарда кубически метра от Източен Сибир за Китай ще бъде подписан", каза Милер.
Приблизително 80% от приходите на "Газпром" идват от европейския пазар. Анализатори посочват, че провал на сделката с Китай ще разкрие зависимостта на Русия от западните ѝ клиенти и ще позволи на Пекин да заеме по-изгодна позиция в бъдещи преговори.
Милер подчерта, че договорът ще бъде подписан при условия, подходящи и за двете страни. Той добави, че след като бъде подписано това споразумение, ще бъде даден ход на преговорите за втори газопровод.
Планираните 38 милиарда кубически метра отговарят на около една четвърт от настоящите нужди на китайската икономика. Между 2014 и 2020 г. обаче тези нужди ще нараснат почти 2.5 пъти поради плановете на китайското управление да замести въглищата като основен енергоизточник.
Държавната планова агенция на Китай прогнозира, че Китай трябва да увеличи общите си доставки до 400 милиарда кубически метра годишно до 2020 г.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
