Терор и криза хвърлят Франция в ръцете на Марин льо Пен
Лидерът на "Национален фронт" търпеливо изчакваше момента за удар
През ноември Франция за втори път тази година се изправи пред ужаса от терора. Месец по-късно страната бе разтърсена от изключително високия вот за крайнодясната партия "Национален фронт", която спечели почти 30% от гласовете в първия тур на местните избори. В понеделник страната се събуди с водещото заглавие "Шок", а петък 13-и миналия месец, когато при джихадистките атаки в Париж загинаха 130 души, а над 350 бяха ранени, определено допринесе за успеха на партията.
Всъщност, французите имаха много малко основания да бъдат толкова шокирани. Лидерът на НФ Марин льо Пен достатъчно дълго стоеше встрани и търпеливо изчакваше страната й да бъде разтърсена от чудовищната вълна на недоволство не само срещу терора, но и срещу управляващите. И когато този момент дойде, в комбинация с две терористични атаки в рамките на година и нестихващ бежански поток, тя беше повече от готова да се възползва. Именно търпението, организираността и способността да яхва вълната на нарастващото усещане за хаос в Европа, са качествата й, които могат да разтресат из основи политическата върхушка във Франция. Поради това втория тур на местните избори се очаква от граждани, а и от анализатори, с нетърпение, но и със страх. А по-символична дата за евентуална победа едва ли би могла да се намери - 13 декември, точно месец след кървавите атаки в Париж. Дата, на която Марин може да изгрее на френската политическа сцена по-ярко от всякога. От това идва и страхът, че при рязък завой надясно тя ще се превърне и в сигурен претендент за президентския пост през 2017 г.
"Призвани сме да постигнем национално единство, от каквото страната се нуждае", каза в речта след успеха в неделя Льо Пен, бъркайки директно в прясната рана на французите, кървяща от атентатите в Париж. Със сигурност може да се твърди, че те помогнаха на НФ, доказвайки, че изричаните стотици пъти от лидерката думи срещу имигрантите и управлението на ЕС са основателни, а не просто задължителна за лидер на националисти реторика. Това обаче не е единствената и най-главна причина. На първо място е важно да не пренебрегваме социалните и икономически фактори във Франция. Това е страна, която в продължение на 30 г. е страдала от масова безработица. Страна, в която глобализацията е широко възприемана като екзистенциална заплаха, тъй като е свързана със загубата на работни места и национална идентичност. Въздействието на глобализацията бележи края на това, което френският демограф Жан Фурастие нарича "Тридесетте славни години" (1945-1975), когато Франция е в период на модернизиране и повишаване на международното й влияние. От 80-те г. насам безработицата никога не е била по-ниска от 8%, а днес вече достига 10% и е особено изразена сред младите. Струва си да отбележим това, когато се разглеждат все по-честите послания на НФ към младия електорат. Така не е и много трудно да си обясним високият процент одобрение от 40,64% , което Марин получи в северния регион Нор Па дьо Кале, смятан доскоро за социалистически бастион. Регионът е с едно от най-високите нива на безработица, допълнен и с хиляди нелегални мигранти. Така в избирането на Марин там откриваме подходящи обстоятелства, примесени с провала на управляващите социалисти да се справят със социалните проблеми, въпреки многобройните си обещания и носталгия по старите времена на възход. Марин пък успява отново да се възползва и да убеди голям процент от французите, че именно НФ може да излекува социалните и икономически "заболявания" на страната. Като най-голямо предимство тя използва факта, че нейната партия никога не е била в управлението. Друг е въпросът доколко популистка партия може да бъде успешна начело на една страна, но често провалите в това отношение се забелязват твърде късно.
На второ място, а всъщност и доста по-значимо за Марин и нейния успех, е начинът, по който тя изчисти името на своята партия. Наследила едно антисемитско движение, водено от баща аутсайдер, определящ многократно газовите камери като "детайл от историята", Марин успява да се дистанцира. Въпреки че наследява русата коса, плътния глас и крайнодясната нагласа от баща си Жан-Мари, приликите спират до тук. А що се отнася до политическите им разбирания за една крайнодясна партия, те все по-често тотално се разминават. С методичност и упоритост дъщерята успя да се разграничи и да модернизира партията. През август 2015 г. дори не се поколеба да изхвърли баща си от нея заради крайните му изказвания. Целта й бе да неутрализира евентуалните вреди за имиджа на партията. Изглежда, успя в това си начинание, независимо, че и тя държи на национализма, приветства връщането на смъртното наказание и ненавижда ЕС. В същия момент в нея може да открием и едно раздвоение - тя е едновременно националист (антиевропейски и антиимигрантски настроена), но и социалист и либерал (подкрепя намаляването на възрастта за пенсиониране, абортите и правата на хомосексуалистите). От една страна не можем да не признаем хитростта, която използва Марин по този начин. Тя успява да се възползва от слабостите и недоволството на почти всички класи. От друга обаче, да не забравяме, че национализмът и социализмът в комбинация имат много тъмна история.
Марин дължи много и на своите основни опоненти - Франсоа Оланд и Никола Саркози. Или по-точно на техния провал. Въпреки че в последните седмици рейтингът на президента Оланд скочи с над 20 пункта заради новия му имидж на "пълководец с твърда ръка", социалистът не може да изтрие спомена за провалените политики на левите управляващи през изминалите 3 г. Бившият държавен глава Саркози пък направи друга грешка - за да се бори с Марин, той реши да "краде" идеите именно на нейната партия. И дотолкова се самозабрави в говоренето си, че на моменти изглеждаше по-краен от самата нея, а пред него лидерката на НФ приличаше на спокоен и умерен политик.
Взимайки накуп всичко, изброено по-горе, след първия тур на изборите много анализатори побързаха да предричат успех на Марин на президентските избори през 2017 г. И докато едни смятат, че тя ще повтори постижението на баща си от 2002 г., когато той отиде на балотаж срещу Жак Ширак, изкарвайки от играта кандидата на левицата, други са още по-смели в прогнозите си и твърдят, тя е следващият президент на Петата република. Да, много е вероятно да получим дежа вю през 2017 г., защото Марин е научила много от грешките на татко си. Възможно е обаче това да остави за втори път горчив привкус в историята на НФ и да се окаже най-високото стъпало, изкачвано от партията, ако десни и леви успеят отново да се съюзят в името на бъдещето, както направиха преди 13 г.
Въпреки увеличаващите се шансове е трудно обаче да се повярва, че именно Марин льо Пен е тази, която има решение за проблемите на Франция. Особено за икономическите, които тя смята да разреши чрез отдалечаване от "външния" свят и особено от ЕС. Нейната визия за страната е за една митична и хомогенна Франция, която, всъщност, никога не е съществувала. Това, което Марин продава, е илюзия. И все пак, в момент, в който Франция е подложена на терористични атаки и неспиращ приток на мигранти, не е учудващо че именно това французите са склонни да купят.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
