Седмица вече продължава едномесечната предизборна кампания за президентския вот в Румъния, насрочен за 4 и 18 май. За поста се борят общо 11 кандидати, сред които четирима независими и седем, издигнати от партии и коалиции. Изборите ще се проведат за втори път, след като в края на миналата година конституционният съд на страната анулира състоялия се през ноември първи тур и разпореди изборният процес да започне отначало.
Предисторията
Преди втория тур, който беше насрочен за 8 декември 2024 г., се появиха съмнения, че класиралият се на първо място кандидат Калин Джорджеску се е възползвал от недекларирано финансиране и масирана онлайн кампания, зад която вероятно стои Русия. Москва отхвърли тези обвинения.
Няколко кандидати, сред които и самият Джорджеску, не бяха допуснати до участие в повторението на вота. Сред тях също е и крайнодясната евродепутатка Диана Шошоака, на която бе отказано участие и миналата година заради позиции, които застрашават членството на страната в ЕС и НАТО. За първи път в посткомунистическата история на страната най-голямата партия – Социалдемократическата (СДП), няма да има свой кандидат на изборите. Премиерът Марчел Чолаку – единственият досега кандидат на СДП, който не успя да стигне до балотаж, отказа да се включи отново в надпреварата. Управляващата коалиция на СДП, Национално-либералната партия (НЛП) и Демократичния съюз на унгарците в Румъния (ДСУР) заложи на общ кандидат – бившия лидер на либералите Крин Антонеску.
Все пак в бюлетините ще фигурира името на един бивш лидер на СДП – Виктор Понта, който се връща в състезанието за президентския дворец Котрочени след 10 години, този път като независим кандидат, отбелязва телевизията. Елена Ласкони, председателка на опозиционната реформаторска партия "Съюз за спасение на Румъния" (ССР), която беше един от финалистите в миналогодишните избори, ще се състезава "в един и същи коридор" с кмета на Букурещ Никушор Дан, който създаде тази партия, но по-късно я напусна и сега влиза в надпреварата като независим, посочва още Диджи 24.
Суверенистките партии – Алианс за обединение на румънците (АУР) и Партия на младите хора (ПОТ) – решиха лидерката на ПОТ Анамария Гаврила да се оттегли от надпреварата, за да не разделя гласовете, а лидерът на АУР Джордже Симион остана техен общ кандидат.
Големият въпрос на новите президентски избори е кой от кандидатите ще успее да привлече симпатизантите на Калин Джорджеску, които според проучванията на общественото мнение от последните месеци са близо 40 процента.
Ето и кандидатите с шансове за победа.
Джордже Симион
38-годишният Симион, лидер на националистическата партия АУР, обяви кандидатурата си след като беше официално отхвърлена кандидатурата на Джорджеску, която суверенистките партии АУР и ПОТ дотогава подкрепяха. Симион оглавява партия АУР от създаването й през 2019 г. На парламентарните избори през 2020 г. партията получава 9,08%, а Симион влиза в законодателния орган като депутат. На изборите през 2024 г. АУР става втората по големина парламентарна сила с 18,3 на сто от гласовете.
Политическата кариера на Джордже Симион придобива очертания със създаването на платформата "Действие 2012" – коалиция от неправителствени организации, които се борят за обединението на Румъния с Република Молдова. Симион организира редица граждански акции, шествия и демонстрации в подкрепа на унионистката идея, а впоследствие е обявен за пресона нон грата на територията на Република Молдова и Украйна с мотива, че се е срещал с лица от руските тайни служби.
Крин Антонеску
Антонеску (65 г.) е завършил история в Букурещкия университет. След Революцията от 1989 г. става член на Национално-либералната партия (НЛП), а през 1992 г. влиза в парламента. Има шест мандата като парламентарист – четири като депутат и два като сенатор. Бил е министър на младежта и спорта. Оглавява НЛП от 2009 до 2014 г. През 2012 г. либералите и социалдемократите сформират коалиция, наречена Социал-либерален съюз (СЛС), и създават правителство, ръководено от тогавашния лидер на СДП Виктор Понта. Коалицията, която разполага със солидно парламентарно мнозинство, предприема инициатива за отстраняване от длъжност на тогавашния десноцентристки президент Траян Бъсеску. Антонеску, който по това време е председател на Сената, временно поема президентските правомощия за около месец, докато трае процедурата. Бъсеску обаче печели последвалия референдум за импийчмънт и се завръща.
Две години по-късно, през 2014 г., Крин Антонеску предава лидерството на НЛП на Клаус Йоханис, избран по-късно за президент на страната, и впоследствие се оттегля от политически живот за около десет години. В края на 2024 г. управляващата трипартийна коалиция на СДП, НЛП и ДСУР обяви, че бившият лидер на либералите ще бъде общият й кандидат за президентските избори през май.
Елена Ласкони
Ласкони, която е на 52 години, е лидер на опозиционната реформаторска партия $Съюз за спасение на Румъния“ (ССР) и кмет на Къмпулунг – град с население от около 40 000 души в централната част на Южна Румъния от 2020 г. насам. Ласкони достигна до втори тур на анулираните миналата година президентски избори, на който щеше да се изправи срещу крайнодесния националист Калин Джорджеску. Според нея конституционният съд е $потъпкал демокрацията“, защото не е трябвало да отменя гласуването, независимо от резултатите.
Ласкони внесе кандидатурата си за участие в повторението на изборите, въпреки че някои нейни съпартийци я призоваваха да се откаже от надпреварата в полза на кмета на Букурещ Никушор Дан.
Виктор Понта
Независимият Понта, бивш премиер на Румъния и бивш председател на СДП, се кандидатира без партийна подкрепа на президентските избори през 2025 г. Той беше изключен от СДП след като обяви кандидатурата си. В периода от май 2012 г. до ноември 2015 г. Понта оглавява правителството на Социал-либералния съюз, който прави неуспешен опит за импийчмънт на тогавашния президент Траян Бъсеску. През есента на 2015 г. след смъртоносния пожар в нощния клуб "Колектив", отнел живота на 64 души, избухват масови протести под мотото "Корупцията убива", които водят до оставката на Понта и неговото правителство.
Впоследствие Виктор Понта основава партия ПРО Румъния, която на парламентарните избори през 2020 г. не успява да премине изборния праг. На вота през декември 2024 г. Понта печели депутатско място с листата на СДП. Това е втората му кандидатура за президент, след като на изборите през 2014 г. загуби балотажа от Клаус Йоханис.
Никушор Дан
55-годишният Никушор Дан бе преизбран през 2024 г. за кмет на румънската столица Букурещ за втори мандат. В президентските избори сега той участва като независим кандидат. Дан е математик по образование и е завършил докторантура по математика във Франция, след което се завръща в родината си. Той става известен с основаната от него през 2006 г. асоциация "Спасете Букурещ", която се бори срещу разрушаването на къщи от архитектурното наследство, изграждането на високи сгради в исторически квартали и намаляването на зелените площи в Букурещ.
След успешно представяне на местните избори през 2012 г. и 2016 г., Никушор Дан смени името на партията на $Съюз за спасение на Румъния“ и я разгърна на национално равнище. През 2017 г. обаче той напусна основаната от него партия заради разногласия във връзка с референдума за т. нар. $традиционно семейство“.
С незначителни шансове
Останалите кандидати за президентския пост в Румъния са с пренебрежими шансове да се преборят на първия тур на 4 май. Сред тях е 46-годишният Кристиан Терхеш - евродепутат и председател на Румънската национално-консервативна партия (РНКП). В списъка е и Лавиния Шандру (50 г.), която е бивша актриса и тв журналистка. Листата на партийните кандидати допълва и Себастиан Попеску – 41-годишен лидер на партия $Нова Румъния“, която е основал през 2015 г. Попеску се кандидатира и на миналогодишните президентски избори, като спечели 0,15 процента или 14 683 гласа на първия тур.
Силвиу Предою от спряганата за опасно крайна Лига $Национално действие“ е на 66 години и е пенсиониран генерал с четири звезди, работил в Службата за външно разузнаване (SIE) след 1990 година.
Сред независимите пък се мъдри името на Джон-Йон Бану на 64 години от град Роман в Североизточна Румъния. През 1983 г. емигрира в САЩ, където приема името Джон. В САЩ Джон Бану създава асоциацията Румънско-американска лига.
53-годишният Даниел Фунериу е бивш министър на образованието в правителството на Емил Бок (2009-2012 г.). Живял е дълго време в чужбина, където е учил и работил. Фунериу се определя като кандидат-суверенист, в духа на конституцията, но казва, че решенията, които предлага, го отличават от Калин Джорджеску. Един от лозунгите му е $С лице на Запад“.
Пейзажът на този етап
Джордже Симион и Виктор Понта са кандидатите с най-големи шансове да стигнат до втория кръг, показват резултатите от най-новата анкета на института Сочиопол. Политическото поведение на румънците вече е изяснено, а вероятността тези опции да се променят съществено преди изборите е малка, казват от Сочиопол. Симион се класира на първо място в намеренията за вот с 35%, а Виктор Понта получава подкрепата на 23% от взелите участие в проучването. Следват Никушор Дан с 16%, Крин Антонеску с 15% и Елена Ласкони с 10 на сто.
Що се отнася до втория кръг на изборите от Сочиопол прогнозират няколко сценария. При балотаж между Джордже Симион и Виктор Понта, бившият премиер има по-големи шансове заради традиционната подкрепа на електората на управляващата Социалдемократическа партия.
Понта беше лидер на СДП, но реши да се кандидатира като независим, след като социалдемократите, либералите и партията на етническите унгарци издигнаха общата кандидатура на Крин Антонеску. Ако обаче Симион влезе във втория кръг с някой кандидат прогресист, като Никушор Дан или Елена Ласкони, шансовете на лидера на АУР да спечели са значително по-големи.
При балотаж между Понта и Симион предпочитанията са 54% на 46% в полза на Понта, при битка между Симион и Дан, лидерът на АУР печели с 53% на 47%, а при втори тур между Симион и Антонеску, крайнодесният кандидат побеждава с 55% на 45%, показва анкетата.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
