Пластмасите са твърди органични полимерни материали. Те се състоят от атоми въглерод, водород и кислород. Химическите връзки между тези елементи са много силни.
Уникалните качества на пластмасите доведоха до факта, че те са вече предпочитани пред дърво, метал и дори хартия. Масово е започнало произвеждането на този материал от средата на ХХ век. От нея се прави прежда, служи дори при шиенето на дрехи, правенето на чинии, мебели, чанти, домакински уреди, спортна екипировка, дограма и много други неща.
Всяка година на планетата произвежда 348 милиона тона пластмаса. За цялото време от откритието й, световната индустрия е произвела 8,3 милиарда тона. Проблемът е, че целият този обем не е отишъл никъде, той е до нас: в горите, по плажовете, сметищата, на дъното на океаните и на морския бряг.
Микропластиката се превръща в храна
През 70-те години на миналия век учените започват да съобщават за пластмасовите микрочастици, открити в пробите на морската вода. Това са парчета с размери не повече от пет милиметра. Според италиански учени микропластиката се формира от машинно пране на дрехи.
В канализацията влизат малки частици, които минават през филтъра на пречиствателната станция, понеже са твърде малки. От там, те бива изхвърлени в реки и други водни обекти. Експериментите показват, че с всеки килограм синтетични влакна десетки и стотици милиграми пластмасови влакна попадат в отпадъчните води.
Пластмасови частици, които някога са били в дрехите, са открити в пречиствателните станции по протежение на залива на Сан Франциско, край бреговете на Швеция, Австралия, Финландия. От там те попадат в Световния океан, включително северните морета, Арктика и дори Антарктика.
В резултат на измиването на синтетични дрехи, около 35% от общия микропластичен обем навлиза в океана. Значителен принос за замърсяването на водната среда и микросферите имат козметичните продукти: душ гелове, ексфолианти, лосиони, пасти за зъби. Оттам те се прехвърлят и през канализацията в Световния океан.
Друг източник на опасност са големи парчета пластмаса и предмети, попадащи във водата. Различни механични ефекти, вълни, слънчева светлина и действие на кислород ги смачкват и разрушават. Микропластиката в океана става част от хранителната верига. Поглъща се от зоопланктон, а с него - риба, мекотели, големи морски животни и птици. Освен това, частиците заедно с морски дарове идват на масата при човека.
Запушва стомасите на рибите
Тъй като пластмасата не се разлага, тя се счита за безвредна за хората и другите живи организми. Но основната заплаха е, че натрупването в големи количества на този материал разрушава околната среда, води до деградация на естествените местообитания. Напоследък има все повече данни, че тя може да нанесе преки щети на дивата природа.
Пластмасата е обвинявана за намаляване на популациите на някои видове. Неотдавна се оказа, че стомасите на дебелите лицеви бурета са буквално пълни с тях. Птиците ядат пластмаса с вода или храна. В резултат на това птиците не могат да се хранят нормално, те нямат достатъчно сила за полет, което води до смърт.
Пластмасата вреди на около 660 вида. Тя се счита за една от основните заплахи за морското биоразнообразие. Ако за кожените тюлени, които се заплитат в мрежите, вредата е очевидна, тогава как микропластиката влияе върху живите организми не е напълно ясно. Предположенията включват увреждане на стомашно-чревния тракт, нарушаване на процесите на химическа комуникация между видовете, намаляване на популацията на микроводораслите.
Учените обмислят начин – да се образуват биофилми на повърхността на пластмасови парчета. В резултат на това частиците ще изглеждат и миришат като нещо живо и това ще е, подвеждащо за рибата.
Пластичната обработка се провали
Големи парчета пластмаса силно замърсяват брега. Те влизат във водата заедно с крайбрежните отпадъци. Пластмасовите отпадъци причиняват много проблеми на сушата. Какво да правим с- никой не знае. Ето защо първата стъпка в борбата срещу пластмасовата заплаха е забраната на съдове за еднократна употреба- опаковки и бутилки. Тези елементи са 42% от цялата пластмаса в света.
Според Nature, много богати страни са изпратили пластмасови отпадъци в Китай за рециклиране. Преди няколко години е започнало регулирането на тази индустрия. През 2017 г. Китай временно наложи мораториум върху износа на непромишлена пластмаса, което предизвика раздвижване на пазара.
Учените от Нова Зеландия и Съединените щати изчислиха, че всяка година в света средно почти 80 милиона тона пластмаса отива на сметищата, а от там и към околната среда. До 2060 г., ако търсенето на пластмаси не намалее, обемът на изоставените отпадъци ще се утрои до 213 милиона тона годишно.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
