Жрицата на изкушението Моника Белучи дефилира по плочките в Сиракуза и Ното, усетили стъпките на Архимед и Платон
Цицерон, Архимед и Моника Белучи са еднакво влюбени в Сиракуза. Най-изтънченият стилист на латинската проза го нарича "най-красивия град и най-великия в Гърция". Гениалният математик и физик, без чиито открития цивилизацията ни нямаше да бъде същата, е роден и загинал тук. Може би най-сексапилната кинозвезда между двата века твърди, че си е изгубила ума по старата Сиракуза, докато снима "Малена" сред уникалните естествени декори. На площада пред катедралата - виртуозна симфония от сицилиански барок, в която е вградена и скулптурата "Храмът на Атина" - са направени някои от най-знаковите кадри на всички времена за теорията, практиката и конспирацията на прелъстяването. Както помним, Моника Белучи дефилира по плочките с походка, която наелектризира и разтърсва мъжете от контрастни възрасти. Нейната героиня не отронва и дума - но от пуберите до старчоците са готови да се отрекат от обикновеното и всекидневното заради нея. Ефектът е поразителен на фона на грандиозната архитектура. А тя е съвършена - между Европа и Африка, отвъд елините, римляните, византийците, арабите, норманите, испанските конкистадори и офицерите на Хитлер, минали през улиците в изискано пясъчен цвят. В Ортиджа - така се нарича тази част от Сиракуза, можете да седите с часове пред Дуомото. Там е най-приятно, когато няма организирани концерти на подвижни естради. В подобни мигове на тотален релакс край масите на околните кръчми и барове (пиците, ако въобще ги има, са около 14 евро) звучат канцонети и оперни арии - изпълняват ги толкова добри певци, че започвате да се чудите какво правят под открито небе.
Солидарността между артистите проличава, когато професионалисти от цял свят се спират при колегите за дует - всички ги аплодират, а обърнатите калъфи на китари и цигулки се пълнят с монети и банкноти. На същата пиаца, наречена "Беломо", е и базиликата "Санта Лучия", строена през 303 година. Погребението на светицата, покровителка на Сиракуза, е нарисувано от Караваджо през 1608-а. Шедьовърът е достъпен без билет - което напоследък се случва все по-рядко из Западна Европа. След това вече можете да стигнете до крайбрежната улица, която се извива с километри. Там са ресторантите и бистрата, чиито тераси гледат до една към морето. Бирата е около 4-5 евро, рибените блюда варират между 16 и 25 евро. Повечето италианци пият вино - изискани и дистанцирани за разлика от масовката, която става по-активна около границите между Ортиджа и другите квартали. Бежанците се събират недалеч от археологическите останки, наречени "Жертвеникът на Хиерон" - владетелят, превърнал Сиракуза в една от 15-те най-влиятелни столици на древността. Според хрониките, там само за ден са принасяни в жертва 450 бика. Това място днес понякога се използва за сцена. Прочут е и амфитеатърът, издълбан в скалите с 15 000 места - един от най-големите в гръцкия свят. Из Сицилия, която Гьоте нарича "ключ към останалата част от вселената", има няколко подобни силно впечатляващи стъпаловидни пространства. Близо до това на Сиракуза има каменоломна, в която, според преданието, са оставени да умрат 7000 атиняни. Откритите пазари за риба рано сутрин са отделна емоция. Тук плажове в стила, примерно, на Сардиния, няма. Пясъчната ивица е в подножието на каменните укрепления на Ортиджа. Тъкмо там някъде Архимед се позиционира със своята сложна система от огледала, с която подпалва корабите на елинската блокада, за да спаси любимата си Сиракуза. Има още една версия - астрономът събира всички жени и им заповядва да излъскат щитовете на съпрузите си. Те ги насочват срещу слънцето и така предизвикат искрата на огъня. Константин младши, синът на Константин Велики, който казва "Сердика е моят Рим", е последният християнин владетел на Сиракуза. После идват арабите. През 1038-а византийският генерал Георг Маниакис завоюва града и изпраща мощите на Света Лучия в Константинопол. През 1220-а император Фредерик Втори се нанася на божествената Ортиджа и заповядва мощно строителство.
Шедьовърът на барока
Моника Белучи разхожда сластните си бедра в "Малена" и из площадите на Ното - най-перфектния филмов декор на света. Наричат го еманация на барока. Апотеоз на архитектурата, издигната в съвършено изкуство. Каменна поезия. Може би тайната на Ното е в това, че той е построен със съвършено нов градоустройствен план - на около 12 километра от първообраза му, разрушен от земетресение в края на XVII век. Влизате през Порта реале и разбирате, че трите основни улици са разположени успоредно - от Изток на Запад. Там дори на 31 декември има слънце поне до 17 часа. Жилищата на аристократите са просто дворци. Благородниците искали да се докарат на вицекраля и плащали за фантастичните сгради. В една от тях през 1974-а Виторио де Сика и Карло Понти снимат "Пътешествието". София Лорен и Ричард Бъртън се залюбват незаконно, защото той е нейн девер, а в Сицилия това е откровено престъпление. Камерите се въртя сред невероятните салони и под слънцето на Ното.
На всяка пиаца в града е построена по църква - струва между 4 и 6 евро, за ви качат на покрива, откъдето се разкрива великолепна гледка. Може би само немският барок може да съперничи по разкош на сицилианския. Дори в манастирите на всички възможни ордени - от францисканците до кармелитките - явно не са пестили финикийски знаци, защото декорациите са съвсем светски.
По пешеходната зона "Виктор Емануил" всеки турист гледа с вдигната нагоре глава и немее от възхищение. Корсо "Николачи" и едноименното палацо са образец на творческия гений. Балконите са превърнати в сцени, от които ви гледат митични същества с изумително изразителни физиономии. В кметството, където можете да влезе за 3 евро, има прекрасни зали с изящни огледала и изрисувани стени. Дамата, която посреща, с радост обяснява, че това едно от най-модерните за венчавка места в Сицилия. Срещу "Дучезио"-то, естествено, е Дуомото. Може би най-красивите катедрали са "Сан Николо" и "Свети Франциск". Разходките между тях и останалите 20 божии храма в Ното те откъсват от реалността. В повечето случаи - без пари, въпреки че подобна наслада е безценна. Затова пък известното в цял свят местно вино има цена - в магазините приемлива, в ресторантите - доста висока. Местната кухня е огледало на историческите метаморфози - микс между вкусовете на гърци, римляни, нормани, араби, французи, минали през Сицилия. Фантастичният средиземноморски климат и вулканичната почва раждат прекрасни плодове и зеленчуци, хвалят се всички, които разпитвате за менюто на острова.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
