- Република Армения носи пълната отговорност за увеличаването на мащабите на войната, казва Н. Пр. Наргиз Гурбанова, посланик на Азербайджан в България в специално интервю за вестник "СТАНДАРТ"
- Извършено бе етническо прочистване, около един милион азербайджанци бяха прогонени
- Посланик Гурбанова, каква е причината за напрежението в зоната на конфликта между Армения и Азербайджан?
- Конфликтът между Армения и Азербайджан е в резултат на необосновани териториални претенции на Армения. Той започва през февруари 1988 г., когато управляващите в Армения и агресивни националисти стартират широка анти-азербайджанска кампания в азербайджанския регион Нагорни Карабах и в Армения. Напълно игнорирани от тях остават интересите и изконните права на значителното по численост етническо азербайджанско население в региона на Нагорни Карабах. Чрез използване на сила срещу териториалната цялост на Азербайджан, Армения започва войната и окупира почти една пета от територията на страната ми (региона на Нагорни Карабах и седем съседни области, където не живеят арменци), извършва етническо прочистване на окупираните територии с прогонването на около един милион азербайджанци (включително повече от 250 хиляди азербайджанци, прокудени да напуснат домовете им в Армения, където техните предци са живели в продължение на векове) и извършва други тежки престъпления по време на конфликта.
Република Армения носи пълната отговорност за увеличаването на мащабите на войната и използване на сила срещу Азербайджан, извършване на масово етническо прочистване и други тежки престъпления по време на конфликта и създаване на подчинен сепаратистки режим на етническа основа в окупираните територии на Азербайджан.
Международната общност, включително Република България, отхвърли незаконния подчинен сепаратистки режим, установен от Армения в окупираните територии на Азербайджан, и последователно и категорично осъди използването на военна сила срещу Азербайджан и произтичащата от нея окупация на териториите му. През 1993 г. Съветът за сигурност на ООН прие резолюции 822 (1993), 853 (1993), 874 (1993) и 884 (1993), като осъди използването на сила срещу Азербайджан и окупацията на нейните територии и потвърди суверенитета и териториалната цялост на Азербайджан и неприкосновеността на международно признатите му граници. В тези резолюции Съветът за сигурност потвърди отново, че регионът Нагорни Карабах е част от Азербайджан и изисква незабавно, пълно и безусловно оттегляне на окупационните сили от всички окупирани територии на Азербайджан.
Незаконността на сепаратисткия режим и неговите структури, създадени от Армения в окупираните територии на Азербайджан, е била многократно заявявана на международно равнище. Образуванието, наречено от Армения като "Нагорно-Карабахска Република" или "Арцах", не е международно признато, дори и от самата Армения. Този режим в крайна сметка не е нищо друго освен продукт на агресия и радикална дискриминация и е изцяло под ръководството и контрола на Армения, както бе потвърдено от Европейския съд по правата на човека в неговото решение от 16 юни 2015 г. по делото Чирaгов и др. срещу Армения.
Последен път, около 06:00 часа, на 27 септември 2020 г., въоръжените сили на Армения грубо нарушиха режима на прекратяване на огъня. Използвайки оръдия с голям калибър, минохвъргачки и артилерия започнаха интензивна атака срещу позициите на въоръжените сили на Азербайджан по фронтовата линия, както и селата Гапанлъ от Тертерски район, Чираглъ и Орта Гаравенд от Агдамски район, Алханлъ и Шюкюрбейли от Физулински район и Джоджук Мерджанлъ от Джабраилски район. Бомбардирането от арменските въоръжени сили на гъсто населени райони и обекти, разположени по линията на съприкосновение, е преднамерено и целенасочено.
Азербайджан многократно предупреждава международната общност, че Армения се готви за нов акт на агресия и война. Азербайджан многократно е заявявал, че продължаващата военна агресия на Армения срещу Азербайджан и присъствието на въоръжените сили на Армения в окупираните територии на Азербайджан остават значителна заплаха за регионалния мир и сигурност. В условия, когато на 75-ата сесия на Общото събрание на ООН се води общия дебат и светът се бори с пандемията от COVID-19, военното и политическото ръководство на Армения прибягва до поредната военна авантюра и провокация. По такъв начин, ръководството на Армения още веднъж демонстрира грубо пренебрегване на международното право, Устава на ООН и международната общност.
- Какви ще бъдат действията на Азербайджан?
- В отговор на новия акт на агресия от страна на Република Армения, въоръжените сили на Азербайджан предприемат мерки за контранастъпление, за да осигурят териториална цялост на страната ни и да защитят нашите цивилни. Азербайджан дава адекватен отговор на продължаващите военни провокации на Република Армения. Азербайджанската армия е достатъчно подготвена и достатъчно силна, за да осигури отбраната на своя народ и земи.
Трябва да стане ясно, че нито резолюциите на Съвета за сигурност на ООН от 1993 г., нито прекратяването на огъня лишават Азербайджан от неотменимото му право на самоотбрана съгласно член 51 от Устава на ООН, което се потвърди категорично с оглед на продължаващата агресия от страна на Армения и окупацията на нашите територии, определени от Съвета за сигурност на ООН като незаконни.
- Възможно ли е присъединяване на други държави към конфликта?
- Очевидно, с неверни и абсурдни изявления Армения има за цел да отклони вниманието на международната общност от своята агресивна политика и военните престъпления, които все още извършва срещу азербайджанското цивилно население. Трябва да се подчертае, че спекулациите относно използваните наемници и участието на трета страна във военната операция на страната на Азербайджан са необосновани. Военната операция се провежда единствено от азербайджанските въоръжени сили. Бойният дух и мотивацията на азербайджанските въоръжени сили и азербайджанския народ са много високи и решителността на нацията ни да освободи окупираните територии е непоколебима.
- Съветът за сигурност на ООН призова за преговори. Кога и при какви условия са възможни те?
- Що се отнася до призивите за преговори по същество, те трябва да имат конкретни цели, резултати и въздействие, съгласно заложеното в резолюциите на Съвета за сигурност на ООН и решенията на ОССЕ. Не виждаме тази яснота по отношение на целите на Минския процес и конкретните резултати, които да постигне Минската група. Поне от септември 2018 г. се наблюдава безпрецедентно спокойствие на фронта. Това доведе ли до преговори по същество, ориентирани към резултати и някакъв напредък, който бихме могли да отчетем?! Отговорът е НЕ.
Позволете ми да повторя още веднъж, че поетапният подход, при който на първия етап следва да се премахнат основните последици от конфликта, започвайки с незабавно, пълно и безусловно изтегляне на арменските въоръжени сили от района на Нагорни Карабах и другите окупирани територии на Азербайджан, се основава на 4-те приложими резолюции на Съвета за сигурност на ООН (822, 853, 874 и 884 от 1993 г.) и решенията на ОССЕ, по-специално на допълнително заседание в Хелзинки на Съвета на Конференцията за сигурност и сътрудничество в Европа от 1992 г., решението на срещата на върха в Будапеща от 1994 г., които определят мандата на съпредседателите на Минската група на ОССЕ и осигуряват политическа и правна рамка за разрешаване на конфликта. Това са консенсусни решения на ОССЕ, одобрени от съответните резолюции на Съвета за сигурност на ООН и не подлежат на предоговаряне. Ние многократно предупреждаваме ответната страна, че отклонение от тази установена рамка на преговорите е сериозен удар срещу целия мирен процес и трябва да бъде оценено надлежно от страна на международната общност, и по-специално съпредседателите на Минската група.
Чуват се твърдения, че няма военно решение на конфликта. Ние също бихме искали да вярваме в това. Но, докато правим такива изявления, трябва да разгледаме и какви са пречките пред политическото разрешаване на конфликта, какви са пречките за премахване на последиците от него, какви стъпки трябва да бъдат предприети за тяхното отстраняване? Движим ли се в правилната посока? В отговор чуваме оглушителна тишина.
Република Азербайджан отново подчертава, че военната окупация на територията на Азербайджан не представлява решение и никога няма да доведе до търсения от Армения политически резултат. Разрешаването на конфликта е възможно само въз основа на нормите и принципите на международното право, залегнали в Заключителния акт от Хелзинки, при пълно зачитане на суверенитета и териториалната цялост на Република Азербайджан в нейните международно признати граници. Азербайджан не обмисля политическо решение на конфликта извън тази рамка и участва в процеса на разрешаване на конфликта на базата на това разбиране.
Колкото по-скоро Армения приеме тази реалност, толкова по-скоро ще бъде разрешен конфликтът и страните и народите в региона ще се възползват от перспективите за сътрудничество и икономическо развитие.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
