Варшава. „Събитията в Украйна доказаха, че не можем да приемаме за даденост мира и сигурността в Европа", заяви президентът Росен Плевнелиев на работна среща на президентите на НАТО-вските страни от Централна и Източна Европа, която се проведе в столицата на Полша.
Предстоящата Среща на върха на НАТО през септември в Уелс да постави акцент върху ефективността, солидарността и готовността за реакция на Алианса при кризи. За това се договориха днес президентите, съобщиха от прессекретариата на държавния глава. Във форума участват държавните глави на България, Естония, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия, Унгария и Чехия.
„Събитията в Украйна доказаха, че не можем да приемаме за даденост мира и сигурността в Европа", подчерта по време на срещата президентът Росен Плевнелиев. Според държавния глава, страните от Алианса трябва да останат единни и решителни, за да предотвратят последваща ескалация на конфликта в Украйна. Увеличаване на силите на НАТО в региона на Югоизточна Европа и Черно море, провеждането на повече съвместни учения, както и по-активното използване на съвместните военни съоръжения в България, бяха сред направените предложения от президента Плевнелиев.
Технологичната модернизация е от ключово значение за съхраняването на НАТО като най-ефективния и способен военен съюз в света, беше общата оценка на участниците в срещата. Това изисква отделянето на поне 2% от БВП на държавите за нуждите на отбраната, а 20% от военните бюджети следва да бъдат предвидени за капиталови разходи и модернизация. Росен Плевнелиев подчерта, че страната ни ще изпълни предвиденото в Бялата книга за отбраната и Въоръжените сили на Република България постепенно увеличение на разходите за отбрана до 1.5% от БВП до 2015 г., с последващо нарастване от 0.1% годишно до достигане на предвидената граница от 2%, както и за достигане на ниво на капиталовите разходи от 15 процента от бюджета за отбрана.
Инициативите „Интелигентна отбрана" и „Свързаност на силите" дават нова възможност на държавите от НАТО да търсят адекватен отговор на предизвикателствата пред сигурността чрез коопериране и сътрудничество, въпреки ограничените финансови възможности, с които разполагат, беше отбелязано още на срещата. България продължава да обмисля възможностите за поддръжка на многоцелеви изтребители и обучение на пилоти, съвместно с други партньори от Югоизточна Европа, отбеляза Росен Плевнелиев.
Бързото изготвяне на общ План за готовност на НАТО за действие, както и приемането на планове за действие при извънредни ситуации от отделните държави-членки са важни стъпки към повишаването на общата сигурност, подчерта още Росен Плевнелиев. България вече работи заедно с Румъния за постигането на подобно споразумение, което ще увеличи интеграцията и отбранителните способности на двете държави. У нас предстои да получи акредитация и Център на НАТО за управление на кризи и реакции при бедствия. Президентът изказа благодарности на Полша и Гърция, които участват в проекта и прикани и останалите страни да се присъединят. Като област, в която България следва да положи повече усилия, президентът посочи киберсигурността и отбраната.
Държавният глава се обяви за запазване на политиката на „отворени врати" на НАТО, която укрепва партньорството, както и волята за реформи в страните-кандидати за членство. Според Росен Плевнелиев, НАТО следва да определи ясна времева рамка за бъдещето присъединяване на Черна гора към Алианса.
Трансатлантическото партньорство е в основата на ефективното военно сътрудничеството в НАТО, беше подчертано още на срещата. Изразена беше обща подкрепа за декларираната от президента Барак Обама през юни готовност на САЩ да инвестират 1 млрд. долара в увеличаването на отбранителните способности на партньорите от Източна Европа, да разположат допълнителни сили и да участват в повече военни учения, както и да насърчат развитието на отбранителния потенциал на Грузия, Молдова и Украйна.
В изказването си на форума българският държавен глава отново подчерта необходимостта от постигането на повече свързаност между енергийните системи на държавите от Източна Европа и диверсификация на източниците на енергийни ресурси. Страната ни ще завърши изграждането на интерконекторните връзки с газопреносните системи на своите съседи, което ще има позитивен ефект за повишаване на енергийната сигурност в Югоизточна Европа. Държавните глави изразиха подкрепата си за Трансадриатическия газопровод, както и за създаването на газов коридор „Юг-Север". Обща беше и оценката, че създаването на Европейски енергиен съюз и на единен механизъм за закупуване на енергийни ресурси ще позволи да бъдат преодолени разликите в заплащането и ще обедини ресурсите, инфраструктурите и възможностите за въздействие при водене на преговори от европейските страни.
Резултатите от мироопазващите операции на НАТО в Афганистан и в Либия също бяха обсъдени по време на срещата. Президентът Плевнелиев потвърди ангажимента на страната ни към осигуряването на сигурността на летището в Кандахар, в съответствие със стратегията на Алианса за постепенно изтегляне на военните контингенти в състава на ИСАФ. „След 2014 г. България ще участва в мисията „Решителна подкрепа" и ще даде своя принос в изграждането на военните способности на армията на Афганистан", подчерта държавният глава. Продължават преговорите на България със САЩ и Либия за обучението на либийски военни в българския тренировъчен център в Ново село, отбеляза още президентът.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
