Китай реагира срещу новите американски „адски санкции“ срещу Русия, които могат да нанесат сериозен удар и върху Пекин заради огромните му покупки на руски петрол и газ. Китайското външно министерство предупреди, че страната няма да приеме външен натиск върху законните си икономически отношения с Москва, предаде ДПА.
Реакцията идва ден след като Камарата на представителите на САЩ окончателно одобри мащабния санкционен пакет, който вече мина и през Сената и предстои да бъде изпратен на президента Доналд Тръмп за подпис. Законопроектът му дава правомощия да налага мита до 100% върху стоки от държави, които остават сред най-големите купувачи на руски енергийни ресурси.
Никой няма право да ни оказва натиск
„Китай поддържа нормални икономически и търговски отношения с всички страни по света на основата на равенство и взаимна изгода“, заяви говорителят на китайското външно министерство Го Цзякун.
Той подчерта, че икономическото сътрудничество на Пекин с други държави не е насочено срещу трета страна и според китайската позиция други правителства не трябва нито да се намесват в него, нито да упражняват натиск.
Пекин възразява и срещу извънтериториалното прилагане на национални закони, когато според него те нямат основание в международното право и не са одобрени от Съвета за сигурност на ООН.
Тази позиция следва досегашната линия на китайските власти. Още при предишни американски заплахи за допълнителни мита заради руския петрол Го Цзякун заявяваше, че Китай сам ще определя енергийната си политика според националните си интереси и че натискът чрез мита няма да реши проблема.
Защо „адските санкции“ удрят пряко Китай
Новият американски законопроект е насочен не само срещу руски представители, банки, компании, енергийния сектор и танкерите, използвани за заобикаляне на ограниченията. Една от най-силните му разпоредби позволява на президента на САЩ да наложи допълнителни мита до 100% върху вноса от държавите, които са сред петте най-големи купувачи на руски суров петрол или природен газ и продължават покупките си.
Именно тук Китай се оказва в центъра на удара. През август страната е била най-големият купувач на руски изкопаеми горива и е осигурила 51% от приходите, получени от петте най-големи клиенти на Москва. Китайските покупки са били за около 8,4 млрд. евро само за месеца, от които приблизително 5,8 млрд. евро са за суров петрол. Вносът на руски петрол по море в Китай е нараснал с 16% спрямо юли и с 62% спрямо август 2025 г., показва анализ на Центъра за изследване на енергията и чистия въздух.
Така разпоредбата, създадена, за да намали приходите на Москва от енергийния износ, може да се превърне и в нов голям търговски конфликт между Вашингтон и Пекин.
Законът вече чака Тръмп
Камарата на представителите прие пакета с 262 срещу 159 гласа. Сенатът вече го беше одобрил през август, а законът носи името на покойния сенатор Линдзи Греъм, който беше сред основните му инициатори. След гласуването документът отива при Доналд Тръмп за окончателно подписване.
Освен възможността за вторични мита законопроектът предвижда преки санкции срещу руски официални лица, компании и структури, свързани с енергийния и отбранителния сектор. Замисълът на неговите вносители е да бъде ограничен потокът от средства към Русия и по този начин да се увеличи икономическият натиск върху Москва заради войната в Украйна.
След Индия и Китай предупреди Вашингтон
Пекин не е единствената голяма икономика, която реагира. Индия, друг основен купувач на руски петрол, също предупреди Вашингтон, че новите мерки могат да засегнат двустранните отношения, и заяви, че ще защитава енергийната си сигурност и достъпа до надеждни и достъпни доставки.
Така натискът върху Москва започва да се пренася върху отношенията на САЩ с две от най-големите икономики в Азия. Ако Тръмп използва предоставените от закона правомощия в пълния им размер, залогът вече няма да бъде само руският енергиен износ, а и американската търговия с Китай и Индия.
Спорът идва дни преди срещата Тръмп-Си
Моментът е особено чувствителен за отношенията между Вашингтон и Пекин. Китайският президент Си Цзинпин се очаква във Вашингтон на 24 септември за среща с Доналд Тръмп, като търговията, технологиите и стратегическите разногласия между двете държави вече са сред основните теми преди разговорите.
Само дни преди визитата към тях се добавя и руският петрол. Китай от своя страна даде ясен сигнал, че не възнамерява да приема американски диктат върху отношенията си с Москва. В началото на септември Си Цзинпин определи китайско-руското енергийно сътрудничество като взаимноизгодно и заяви готовност то да бъде задълбочавано.
Така „адските санкции“, замислени преди всичко като нов инструмент за натиск върху Русия, вече отварят втори фронт - този път в и без това сложните отношения между САЩ и Китай.
