На 26 декември 2018 година, в залата на Висшия църковен съвет в катедралния съборен храм "Христос Спасител", Светейшият Московски и на цяла Русия патриарх Кирил оглави редовното заседание на Висшия църковен съвет на Руската православна църква. Откривайки заседанието, Светейшият Владика се обърна към членовете на Висшия църковен съвет с встъпително слово. Предлагаме пълния текст:
Поздравявам всички членове на Висшия църковен съвет на последното за тази година заседание. Ние разбира се, ще обсъдим резултатите от изминалата година. На първо място бих искал да поздравя сърдечно всички вас. Трябва да кажем няколко думи за изминалата година, която, както всички знаем, беше много трудна.
Източник на високо напрежение и фактор, влияещ върху благоденствието на православните хора, на тяхното духовно състояние, продължава да бъде положението на нашата Църква в Украйна. Вие сте в течение на събитията, знаете това, което се случва, знаете за последните събития – радикални и извънредно опасни за целостта на украинския народ, не само за нашата Църква – настъпиха в Киев след решението на украинския парламент да промени името на Украинската православна църква. В резултат на тези промени се очакват репресии и е напълно очевидно, че същите те представляват своеобразен ултиматум: ако Църквата не промени своето наименование, то нейната регистрация ще бъде заличена. Ако обаче Църквата промени името си, тогава, естествено, особено силен натиск ще се понесат от украинския народ и общественост. Безспорно ще започнат силови акции по отнемане на храмове. А народът в Украйна е вярващ, православен, силен във вярата, емоционален, и, разбира се, всичко, което може да се случи във връзка с храмовете, има риск да се превърне в кървав конфликт. Поради това, аз призовавам да усилим нашите молитви за съхранение на Украинската православна църква.
На всички е добре известно, че поводът за началото на гоненията на украинското Православие е безпрецедентното, излизащо извън границите на каноничните правила, а поради това и престъпно решение на Константинопол да нахлуе в каноничната територия на Украинската църква Московка патриаршия, на територията на нашата Църква. Резултатът от тази инвазия са последващите опустошителни събития. Що за събития са това? На първо място – също така безпрецедентото вмешателство в държавната власт. И то в страна, която декларира своята принадлежност към европейските ценности, една от които – отделянето на Църквата и религията от държавата! В нарушаване на тази основополагаща европейска ценност, държавата, в лицето на президента пряко се намесва в църковното управление и може да се каже, че дори оглавява това, което наричат „обединителен църковен събор”, участва в преговорите с Константинопол относно така наречения томос – и всичко това – пред телевизионните камери на цял свят.
Говорейки наскоро по телевизията, аз вече си задавах въпроса: как би реагирал светът, ако президентът на Руската федерация председателстваше Поместния събор на Руската православна църква или представляваше някой от Църковните йерарси пред целия свят и общественост от името на Събора. Можем да си представим реакцията на цял свят! А сега е тишина – абсолютна и всеобхватна – т.е. – може да се нарушават основните права, да се потъкват законите, ако по този начин се постига определена политическа цел. А конкретната политическа цел е ясно формулирана, в това число и от упълномощените представители на Съединените щати, които работят в Украйна, както и от самите представители на украинските власти: необходимостта да се прекъсне последната връзка, която обединява нашите народи, и тази връзка е духовната връзка.
Ние сме свидетели на цивилизационна катастрофа. Подобно грубо и открито вмешателство в църковните дела не е имало досега, може би с изключение на времето на преките гонения, през които нашата Църква също е преминала. Поради това, събитията, които се случват днес в украинската земя, помрачават душата от една страна, но от друга страна, ни подтикват към усилена молитва. Братя, моля всички вас, както и подведомственото ви духовенство: и в Църковните, и в личните молитви да се застъпвате за Блаженейшия митрополит Онуфрий и за епископата на нашата Църква, които по Божията милост твърдо отстояват каноничните позиции.
Вие знаете, че един от мотивите на Константинопол за прякото вмешателство в украинските дела, в нарушение на всички съществуващи канонични правила, е убеждението в това, че провеждането на „обединителния събор” и легализацията на разкола, ще доведат до разпадането на цялата Украинска православна църква. Твърди се, че ако Константинопол влезе в този процес и легализира разколниците, йерарсите от Украинската православна църква ще се втурват към „обединителния събор”. Тази идея наистина е обърнала главата на Патриарх Вартоломей. Него го убеждават, че веднага щом това се случи, православните епископи на Украинската църква един по един, ще отидат на този събор – сякаш се нуждаят от подтик и са готови за това. Представяна е невярна информация за десетки епископи, за които се твърди, че вече подкрепят „обединителния събор”. По време на моята среща с патриарх Вартоломей, той ми намекна че „значителна част от Вашия епископат подкрепя събора”, на което аз отговорих, че това не е истина и по мои данни, това са двама или трима души, чиято идентичност характеризирах. Това обаче не му направи впечатление, но именно това и се случи – дори не трима, а двама архиерея – тези, които именно имах предвид. Пълният провал на „обединителния събор” се изразява в това, че обединение не е постигнато. Единствено обединението на разколниците, на тяхната незаконна, противоканонична легализация от страна на Патриарха, юрисдикцията на който не се разпростира на украинската земя и не би и могла да се разпростира.
Действията на Константинопол обаче предизвикват удивление и от гледна точка на здравия разум. Как е възможно да бъде заявено, че се отменя Актът на Патриарх Дионисии от 1686 година? Може ли някой със здрав разум и памет сред църковните или светските ръководители да заяви, че определен исторически акт, произвел действие в продължение на 300 години, се отменя? В едно от своите произведения Аристотел цитира Агатон – трагика, живял през V век преди Христа. Говорейки за езическите богове, той изразява интересна мисъл, която трябва да знае и от Константинопол. А мисълта е следната: „Едно не може Бог – да направи съществуващото несъществуващо”. Всичко, което вече се е случило, не е подвластно на никого, дори на Бога. А през 1686 година –Актът е реалност, от която възниква цяла история. Може ли да си представим, че Великобритания ще отмени Акта за независимостта на Индия? Ще предположим ли, че ако някой луд владетел го отмени, Индия ще изчезне? Ще изчезне ли държавата, нейната икономика, обществените отношения, културата? Или на някого във Великобритания му дойде наум да отмени факта на съществуването на Съединените щати? Да каже някой, че погрешно е имало освободителна война и се появила независима държава, което означава, че се отменя съществуването й в продължение на изминалите 200 години – подобни думи ще променят ли нещата? Всички просто ще се усмихнат. В края на краищата беше необходимо да се направи такава карикатура на историята! Наистина, това е карикатура – но да продължим нататък! Тук и трагедията, и комедията са едно, защото просто не е възможно разумно да се осмисли всичко, което беше предизвикано от Константинопол.
Естествено в отговор последваха и нашите действия. Ние прекратихме общението. В Църквата не съществува друга възможност за преустановяване на разкола от тази, сами да се разграничим от него. Поради това, решението за прекратяването на евхаристийното общение беше решение за опазване на целостта на Православната църква, желание да се разграничим от разкола, от неговото пагубно влияние. Ние предприемаме това решение за да опазим целостта си. Друго средство в Църквата не съществува. Ето защо, когато ни казват „а не сте ли вие, които …” – е въпрос на това как хората се отнасят към каноничните правила на църковния живот. Но други средства в Църквата не съществуват. Аз искам да изразя своята сърдечна благодарност на нашите архиереи за активната подкрепа на това решение на Светия синод на нашата Църква. Вие знаете, че понастоящем в митрополиите спонтанно се свикват епископски събрания, митрополитски и епархийски съвети, където се обсъждат приетите от Църквата решения. И понастоящем ние имаме голямата подкрепа от страна на епископата, духовенството и вярващия народ.
Аз говора за скърбите, но както казва мъдрецът, и това ще отмине. Църковната организация, такава каквато се изгражда днес в Украйна е абсолютно нежизнеспособна. Светските хора не могат да разберат това, но църковните го разбират много добре. Особено е понятно това за нас в Руската православна църква. В края на краищата, същото това, което се случи в следреволюционните години – буквално може да се каже, се случва в Украйна днес. Украинската ситуация е отражение на политиката на революционно настроените власти в Съветския съюз, насочени към унищожението на Руската православна църква. В крайна сметка и тогава властите вдъхновяваха разкопа на обновленчеството. Създаването на разцепление беше чудовищно опасно действие, замислено от съветските власти. Но предизвикани от външни сила разкол, се осъществява от църковни хора, а сред тях не само свещеници, но и епископи. Много архиереи са подкрепяли идеята на обновленческия разкол. Патриарх Тихон се оказва в изолация, в известен смисъл – сам – и именно в този момент разколниците са легализирани от Константинопол. Константинополският патриарх призовава Негово Светейшество патриарх Тихон да напусне и да предаде „висшето църковно управление”. Реалната политика на Константинопол, която се осъществява чрез постоянното представителство на Константинополската патриаршия в Москва, е насочена, както знаете, да подкрепя разколниците и да се бори с каноничната църква. И какви са били възвишените цели на Константинопол: да получи възможност да използва няколко недвижими имота за получаване на търговска печалба – огледално отражение на това, което се случва в Украйна във връзка със създаването на ставропигия.
Ние вече сме минали през това изпитание и знаем, че то е голямо. Но в края на краищата Църквата побеждава. Поради това, през призмата на нашия собствен опит за това, което се случи и продължава да се случва в Украйна, можем да кажем, че краят на цялата тази история ще бъде аналогичен на края на обновленчеството в Съветския съюз. Поради това, че здравите благодатни сили на Църквата и Божията сила са по-силни и от най-голямата човешка сила. И именно в Църквата присъства Господ със Своя Свети Дух. Благодаря на православния народ в Украйна, на духовенството и епископата, които сега са обединени около Блаженейшия митрополит Онуфрий. И това единство, без съмнение, е гаранция, че силите на злото няма да могат да унищожат благодатното тяло на Православната църква в Украйна.
Както знаете, беше приет закон за промяна на наименованието на Църквата. Закон, лишен от разум от гледна точка на съвременното право и съвременните принципи за отношенията между държавата и религиозните организации. Във всички западни страни, в светските държави, пример от които взема и Украйна, наименованието на църковната организация няма отношение към държавата, това е въпрос, който решава самата религиозна организация. Както знаете, аз трябваше да работя в Световния съвет на църквите. От време на време възникваше въпросът за името на религиозните организации, които са част или желаят да се присъединят към Световния съвет на църквите. Така че всичко там беше решено просто: както се е именувала самата религиозна организация, така трябва да се нарича и в Световния съвет на църквите. Обичайният принцип, нищо ново. Но когато държавата налага името на религиозна организация с ясно желание да я дискриминира и на практика да я унищожи, то това е нарушение на всякакви права и закони, приети в цивилизованите общества.
Още веднъж следва да се подчертае: доколкото, както е видно, съществува поръчка, в това число и външна, за разрушаването на Православната църква в Украйна, то в рамките на реализацията на тази разрушителна политика, всички средства са приемливи. И това, че днес светът мълчи, свидетелства именно за това. Ние обаче трябва да направим нашите изводи, включително относно приказките които се опитват да ни наложат в продължение на дълги години – за върховенството на закона, за правата на човека, за религиозната свобода и за всичко, което доскоро се смяташе за фундаментална ценност при формирането на модерна държава и човешките отношения в съвременното общество.
Това, което се случва днес в Украйна, без съмнение ще има опасни последици в живота на много страни и може да бъде използвано като прецедент. А това означава, че онези фактори, които подкрепят междурелигиозния мир, религиозната свобода, истинските права на човека, по всяка вероятност ще престанат да бъдат неприкосновени, особено ако пречат на някого да постига едни или други политически цели. Възникналото събитие е опасно не само за Украйна, но, бих казал, за целия свят. Защото Украйна може да се превърне в прецедент, пример за това как лесно може да бъде пренебрегнат всеки закон, всякакъв ред, всякакви човешки права, ако всичко това е необходимо за силните на този свят.
В отговор на всичко това, още веднъж искам да призова всички вас към молитва, към съвместна работа и подкрепа на Украинската православна църква. Молим се Господ да съхрани благодатната Украинска православна църква, да вразуми народа, за да може хората на разграничават политиката от вярата, а най-важното, никога да не се усъмнят в това, че именно в Украинската православна църква присъства Светия дух и се извършват спасителните за хората Тайнства. Именно заради това, заради присъствието на Бога в човешката история, заради действието на Светия Дух чрез Църквата в хората, Църквата търпи понякога упреци и гонения. Но както историята сочи, краят винаги е един: Църквата излиза победителка в тези изкушения. Не защото е силна, а защото в нея обитава Светият Дух. Именно поради това, още веднъж призовавам всички към молитва, да си спомняме какво се случва в братска Украйна.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
